Розетският камък и значението на надписите му
Розетският камък съставлява част от по-голяма базалтова плоча, датираща от 196 година пр.Хр, която показва свещеническо разпореждане, обвързвано с царя на Египет – Птолемей V. Текстовете, изписани върху каменната плоча са три, като по значение са идентични, само че са написани на разнообразни езици – египетски писмени знаци, гръцки и демотично писмо – факт, който неизмерно оказва помощ за дешифрирането им.
Камъкът е открит в египетския град Розета през 1799 година от Пиер-Франсоа Бушар. Бушар бил офицер от армията на Наполеон. Той изважда камъка от една остаряла стена, която била разрушена при строителни действия. Един от офицерите на Бушар – военачалник Мену, осъзнавайки значимостта на находката, изпраща камъка в Александрия. По-късно, камъкът е взет от английския военачалник Томкинс Търнър и в последна сметка находката намира своето място – Британския музей в Лондон.
Няколко световноизвестни учени се пробват да дешифрират надписите на Розетския камък, само че англичанинът Томас Йънг пръв свързва йероглифите с Птолемей V, както и посоката, в която би трябвало да се четат знаците. Въпреки това, при започване на 1820-те години текстът е изцяло дешифриран от французина Жан-Франсоа Шамполион, който открива, че йероглифите в действителност са комбинация от азбучни, определящи и комплицирани детайли. Така той способства за цялостното разчитане на древноегипетските знаци.
Птолемей V
Розетският камък е с размери 112.3 на 75.7 сантиметра и е с дебелина от 28.4 сантиметра. На него има 12 реда текст, изписан с египетски писмени знаци, 32 реда демотично писмо и 54 реда на гръцки. Тъй като липсват елементи от цялата истинска плоча (Розетският камък е единствено част от по-голяма каменна плоча), никой от текстовете не е цялостен.
И трите текста се отнасят до декрет, признат от свещеническия съвет на Мемфис, с който се удостоверява царствения фетиш към Птолемей V от Египет, една година след коронацията му. Текстът върху Розетския камък стартира с голяма хвалба за достиженията и владичеството на Птолемей V. Царят донесъл разцвет в Египет и вложил огромни суми в храмовете – както за построяването на нови, по този начин и за възобновяване на старите. Освен това, Птолемей осигурявал злато за хората. Данъците били понижени или изцяло отстранени, а доста от пандизчиите, които преди се считали за врагове на страната, били освободени по време на царуването му. Птолемей V съкрушил враговете на Египет и даже се загатва за дейности против вражеска цитадела, чието рухване се дължало на блокирането на каналите за градско водоснабдяване.
В знак на респект към всички тези дейности на краля, във всички храмове, наречени „ Птолемей, бранител на Египет “ трябвало да се сложи негова скулптура, на която имало 10 златни корони, а самите храмове трябвало да се посещават 3 пъти на ден от свещеници. Царят бил именуван господ Птолемей и бил „ обичан от Птах “ (Птах е древноегипетският господ на изкуствата). Рождената дата на Птолемей, както и датата на коронацията му, съгласно указа, трябвало да се означават като национални празници, по време на които да се правят жертвоприношения и пиршества. Освен това, всеки финален и всеки седемнадесети ден от всеки месец трябвало да са дни на тържество в респект на великия държател и любим на боговете.
Текстът приключва с това, че тези постановления би трябвало да бъдат изписани на три разнообразни езика, а каменните плочи, върху които са изписани, да бъдат сложени във всички храмове – тъкмо до статуите на този популярен цар, който щял да живее за безконечни времена.
