Антиреформата на реформаторите или защо никоя демокрация не се е отказала да има главен прокурор
Росен Димитров, юрист
С актуалната публикация ще се опитам да прегледам някои хрумвания, стартирани от няколко години от избрани олигархични структури за преодоляване и блокиране на наказателното правораздаване у нас, еволюцията на тези хрумвания и тяхното последно проявяване, обявено тъкмо преди парламентарните избори на 02.04.2023 година
Тези хрумвания в резюме са: закриване на профилираното правосъдие; ограничение на „ всевластието ” на основния прокурор и неговия контрол; въвеждане на правосъден надзор върху отводите на прокурора да се образува досъдебно производство; унищожаване на институцията основен прокурор.
Целта им – заличаване на наказателното правораздаване в България и индулгенция за ред закононарушения, осъществени у нас в последните 30-ина години.
Кашата „ правосъдна промяна “
Всичко това трябваше да се облече във форма, която е елементарно смилаема за хора, лишени от опция за независимо мислене и четящи, само че не разбиращи смисъла на прочетеното. И се смля на пюре, на каша, лесна за гълтане без нужда от прекосяване през мелачката на разсъдъка и сериозно мислене. Смля се и се назова „ правосъдна промяна “! Както постоянно, тези хрумвания за промяна са опосредени. Те не идват непосредствено от тези, които имат изгода от тяхната реализация. Те идват посредством неправителствени организации (НПО), които с цел да доближат до първосигнално равнище на всеобщия фен, са брандирали себе си като правосъдни. Нещо повече – като правосъдни за всеки.
Военният фронт за инвазия на правораздаването
За реализацията на такава огромна концепция обаче не са задоволителни единствено НПО-та. Те са единствено една дребна част от „ военния фронт “ за инвазия на правораздаването. Нужни са политически партии с еднотипни хрумвания, даже еднояйчни с концепциите на правосъдните НПО-та. Проектът се приключва, когато се обезпечат и медии, а и освен те. Когато се овладее безусловно цялата медийна среда, включваща огромните малките екрани и съвсем всички осведомителни уеб сайтове, даже контрола на обществената мрежа Facebook.
Така, когато си обезпечил войски от всевъзможен вид, умерено можеш да тръгнеш към поробителски поход против враговете. Естествено, първо би трябвало да представиш враговете като врагове на народа и на честните и почтените.
Първият зложелател: Специализираното правораздаване
Знаем какво се говореше за профилираното правораздаване. Това бе зложелател, който „ репресира мирното и почтено население по поръчка на безскрупулната и корумпирана власт и работи като нейна бухалка “.
Обективната истина нямаше значение. Важно беше това, което съответни медии показват за истина - лозунги, някои от които копи-пейст от социализма, а за други би завидял даже и Гьобелс, че не са му пристигнали мислено. Стигна се до операции от върховен пилотаж, повтаряни по всяка медия, от всеки „ модернизатор на системата “. Никой публицист не попита кои са репресираните от профилираното правораздаване лица. Всички повтаряха мантрата за „ репресии на неуместни “ без да посочат такива. Това несъмнено беше задоволително, с цел да бъде закрито „ репресиращото правораздаване “.
Вторият зложелател: основният прокурор
И основният прокурор трябваше да се показа като зложелател и стартира да се вменява, че той има неограничена власт, която следва да се отнеме и ограничи до такава степен, че да се обезсмисли съществуването му и то да стане фигуративно. Освен притежател на свръхвласт и свръхправомощия основният прокурор също трябваше да се показа като прислужник на мафията, като герой против положителните. Като репресиращ орган, като бухалка, задействана със старт-стоп бутон. Трябваше да се демонизира облика му. Така и стана.
Истината, че основният прокурор няма никакви свръхправомощия и активността му не се разграничава от тази на един нормален административен началник беше заглушена. Никой публицист не попита в кой закон са написани тези свръхправа и власт. Затова предлагам премия за всеки, който ми уточни големите законови пълномощия на основния прокурор.
Съдебната промяна на „ положителните сили “
Така „ инцидентно или не “ се стигна до гръмката концепция, че „ правосъдната промяна “ се изчерпва със промяната на основния прокурор. За да клъвнат шараните по тази концепция, беше хвърлена задоволително и скъпа захранка, тъй че те се появиха на повърхността с отворени усти. Чуха това, което желаят: врагове, заплаха от властта им, репресии, потребност от промени. Така към този момент нямаше потребност да се ловят даже с бастуни. Те към този момент бяха в мрежата.
Така се стигна до „ гениалната концепция “ за закриването на институцията основен прокурор, по прилика със спецправосъдието. Това не стана внезапно, а стартира с лични офанзиви против личността на сегашния обвинител номер 1. Както към този момент показах с радиационно облъчване или по-правилно с настоящото „ напръскване “ на популацията, че основният прокурор има големи пълномощия, които употребява, и би трябвало да бъде отхвърлен.
Министри на правораздаването като позитивно заредени и задействани атоми желаеха от Висшия правосъден съвет да в профил сякаш всевластния Иван Гешев. Стигна се до там Висш съдебен съвет да пита тогавашната министърка – деен герой против основния прокурор Надежда Йорданова, за какво желае да бъде отхвърлен и какви доказателства има, а тя да отговори, че няма доказателства. Било просто ей по този начин...
Така дни преди изборите се анонсира концепцията за закриването на институцията основен прокурор. Приложението на максимата „ няма човек-няма проблем “, употребена от Йорданова и предшественика ѝ Янаки Стоилов в тази ситуация с Гешев, обаче не сработи и „ АНТИреформата “ на „ реформаторите “ трябваше да откри нов метод. И го откри! Това бе концепцията за по-лесно напряко да се отстрани фигурата на основния прокурор. Важно е да отбележим, че за пръв път желанието за унищожаване на фигурата на основния прокурор от българската правна система бе оповестено още през 2021 година Тя беше централна точка в програмата на политическа партия „ Българско лято “. Вероятно жителите не са не запомнили на кого беше тази групировка. Тогава идеологът на Политическа партия „ Българско лято “ Васил Божков искаше буквално същото - изцяло унищожаване на фигурата на основния прокурор.
Случайно или не водачите на Неправителствени организации, наречена парадоксално „ Правосъдие за всеки “, си заплатиха медийни изявления и тъкмо преди изборите вдъхнаха нов живот на остарялата концепция на Васил Божков за унищожаване на институцията основен прокурор. Тази концепция се поде и разви от Кирил Петков, който в няколко медийни участия от висотата на отчайващата си неначетеност, съобщи, че основен прокурор не е необходим, защото нямало основен арбитър.
Всички тези „ съвпадения “ евентуално са изцяло инцидентни. Напълно инцидентно може би ще се окаже, че поддръжници на настояването за унищожаване на основния прокурор като служба в правосъдната власт, са и други персони, наричани от някои български медии „ олигарси “. Тези, които до закриването на профилираните структури бяха съществени техни „ клиенти “. Имената им са елементарно проверими. А едни фотоси от площада на Народното събрание даже демонстрираха по какъв начин съдружният сътрудник на Кирил Петков – Христо Иванов, слиза тихомълком от задната седалка на джипа на един от тях.
Точно България ли би трябвало да остане без основен прокурор?
В относителен аспект можем самоуверено да обобщим, че няма страна в Европейски Съюз, която да няма сходна фигура на основен прокурор. В другите страни членки заради разликите в социо-културен, политически и парламентарен аспект, пълномощията и функционалностите на основните прокурори се отличават едни от други. Но не съществува страна, в която въобще да отсъства фигурата основен прокурор.
Напротив - в страните изключително от Централна и Западна Европа, институцията на прокуратурата се употребява с изключително почитание и доверие. Нещо повече - в случай че вземем за образец Съединени американски щати, които всекидневно са пример за държание за демократично настроените групи у нас, ще забележим, че не просто има основен прокурор, а заради федералното си устройство има основни прокурори на всеки щат. При това следва да се означи, че в Съединени американски щати работи прецедентната правна система, а не романо-германската, както е у нас. Въпреки това най-голямата народна власт не се е отказала от фигурата на основен прокурор. Би било любопитно да чуем причините на „ Правосъдие за всеки “ и на Кирил Петков за какво тъкмо България би трябвало да остане без основен прокурор. Може би у нас няма корупция, няма закононарушения, няма недоволни жители, а в страни като Белгия, Испания, Италия, в които фигурата на основен прокурор е непокътната, проблеми има.
Няма даже да дам образец с основния прокурор на щата Ню Йорк Летиша Джеймс, която образува данъчни каузи против президента Доналд Тръмп и забрани на Nexo да оперира в щата Ню Йорк. Няма да го дам, с цел да не се изплашат правосъдните реформатори от обстоятелствата и истината като върколак от слънце. А истината е, че няма естествена страна в света, в която да няма прокурори и обвиняване.
Ето по този начин олигархията цели правосъдна АНТИреформа
И дано обобщим по какъв начин олигархията явно работи. Вложените големи средства в пазаруване и спонсориране на медии, малките екрани, НПО-та, партии и лакеи докара до закриване на цялостен тип правораздаване. Разпределянето на делата на закритите профилирани структури докара и ще води до голямо закъснение на всички наказателни каузи. В това към този момент няма спор.
В случай че се вкара и обжалване на отводите да се образува досъдебно произвеждане пред съда, както упорстват горещо същите тези кръгове, така и така задъхващите се съдилища ще бъдат блокирани напълно. И сега медиите демонстрират случаи на каузи за леки телесни повреди, които не престават 3-4 години. Колко ще не престават такива обикновени от позиция на фактическа и правна трудност каузи, в случай че „ правосъдната промяна “ се реализира? Ще не престават безспир.
България – първата в света страна, чиято прокуратурата е без началник?!
Към горното би трябвало да се добави и желанието България да се окаже първата в света страна, чиято прокуратурата да бъде оставена от „ политическия хайлайф “ без началник, единствено тъй като поименно не харесва сегашния й началник.
Перфектно, нали? Точно по учебниците по операции и дейни мероприятия на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ, изучени и приложени от Държавна сигурност. За по-старите и незапознати с материята, Държавна сигурност се схваща като Добрите Сили, а не като Държавна Сигурност. Съвпадението е /не/случайно.
С актуалната публикация ще се опитам да прегледам някои хрумвания, стартирани от няколко години от избрани олигархични структури за преодоляване и блокиране на наказателното правораздаване у нас, еволюцията на тези хрумвания и тяхното последно проявяване, обявено тъкмо преди парламентарните избори на 02.04.2023 година
Тези хрумвания в резюме са: закриване на профилираното правосъдие; ограничение на „ всевластието ” на основния прокурор и неговия контрол; въвеждане на правосъден надзор върху отводите на прокурора да се образува досъдебно производство; унищожаване на институцията основен прокурор.
Целта им – заличаване на наказателното правораздаване в България и индулгенция за ред закононарушения, осъществени у нас в последните 30-ина години.
Кашата „ правосъдна промяна “
Всичко това трябваше да се облече във форма, която е елементарно смилаема за хора, лишени от опция за независимо мислене и четящи, само че не разбиращи смисъла на прочетеното. И се смля на пюре, на каша, лесна за гълтане без нужда от прекосяване през мелачката на разсъдъка и сериозно мислене. Смля се и се назова „ правосъдна промяна “! Както постоянно, тези хрумвания за промяна са опосредени. Те не идват непосредствено от тези, които имат изгода от тяхната реализация. Те идват посредством неправителствени организации (НПО), които с цел да доближат до първосигнално равнище на всеобщия фен, са брандирали себе си като правосъдни. Нещо повече – като правосъдни за всеки.
Военният фронт за инвазия на правораздаването
За реализацията на такава огромна концепция обаче не са задоволителни единствено НПО-та. Те са единствено една дребна част от „ военния фронт “ за инвазия на правораздаването. Нужни са политически партии с еднотипни хрумвания, даже еднояйчни с концепциите на правосъдните НПО-та. Проектът се приключва, когато се обезпечат и медии, а и освен те. Когато се овладее безусловно цялата медийна среда, включваща огромните малките екрани и съвсем всички осведомителни уеб сайтове, даже контрола на обществената мрежа Facebook.
Така, когато си обезпечил войски от всевъзможен вид, умерено можеш да тръгнеш към поробителски поход против враговете. Естествено, първо би трябвало да представиш враговете като врагове на народа и на честните и почтените.
Първият зложелател: Специализираното правораздаване
Знаем какво се говореше за профилираното правораздаване. Това бе зложелател, който „ репресира мирното и почтено население по поръчка на безскрупулната и корумпирана власт и работи като нейна бухалка “.
Обективната истина нямаше значение. Важно беше това, което съответни медии показват за истина - лозунги, някои от които копи-пейст от социализма, а за други би завидял даже и Гьобелс, че не са му пристигнали мислено. Стигна се до операции от върховен пилотаж, повтаряни по всяка медия, от всеки „ модернизатор на системата “. Никой публицист не попита кои са репресираните от профилираното правораздаване лица. Всички повтаряха мантрата за „ репресии на неуместни “ без да посочат такива. Това несъмнено беше задоволително, с цел да бъде закрито „ репресиращото правораздаване “.
Вторият зложелател: основният прокурор
И основният прокурор трябваше да се показа като зложелател и стартира да се вменява, че той има неограничена власт, която следва да се отнеме и ограничи до такава степен, че да се обезсмисли съществуването му и то да стане фигуративно. Освен притежател на свръхвласт и свръхправомощия основният прокурор също трябваше да се показа като прислужник на мафията, като герой против положителните. Като репресиращ орган, като бухалка, задействана със старт-стоп бутон. Трябваше да се демонизира облика му. Така и стана.
Истината, че основният прокурор няма никакви свръхправомощия и активността му не се разграничава от тази на един нормален административен началник беше заглушена. Никой публицист не попита в кой закон са написани тези свръхправа и власт. Затова предлагам премия за всеки, който ми уточни големите законови пълномощия на основния прокурор.
Съдебната промяна на „ положителните сили “
Така „ инцидентно или не “ се стигна до гръмката концепция, че „ правосъдната промяна “ се изчерпва със промяната на основния прокурор. За да клъвнат шараните по тази концепция, беше хвърлена задоволително и скъпа захранка, тъй че те се появиха на повърхността с отворени усти. Чуха това, което желаят: врагове, заплаха от властта им, репресии, потребност от промени. Така към този момент нямаше потребност да се ловят даже с бастуни. Те към този момент бяха в мрежата.
Така се стигна до „ гениалната концепция “ за закриването на институцията основен прокурор, по прилика със спецправосъдието. Това не стана внезапно, а стартира с лични офанзиви против личността на сегашния обвинител номер 1. Както към този момент показах с радиационно облъчване или по-правилно с настоящото „ напръскване “ на популацията, че основният прокурор има големи пълномощия, които употребява, и би трябвало да бъде отхвърлен.
Министри на правораздаването като позитивно заредени и задействани атоми желаеха от Висшия правосъден съвет да в профил сякаш всевластния Иван Гешев. Стигна се до там Висш съдебен съвет да пита тогавашната министърка – деен герой против основния прокурор Надежда Йорданова, за какво желае да бъде отхвърлен и какви доказателства има, а тя да отговори, че няма доказателства. Било просто ей по този начин...
Така дни преди изборите се анонсира концепцията за закриването на институцията основен прокурор. Приложението на максимата „ няма човек-няма проблем “, употребена от Йорданова и предшественика ѝ Янаки Стоилов в тази ситуация с Гешев, обаче не сработи и „ АНТИреформата “ на „ реформаторите “ трябваше да откри нов метод. И го откри! Това бе концепцията за по-лесно напряко да се отстрани фигурата на основния прокурор. Важно е да отбележим, че за пръв път желанието за унищожаване на фигурата на основния прокурор от българската правна система бе оповестено още през 2021 година Тя беше централна точка в програмата на политическа партия „ Българско лято “. Вероятно жителите не са не запомнили на кого беше тази групировка. Тогава идеологът на Политическа партия „ Българско лято “ Васил Божков искаше буквално същото - изцяло унищожаване на фигурата на основния прокурор.
Случайно или не водачите на Неправителствени организации, наречена парадоксално „ Правосъдие за всеки “, си заплатиха медийни изявления и тъкмо преди изборите вдъхнаха нов живот на остарялата концепция на Васил Божков за унищожаване на институцията основен прокурор. Тази концепция се поде и разви от Кирил Петков, който в няколко медийни участия от висотата на отчайващата си неначетеност, съобщи, че основен прокурор не е необходим, защото нямало основен арбитър.
Всички тези „ съвпадения “ евентуално са изцяло инцидентни. Напълно инцидентно може би ще се окаже, че поддръжници на настояването за унищожаване на основния прокурор като служба в правосъдната власт, са и други персони, наричани от някои български медии „ олигарси “. Тези, които до закриването на профилираните структури бяха съществени техни „ клиенти “. Имената им са елементарно проверими. А едни фотоси от площада на Народното събрание даже демонстрираха по какъв начин съдружният сътрудник на Кирил Петков – Христо Иванов, слиза тихомълком от задната седалка на джипа на един от тях.
Точно България ли би трябвало да остане без основен прокурор?
В относителен аспект можем самоуверено да обобщим, че няма страна в Европейски Съюз, която да няма сходна фигура на основен прокурор. В другите страни членки заради разликите в социо-културен, политически и парламентарен аспект, пълномощията и функционалностите на основните прокурори се отличават едни от други. Но не съществува страна, в която въобще да отсъства фигурата основен прокурор.
Напротив - в страните изключително от Централна и Западна Европа, институцията на прокуратурата се употребява с изключително почитание и доверие. Нещо повече - в случай че вземем за образец Съединени американски щати, които всекидневно са пример за държание за демократично настроените групи у нас, ще забележим, че не просто има основен прокурор, а заради федералното си устройство има основни прокурори на всеки щат. При това следва да се означи, че в Съединени американски щати работи прецедентната правна система, а не романо-германската, както е у нас. Въпреки това най-голямата народна власт не се е отказала от фигурата на основен прокурор. Би било любопитно да чуем причините на „ Правосъдие за всеки “ и на Кирил Петков за какво тъкмо България би трябвало да остане без основен прокурор. Може би у нас няма корупция, няма закононарушения, няма недоволни жители, а в страни като Белгия, Испания, Италия, в които фигурата на основен прокурор е непокътната, проблеми има.
Няма даже да дам образец с основния прокурор на щата Ню Йорк Летиша Джеймс, която образува данъчни каузи против президента Доналд Тръмп и забрани на Nexo да оперира в щата Ню Йорк. Няма да го дам, с цел да не се изплашат правосъдните реформатори от обстоятелствата и истината като върколак от слънце. А истината е, че няма естествена страна в света, в която да няма прокурори и обвиняване.
Ето по този начин олигархията цели правосъдна АНТИреформа
И дано обобщим по какъв начин олигархията явно работи. Вложените големи средства в пазаруване и спонсориране на медии, малките екрани, НПО-та, партии и лакеи докара до закриване на цялостен тип правораздаване. Разпределянето на делата на закритите профилирани структури докара и ще води до голямо закъснение на всички наказателни каузи. В това към този момент няма спор.
В случай че се вкара и обжалване на отводите да се образува досъдебно произвеждане пред съда, както упорстват горещо същите тези кръгове, така и така задъхващите се съдилища ще бъдат блокирани напълно. И сега медиите демонстрират случаи на каузи за леки телесни повреди, които не престават 3-4 години. Колко ще не престават такива обикновени от позиция на фактическа и правна трудност каузи, в случай че „ правосъдната промяна “ се реализира? Ще не престават безспир.
България – първата в света страна, чиято прокуратурата е без началник?!
Към горното би трябвало да се добави и желанието България да се окаже първата в света страна, чиято прокуратурата да бъде оставена от „ политическия хайлайф “ без началник, единствено тъй като поименно не харесва сегашния й началник.
Перфектно, нали? Точно по учебниците по операции и дейни мероприятия на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ, изучени и приложени от Държавна сигурност. За по-старите и незапознати с материята, Държавна сигурност се схваща като Добрите Сили, а не като Държавна Сигурност. Съвпадението е /не/случайно.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ