Ромският лидер Дорин Чоаба, самопровъзгласил се за крал на ромите“

Ромският водач Дорин Чоаба, самопровъзгласил се за „ крал на ромите “ в Румъния, провокира нов спор по една мрачна глава от историята на страната. Той приканва за интернационален правосъден развой против Румънската православна черква поради отношението ѝ към ромите в страната. По думите на Чоаба, те желаят най-малко опрощение за времето сред XIV и XIX век, когато представителите на това малцинство са били третирани като плебеи.

" Дългото ни иго е тъмна страница в нашата история ", споделя ромският водач и упреква Православната черква за това, че ромите са били държани като плебеи в църковните парцели и са били употребявани като безвъзмездна работна ръка в градежите на църкви. Ако Православната черква не изиска амнистия, ромската общественост счита да заведе даже дело пред интернационален съд.

Робството е съществувало на територията на днешна Румъния в продължение на съвсем половин хилядолетие, също както в двете княжества Влахия и Молдова, а и в Трансилвания, която е била част от Хабсбургската монархия. Повечето от робите са били роми. Те са били благосъстоятелност на знатни боляри, на православни манастири или на държавни институции. Робството е било анулирано в средата на 19 век.

" Знанието е противоотрова против расизма “

Да се води интернационален правосъден развой е " фантасмагорична концепция ", споделя социологът и ромски деятел Гелу Думиника. Той не е склонен,  че днешните православни духовници могат да дават отговор за делата на своите прародители. В същото време показва, че днешният клир е наследил " институция, построена с кръв ". Ето за какво Румънската черква би трябвало да сервира опрощение на ромите. Включително, тъй като " противоотровата против расизма е познаването на предишното ", споделя Думиника.

Говорителят на Румънската православна патриаршия Василе Банеску реагира сдържано на новата полемика. " Разумният разговор постоянно е нужен и добре пристигнал, само че предишното не може да се взема решение със средствата на сегашното “, разгласи той. Очевидно от църквата се притесняват, че в случай че съдът наложи изплащането на компенсации, едно " огромно болшинство " от жителите на Румъния би могло да изиска обезщетение за крепостничеството, практикувано в някогашните румънски княжества.

Трябва ли църквата да се извини?

Историкът Виорел Ахим, който е изследвал задълбочено тематиката, споделя, че " робството в румънските княжества не е било на етническа основа “. Роби са били освен ромите, само че и представители на други етнически групи, " изключително румънски селяни ". Изследователят обаче признава, че сходно на западните християнски църкви, Православната черква в Румъния също е " узаконила робството ". Ето за какво, споделя той, е нужна преоценка  историческото завещание.

Ромският народен представител Каталин Замфир Манеа изрично отхвърля опцията за правосъдно произвеждане и счита, че " извиненията не са от изгода ". Той твърди, че доста по-необходимо е " помиряване " и " морално обезщетение ", за което Румънската православна черква да се включи интензивно в популяризирането на ромската просвета и еднаквост, в консолидираното на малцинството в румънското общество.

Социологът Гелу Думиника пък се надява, че Румънската православна черква „ ще последва образеца на западните християнски църкви и ще признае греховете си ", защото името ѝ е обвързвано с всички тъмни интервали от историята, без значение дали става дума за робството, Холокоста или комунизма.

През 2019 година, по време на историческото си посещаване в Румъния, Папа Франциск помоли за амнистия представители на ромите " за моментите в историята, в които сме ви дискриминирали и сме се отнасяли зле с вас ". Безразличието подхранва предразсъдъците и омразата, сподели още папата: " Когато някой е зарязан, човешкото семейство не може да върви напред ".

Различни подходи

Румънската православна черква има друго виждане за нещата. През 2016 година, когато се навършиха 160 години от еманципацията на ромите, патриарх Даниил посочи светлия образец на някои православни свещеници, застанали на страната на робите и полагали грижи за тях. В речта си обаче Даниил наподобява търсеше по-скоро оправдания за робството, в което са били държани ромите, в сравнение с аргументи да се желае амнистия.

През последните 50 години множеството западни християнски църкви желаеха амнистия за времето, когато са държали плебеи. Редица политици също. Във Франция, да вземем за пример, Народното събрание одобри през 2001 година закон, с който разгласи робството за закононарушение против човечеството.

Ромите в Румъния се надяват, че в близко бъдеще Румънската православна черква също ще последва този образец и ще изиска амнистия за историческите си грехове.