Защо в много благополучни семейства животът на децата се оказва ад
Родителите постоянно пробват да създадат най-хубавото за детето си. Изключенията наподобяват редки и сякаш се отнасят най-вече за фамилии в неравностойно състояние. Общественото мнение ги осъжда или съжалява. Всъщност материалното богатство не е главното. В доста на пръв взор положителни фамилии, животът на децата се оказва пъкъл.
Защо се случва това изясняват експерти пред Rambler.
Смятаме, че травмираните възрастни са слабаци, които не са съумели да устоят житейските компликации. Никой даже не се замисля, че корените на всички проблеми в сегашното идват от детството.
А да нараниш дете е в действителност елементарно. Хлапето постоянно е беззащитно, в случай че възрастният не му дава обич, непоклатимост и възприятие за сигурност. Смятаме, че разводът ще го засегне, само че пропущаме ежедневните словесни борби в дома. Струва ни се, че чистите и нови облекла са доста значими, само че никой не се интересува дали то е обградено с обич и с внимание.
Работещите родители прекарват с хлапето си няколко часа заран, няколко часа вечер. По това време е значимо да отделят време, да разискват проблемите от всекидневието в учебно заведение или в детската градина. Да схванат какво тревожи душата на този дребен човек.
Ако тази връзка и внимание липсват, с течение на времето родителят се трансформира просто в надзирател-контрольор. Човек, с когато детето няма какво да споделя.
Как можете да избегнете това?
1. Погрижете се за себе си
Не прехвърляйте страстите си върху детето, то не е в положение да разбере всичко, само че се усеща отговорно. Ако денят ви е бил неприятен и брачният партньор не е оправдал упованията ви, не би трябвало да показвате настроението си пред детето. То в действителност приема и усеща вашите страсти, само че заради липса на опит и познания не може да ги интерпретира вярно.
Повечето деца елементарно схващат отрицателното, само че много примитивно. Смятат, че повода за огорченията на мама или баща, е самото то.
Ако нямате запас да говорите умерено с детето си, помолете за помощ. Ако нямате непосредствен родственик, обадете се на другар или комшия. Погрижете се за себе си, едвам тогава можете да се погрижите за някой различен.
2. Не манипулирайте
От ранна възраст родителите употребяват способи за операция при възпитанието. Днес сме другари, а на следващия ден се дърпам. Днес сме другари, тъй като съм в въодушевление, а на следващия ден поради скандал с колегата, тежък проблем в офиса към този момент съм сложила стена. Не забравяйте, че децата и родителите са взаимно свързани.
Бъдете почтени и директни, в това число когато сте смутени, тъжни или афектирани, поради държанието на детето си. Обяснете му следствията.
Ако обещаете нещо, не мислете, че детето ще го не помни. Струва си да му кажете истината даже за нещастието, сполетяло фамилията. Ако се криете от проблемите в живота, има риск контузията да заседне в душата на детето.
3. Позволете на детето да бъде дете
На улицата родителите постоянно изискват примерно държание от децата си. Забраняват им да тичат, да бягат, с цел да не паднат. Не бива да скачат и локви, с цел да не се изцапат. Не бива да викат, нито да пеят високо, тъй като не е обичайно. В учебно заведение и в детската градина – също.
Детето не може да стои „ вързано “, не може да стои пасивно през целия ден. Защото по-късно цялата му насъбрана сила се изсипва върху вас.
Ако му забранявате всичко, един ден то ще се опасява да сгреши и може да има усложнения при вземането на решения. Може и да сбърка, просто тъй като не е имало поле, на което да опитва и да се учи.
4. Говорете и обяснявайте
Да бъдеш родител е мъчно - не се стремете да бъдете съвършени. Бъдете това, което можете да бъдете, само че постоянно обяснявайте и говорете за сложните обстановки. Опитайте се да обясните комплицирана страст. И не забравяйте да поискате амнистия, в случай че сте сбъркали. Да си възрастен, това не значи, че действаш безпогрешно. Това не значи, че не причиняваш болежка – и на себе си, и на близките. И това не значи, че не носиш отговорност за дейностите си. Да, вашият дом е ваша цитадела. Но това е и домът на вашите деца.
Продължава на страницата на
