Роди ли се човек- дава му се име. И законът

Роди ли се човек- дава му се име. И законът го повелява, и традицията е такава. Родителите избират на детето си най-прекрасното име - мислят го дълго или са го сънували, с него желаят да зарадват родителите си или просто да предадат на детето обичта си и желанието си то да придобие качества, олицетворявани от смисъла на името. Затова може да им се стори извънредно, когато това прелестно име се размени от друго, от прякор, който лепва на човек по този начин, че няма избавление от него.

“Прякорът е името, обещано ни по заслуги, поради някоя преживелица или поради отличителни качества. Име, обещано ни анонимно или от компанията, с онази комбинация от подигравка, обич и другарска откровеност. ”

Прякорите нормално пораждат от някое особено качество, което не е наложително да бъде най-важно, само че сигурно е най-типично за дадената персона. За разлика от персоналното име, прякорът не се свързва с никакви поверия като установяване на ориста, придобиване на избрани качества или отбрана от разнообразни беди. Но даването на прякор има не по-малко значима функционалност - то обвързва другарската компания (често избран прякор " вирее " единствено в избрана среда), използването на прякора от нов за компанията човек демонстрира, че той е признат в нея пълноправно и не на последно място - прякорът и мотивът да се даде са изобилен извор на смях и общи мемоари.

Изключение вършат семейно-родовите прякори и прозвища, които децата получават по рождение. Случило се е по този начин, че прякорът толкоз добре е паснал на индивида, че се предава и на неговите наследници. Примери за такива има много- първите фамилни имена на българите пораждат точно от прякори- не е изключено носителите на семейството Ситневи да са все едри и внушителни хора, само че поради създателят на рода им, който е носил прякора „ Ситен “, носят семейството си за изненада на всеки, пред който се показват.

Никак не е инцидентно, че прякори имат по-скоро мъжете. Този факт се дължи на това, че преди време за персона е бил считан единствено мъжът. Жената, по предписание, получава название по името на благоверния си - дамата на Петър става Петровица, а дамата на попа - Попадията. Мъжете към момента са по-активни в използването на прякори - съвсем няма мъжка другарска компания, в която да се избира потреблението на персонални имена пред прякорите. Причините за това са разнообразни. Някои психолози търсят повода в желанието за наблягане на мъжествеността в мъжка компания, с цел да не зародят съмнения в хомосексуалност. Затова хетеросексуални мъже не употребяват умилителни, галени или даже елементарни имена, а с използването на прякори легитимират мъжеството и скрепяват " чистото " другарство.

Може би по тази причина в наши дни с прякори се свързват представителите на незаконния контингент- там най-вече използвани са названия на зеленчуци и животни. Причинините за даването им е незнайна за народа, само че е реалност, че прякорното име става толкоз постоянно използвано в медии и полицейски акции, че се натрапва даже на тези, които не се интересуват от делата на Ряпата или Плъха.

Българите имат дълголетна традиция в предоставяне на прякори. Зевзеците като нарочат някой, няма отърване. Ивайло Петров във превъзходната си " Хайка за вълци " разказва персонажите си, като не пропуща да изясни от къде идват прякорите им:

" Кой по-припряно, кой с нужното за случая достойнство отпиха от виното и единомислещо потвърдиха авторитетното мнение на Стоян Кралев. След това пробваха виновността на Николин Миялков Рогльото и Киро Джелебов Вървинамайнатаси, които получиха същата висока оценка. Впрочем и вие вероятно забелязахте, че всички имат прякори, и то много конфузни, само че да не изпреварваме събитията, по-късно ще стане дума кой, за какво и при какви условия е получил прякора си. Засега единствено ще отбележа, че в село имаше няколко зевзеци, чието предопределение да измислят прякори се предаваше от татковци на синове, та нямаше човек без прякор, а някои имаха по два и по три, така да се рече, за делник и за празник. Дори и домашните животни носеха прякорите на стопаните си, та в случай че се чуеше лай на куче или блеене на крава, всички споделяха — Петко акъла лае или Търчи Добри мучи. Между самите зевзеци освен че липсваше колегиална взаимност, ами, в противен случай, от креативна ревнивост, види се, бяха така безпощадни един към различен, че някои от личните им прякори се произнасяха в стеснен кръг, а предопределените за всеобща приложимост се произнасяха от всички без притеснение: Янко Убиймайка, Ганчо Дрисъка, Пиклив Георги, Сопол Иван и прочие "