Мара Белчева, жената от моята улица
Родена съм на улица „ Гаврил Генов “. Живеехме в къщата на баба ми, която непроменяемо наричаше улицата със остарялото й име – „ Христо Белчев “. Всеки път я питах „ Бабче, кой е Христо Белчев? “, с цел да ми споделя историята още веднъж и още веднъж. Историята започваше по този начин: „ Христо Белчев е мъжът на Мара Белчева… “.
За баба ми, остаряла софиянка и пенсионирана учителка, един някогашен министър на финансите изглеждаше доста по-безинтересен от удивително умната си и красива жена. Така че историята беше за Мара Белчева.
Родена в Севлиево на 8 септември 1868 година, тя приключва гимназия във Велико Търново и отпътува да следва във Виена. След завръщането си в България работи като учителка в Русе и е най-ухажваната девойка в града. Спечелва я Христо Белчев, парижки ученик, стихотворец и политик – освен това добър и в двете.
Съпругът й бързо се издига до министър на финансите, двамата си купуват къща в София, която дострояват и преустройват, тъй като постройката е някогашна турска административна постройка. Щастието им обаче не продължава дълго.
Мара Белчева остава вдовица на 23 години, откакто Христо Белчев е погубен по простъпка вместо Стамболов.
Красивата вдовица става любимка в двора на княза и даже – твърди се – на самия Фердинанд, който имал отливка от ръката й. Мара живеела от пенсията, която князът й отпуснал, и била придворна дама на княгиня Клементина. Била ухажвана от всички известни мъже по това време, измежду които Стамболов и Рачо Петров. Тя говорела няколко езика, интересувала се от лирика и изкуство, а празнодумието в княжеското обграждане не било доста забавно за жена като нея.
Призванието, което търсела в този живот, разкрила една вечер, когато в дома й пристигнал на посетители Пенчо Славейков.
Останал уродлив от дете, когато заледен на пързалката (орисия, споделяше баба ми), Славейков бил извънреден във всяко друго отношение – в писмата си Мара Белчева казвала, че цялата подвижност от краката е отишла в главата му. В моите детски показа, а и до през днешния ден, тяхната обич е като приказка. Той, грозноват и чудак, който я срещнал с най-умните хора на това време, с кръга „ Мисъл “, насърчил я да превежда и да пише; тя, която го боготворяла, бдяла над него като майка и продала къщата си в обезверен опит да го излекува някъде в Европа.
Славейков възпял своята обичана в „ Островът на блажените “ под името Силва Мара – по прилика с родния й град Севлиево и първото й име. В „ измислената “ биография на Силва много от обстоятелствата съответстват с тези от живота на Мара Белчева, само че не и това, че е имала втори брак – с прочут стихотворец. Този брак в действителност в никакъв случай не се състоял, само че надълбоко алегорично стиховете на Славейков, написани от името на Силва, съставляват епиталамии (сватбени песни).
Едно щасте друго сбира;
две – за рожбата на трето,
две – за рожба на сърцето:
двете то в едно събира.
Нов живот се с него почва, –
да е избистрен, без наслойка!
Женска чест – да бъде майка:
а от майка свят се почва!
И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад тила си, познавали отчаянието на неосъществената обич и били свързани
За баба ми, остаряла софиянка и пенсионирана учителка, един някогашен министър на финансите изглеждаше доста по-безинтересен от удивително умната си и красива жена. Така че историята беше за Мара Белчева.
Родена в Севлиево на 8 септември 1868 година, тя приключва гимназия във Велико Търново и отпътува да следва във Виена. След завръщането си в България работи като учителка в Русе и е най-ухажваната девойка в града. Спечелва я Христо Белчев, парижки ученик, стихотворец и политик – освен това добър и в двете.
Съпругът й бързо се издига до министър на финансите, двамата си купуват къща в София, която дострояват и преустройват, тъй като постройката е някогашна турска административна постройка. Щастието им обаче не продължава дълго.
Мара Белчева остава вдовица на 23 години, откакто Христо Белчев е погубен по простъпка вместо Стамболов.
Красивата вдовица става любимка в двора на княза и даже – твърди се – на самия Фердинанд, който имал отливка от ръката й. Мара живеела от пенсията, която князът й отпуснал, и била придворна дама на княгиня Клементина. Била ухажвана от всички известни мъже по това време, измежду които Стамболов и Рачо Петров. Тя говорела няколко езика, интересувала се от лирика и изкуство, а празнодумието в княжеското обграждане не било доста забавно за жена като нея.
Призванието, което търсела в този живот, разкрила една вечер, когато в дома й пристигнал на посетители Пенчо Славейков.
Останал уродлив от дете, когато заледен на пързалката (орисия, споделяше баба ми), Славейков бил извънреден във всяко друго отношение – в писмата си Мара Белчева казвала, че цялата подвижност от краката е отишла в главата му. В моите детски показа, а и до през днешния ден, тяхната обич е като приказка. Той, грозноват и чудак, който я срещнал с най-умните хора на това време, с кръга „ Мисъл “, насърчил я да превежда и да пише; тя, която го боготворяла, бдяла над него като майка и продала къщата си в обезверен опит да го излекува някъде в Европа.
Славейков възпял своята обичана в „ Островът на блажените “ под името Силва Мара – по прилика с родния й град Севлиево и първото й име. В „ измислената “ биография на Силва много от обстоятелствата съответстват с тези от живота на Мара Белчева, само че не и това, че е имала втори брак – с прочут стихотворец. Този брак в действителност в никакъв случай не се състоял, само че надълбоко алегорично стиховете на Славейков, написани от името на Силва, съставляват епиталамии (сватбени песни).
Едно щасте друго сбира;
две – за рожбата на трето,
две – за рожба на сърцето:
двете то в едно събира.
Нов живот се с него почва, –
да е избистрен, без наслойка!
Женска чест – да бъде майка:
а от майка свят се почва!
И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад тила си, познавали отчаянието на неосъществената обич и били свързани
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ