Родена под името Мери Елизабет Дженкинс в семейство на тютюнопроизводител

Родена под името Мери Елизабет Дженкинс в семейство на тютюнопроизводител и брачната половинка му в Мериленд, Мери Сурат израства в семейство на робовладелци. Когато е на 17 години, тя се омъжва за Джон Харисън Сурат, различен фермер, който лично също има плебеи – седем на брой. Подобно на доста фермери от Мериленд, които разчитат на рабски труд, Джон намерено поддържа отцепването на Юга.

След като пожар изгаря фермата на младото семейство обаче – съгласно известията, подпалена от избягал плебей, съгласно списание Time – Джон и Мери отварят таверна в Клинтън, Мериленд, която също им служи и като дом. Но в границите на няколко години, Джон Сурат, към този момент пияч, изпада в тежки задължения.

Мериленд е главен щат в спора сред Севера и Юга – единствено 2% от гласоподавателите там поддържат Линкълн, само че въпреки всичко щатът остава част от Съюза, когато избухва Гражданската война.

Най-големият наследник на Джон и Мери, Айзък, се причислява към армията на Конфедерацията, а по-малкият им наследник, Джон Сурат-младши, стартира работа за тайните служби също на Конфедерацията. Войната осакатява Старши финансово, потапяйки фамилията в още повече задължения.

През 1862 година Джон Сурат умира, оставяйки Мери в тежко състояние. На 39 тя взема решение да даде чартърен фамилната плантация и таверна в Мериленд и се реалокира с двамата си сина и щерка си Анна в дребна градска къща, която е наследила във Вашингтон, окръг Колумбия.

Там преустройва горния етаж на къщата в дребен интернат, който може да дава чартърен и по този начин общо взето да живее непретенциозно.

Синът й Джон си беше станал добър другар с един прочут южняшки артист – мъж на име Джон Уилкс Бут – и двамата постоянно се срещаха в пансиона.

След време това място – намиращо се на към километър надолу по улицата от Белия дом – се трансформира в скрито укритие за размирен сътрудници и шпиони на Конфедерацията. По-важното е, че точно там Бут и неговите съзаговорници формулират проект за похищение на Ейбрахам Линкълн в края на Гражданската война… Но този проект се трансформира, когато Съюзът надвива над Конфедерацията през април 1865 година

Джон Сурат-младши

Според историята, първичният проект на Джон Бут е бил да отвлече Ейбрахам Линкълн и да го транспортира до Ричмънд, след което да го предложи в подмяна на военнопленници от Конфедерацията.

Докато възнамеряват отвличането, Бут и Джон набират още съзаговорници и провеждат срещи в пансиона на Мери. Те също съхраняват оръжия и муниции в нейната таверна в Мериленд.

Пет дни по-късно единствено Джон Уилкс Бут съумява да се оправи със задачата си. И въпреки всичко няколко часа след убийството на Линкълн в Театъра на Форд на 14 април 1865 година полицията на окръг Колумбия посещава Мери Сурат в нейния интернат.

Те изясняват, че като се изключи че търсят Бут, търсят и сина й Джон, който е обвинен, че е помагал на Пауъл и Херълд в нападението против Сюърд.

Но до момента в който Бут бяга в Таверната на Съррат в Мериленд, с цел да събере оръжия, преди да се насочи на юг към Вирджиния, Джон бяга в Канада. Оттам той пътува до Европа и се показва за канадски жител, присъединявайки се към папските зуави – доброволчески полк, основан да пази Ватикана по време на обединяването на Италия.

Американски чиновници в последна сметка го залавят в Египет, само че Джон Сурат-младши се разминава с бесилката. За страдание, същото не може да се каже за майка му.

Историците разказват отговорите на Сурат по време на разпита й като „ надменни и арогантни “. Тя отхвърля да е знаела авансово за убийството, макар че някои историци настояват, че е знаела минимум за проекта за отвличането на Линкълн – въпреки всичко срещите се организираха в нейния пансион…

На всичкото от горната страна кръчмарят й в Мериленд, Джон Лойд, твърди, че Мери му е споделила в деня на убийството да подготви оръжия за Бут и Херолд, които трябвало да се срещнат там след задачите си.

Свидетелските показания на Лойд плюс статутът на Мери като хазяин на заговорниците довеждат до нейния арест и я слагат на съд дружно с Ацерод, Херолд и Пауъл.

Екзекуцията на Мери Сурат, Луис Пауъл, Дейвид Херолд и Джордж Ацерод на 7 юли 1865 година

На 12 май 1865 година Мери Сурат е изправена пред боен арбитражен съд от девет души, а не цивилен съд, съгласно Journal of the Abraham Lincoln Association. Самият арбитражен съд буди разногласия по това време – евентуално тъй като Северът и Югът към момента нямат мощно доверие един на различен.

Сурат афишира, че е почтена, а няколко другари и свещеници я пазят. Сред най-големите й поддръжници е щерка й Ана.

Но други свидетелски показания не рисуват Мери в удобна светлина. Един очевидец я разказва като „ отдадена с тяло и душа на идеята на Юга “. И несъмнено, показанията на Джон Лойд – индивидът, на който тя отдава чартърен кръчмата в Мериленд – който споделя на трибунала за оръжията, съхранявани там за заговорниците. Твърди се, че когато Лойд научава за убийството на Линкълн, той изкрещява: „ Госпожа Сурат, тази подла жена, тя ме унищожи! “

От деветте члена на трибунала обаче петима оферират президентът Андрю Джонсън да смекчи присъдата на пожизнен затвор. Анна даже се моли на предната ливада на Белия дом това да стане.

Според някои разкази Джонсън в никакъв случай не е получил писмото с искане да смекчи присъдата – допуска се също, че той не е видял и Анна да се моли на поляната в Белия дом – само че други споделят, че изрично е отказал с думите: „ Тя управляваше гнездото, което излюпи яйцето. “

Много хора, в това число палачът, чакат Андрю Джонсън в действителност да смекчи присъдата на Сурат в последния миг. Вместо това обаче той подписва заповедта за изтезанието й на 5 юли. И още същия ден служащите стартират да строят бесилката.

Облечена в черно на 7 юли 1865 година, Мери Сурат става първата жена, обесена от държавното управление на Съединените щати.