Живеем в свят, в който сватбата e по-важна от любовта, погребението - по-важно от покойника | Едуардо ГАЛЕАНО
Роден през 1940 година в Монтевидео, Уругвай, едвам 13-годишен Едуардо Галеано стартира да написа политически мнения за локален вестник. По-късно е редактор на разнообразни вестници и списания (вкл. сп. „ Християнство и гражданска война ”), основен редактор на вестника на Университета в Монтевидео и ежеседмичника „ Marcha ”, шеф на ежедневника „ Еpoca ”. След военния прелом през 1973-та напуща Уругвай и живее в заточение в Аржентина, където управлява сп. „ Crisis ”. Когато политическите обрати го вършат нежелателен и там, Галеано намира кей в Испания. През 1984 година се връща в родината си, а на изборите в Уругвай поддържа необятен ляв фронт. На 26 януари 2006 година, дружно с Габриел Гарсиа Маркес, Фрей Бето, Пабло Миланес, Ернесто Сабато и други известни дейци на културата, Галеано се афишира за даване на самостоятелност на Пуерто Рико. Творчеството му е известно с хуманната си и лява устременост. Сред най-известните му книги са „ Репортажи ” (1967), „ Отворените вени на Латинска Америка ” (1971, неразрешена от всички десни режими в региона), „ Памет за огъня ” (1982-1986), „ Книга на прегръдките ” (1989), „ Футболът на слънце и на сянка ” (1995), „ Нагоре с краката ” (1998) и други
(1940 ~ 2015)
Няма непорочност в благосъстоянието. А всяка независимост, всяко оскърбление, всяка бедност, всеки смут се корени някъде надълбоко в човешката история. Светът, в който живеем, е проведен по толкоз неправдив метод, че богатите страни мислят за благосъстоянията си като за подарък от Бог. Сякаш Бог е решил, че те би трябвало да са богати и свободни.
§
Живеем в свят, в който сватбата e по-важна от любовта, погребението - по-важно от покойника, външността - по-важна от мозъка. Ние живеем в просвета на опаковка, презираща наличието.
§
Всички сме смъртни до първата целувка и втората чаша вино.
§
Моралът на пазара стана морал на обществото.
§
Аз нямам доверие в благотворителността. Аз имам вяра в солидарността. Благотворителността е толкоз отвесна. Тръгва от върха към дъното. Солидарността е хоризонтална. Уважава обособената персона. Имам доста да изучавам от другите хора.
...
♥ ОБЛАЦИ
Облак отронил капка дъжд върху спяща жена. След девет месеца дамата родила близнаци.
Когато близнаците пораснали, те поискали да научат кой е татко им.
- Утре сутринта, - споделила дамата, - погледнете на изток. Там ще видите облак, наподобяващ на кула.
През цялата земя минали близнаците, след това се качили на небето и най-после стигнали до своя татко.
Баща им не повярвал, че са негови деца и им споделил:
- Докажете го.
Един от близнаците изпратил на земята гръмотевица. Другият - гръм. Но Облакът още се съмнявал. Тогава близнаците влезнали в морето и излезли от него невредими.
След това Облакът им освободил място до себе си и те останали на небето измежду многочислените си братя и племенници.
Из „ Първите гласове. Митове. Легенди. Пророчества ” (1992), превод: Литературен свят
Източник: literaturensviat.com
Снимка: en.wikipedia.org
