Робърт Шуман се ражда на 8 юни 1810 г. в

Робърт Шуман се ражда на 8 юни 1810 година в семейство на интелектуалци. Неговата майка е цигуларка с особена пристрастеност към музиката, до момента в който татко му е публицист. Малкият Шуман пропалква в среда на интелектуалци и още от най-ранна възраст е поливан с изкуство. До края на живота си ще изкове добро име, което по-късно ще се счита за новаторско, отличаващо се от нормите и несъмнено – автентично. С развиването на биполярно разстройство, Шуман стартира да твори с невероятна скорост и се счита, че е постигнал гигантски резултати. Нека стартираме цялата история през цялото време.

Музикалната кариера на дребния Шуман стартира още на 7-годишна възраст. Покрай музиката се появяват и образователни дисциплини като латински и гръцки. Баща му не разрешава развиването на неутралитет към литературата и бързо го вкарва във вълнуващия свят на знаците. В тийнейджърските си години бъдещият композитор ще стартира да написа новели.

На 16-годишна възраст Шуман се разделя с татко си, няколко месеца по-късно и сестра му прави самоубийство. Семейното наследство акцентира бащинската воля, че синът би трябвало да приключи университет и всички пари ще отидат за обучение. На идната година Робърт кандидатства в университета в Лайпциг, с цел да учи право. Любовта към литературата се засилвала от ден на ден и постоянно Шуман можел да бъде видян в библиотеката с творчеството на Жан Паул Фридрих Рихтер. Правото не можело да резонира в нежната креативна душа, а съгласно някои градски митове, колата се обръща с общителното присъединяване на Николо Паганини.

След като Шуман отива на концерт на „ дяволския цигулар “, сърцето му къса всички връзки с литературата и правото. На сцената излиза музиката и бързо пленява лакатущеният гений в своите прегръдки. Следват няколко писма до майката, в които новите креативен проекти се разкриват. През 1830 година стартира своите уроци по пиано при именития Фридрик Вийк. Немският преподавател не просто разкрива хубостта на музиката, само че дава и освен това на младия Шуман – бъдеща брачна половинка. Докато Шуман репетира, 9-годишната щерка на Вийк – Клара е непрекъсната компания. Никой не е подозирал, че двамата ще се срещнат още веднъж, само че ориста си знае работата.

Настъпващите 30 години на 19 век стартират с тежки стихии в живота на композитора. Маниакалните тренировки върху пианото стартират да взимат своето. Шуман изпитва изтръпналост в междинния пръст на дясната си ръка. Има няколко версии за този физически проблем: изправящата шина на Вийк може да е навредила, отравянето с меркурий, в слествие на всички медикаменти срещу сифилис, които Шуман пие. Да, това е различен проблем, който се случва още в тийнейджърските години. Очаква се от нея да разшири обсега на кутрето при свиренето на пиано, само че в резултат на това губи сензитивност и в безименния си пръст.

Друго особоено душевно главоболие е наличието на Клара в живота му. Малкото момиченце става млада госпожица, а Шуман се влюбва до уши в нея. В лицето на татко ѝ остава негодник. В разследване на всички тези проблеми се прокрадват пороци като корист с алкохол и цигари. Музиката останала единственото правилно в живота на създателя. Макар и пианото да не отговаряло със същата обич, композирането на музика се оказало задоволително близко. Инвестираното време в литературата го трансформира в задоволително добър критик.

През 1834 година цялата концепция се избистря в основаването на „ Ново списание за музиката “. Това е платформата, от която Шуман ще стартира да приказва искрено за бързите темпове, с които музиката се трансформира фрапантно. Странично занятие остава композирането, само че даже и като такова, то ражда творби като „ Карнавал “, „ Дейвид Бюндлър танцува “, „ Симфонични проучвания “, „ Фантазия в Си “, „ Киндерзенен (сцени от детството) и още доста други. В този интервал завързва и положително другарство с Шопен и Менделсън. Любовта се завръща през 1840 година и дълго чаканата обич става на 20 години.

Клара съумява да завоюва дело против татко си и незабавно се омъжва за Шуман. Комбинацията от добър пианист и композитор в новото семейство е повече от впечатляваща. Първото произведение „ Година на нашата ария “ е красива отпратка към лиричното общуване сред двамата. Лириките също се прокрадват в творчеството и Шуман хваща молива и стартира да твори музика изпълнена с страст и усеща. Композира повече от 140 песни през същата година. Следващата година стартира да работи с оркестър.

Появата на редица симфонии не е изненада, само че пичитателите остават запленени от творби като „ Овертюра “, „ Щуротии “ и „ Финал “. Маниакалното композиране на избран род се харесвало на публиката, само че зад кулисите се криели други по-смущаващи прекарвания като уплахи и жестока меланхолия. Тези неприятни посетители идват в 40-те години на 19-и век. През 1850 година получава позицията като музикален шеф в Дюселдорф. Високата отговорност дава още веднъж съществено музикални произведения, само че трите прекарани години ще се отразят на психическото здраве.

Шуман непрекъснато има проблеми с градската администрация и откакто става още по-циничен на сцената, неговите сътрудници губят доверие в него. В края на 3-тата година е уволнен. Позитиви от обстановката има – композиторът се среща с 20-годишния гений Йоханес Брамс и доста скоро двамата стартират да вадят позитиви от това другарство. След толкоз музикални достижения идва време за неизбежния спад освен в кариерата, само че и в психическото здраве. Робърт стартира да споделя по какъв начин чува благ гласове, а постоянно те се заменяли с тигри и хиени. Същата година през февруари, когато гласовете стават нетърпими, Шуман прекрачва перилата на моста на река Рейн и полита към водата.

Повече от две години композитора не може да види своята брачна половинка. Последната им среща е единствено няколко дни, преди да почине. На срещата дълго време се взира в своята брачна половинка, преди да успее да я разпознае. Лечението е взело своето, а единствените другари, които остават до него до самия край са брачната половинка му и Брамс. Роберт Шуман умира на 29 юли 1856 година в Бон. Подозира се, че композиторът е боледувал дълго време от сифилис и по този метод е отключил всички ментални проблеми.

Макар и не постоянно да съумява да отговори на упоритостите си, неговата пристрастеност в творенето дава съществено отражение на музиката в тази ера. Почти всичко, до което се допира е наситено с романтизъм, хубост и лирика. Като критик също е изключително обичан. За разлика от своите сътрудници в никакъв случай не е нападателен против творбите на другите.