Рисковете от Западните Балкани сякаш изглеждат по-малко, трябва да се

...
Рисковете от Западните Балкани сякаш изглеждат по-малко, трябва да се
Коментари Харесай

Бивш шеф на ДАНС посочи, от къде идват заплахите за България: Политиката на Ердоган е агресивна, хазартна и непоследователна…

Рисковете от Западните Балкани като че ли наподобяват по-малко, би трябвало да се концентрираме към протичащото се в Турция и Близкия изток. Това предизвестие насочи пред Канал 3 някогашният началник на ДАНС и някогашен вътрешен министър Цветлин Йовчев.

“Рисковете от Турция: нападателна, хазартна, непоследователна политика на Ердоган, който оформя едно властническо ръководство в Турция. И се вижда податливост вътрешните проблеми да се вземат решение посредством външно-политически ходове. А това към този момент крие опасности”, уточни Цветлин Йовчев.

Той регистрира като вярна политиката на българското държавно управление за поддържане на положителни връзки с югоизточната ни съседка.

“Това е вярна позиция на българското държавно управление – да израждаме положителни връзки. Но това не значи, че не би трябвало да следим какво става в Турция. Там към този момент се отвори бездна сред ръководещи и съпротива – при толкоз репресирани единственият метод на държавното управление да се закрепи е да ускори репресиите.

Втората линия е кюрдският проблем – видяхме какъв брой остро реагира Турция на референдума за кюрдска страна в Ирак. И на фона на това –
хазартна, непостоянна политика, като Ердоган е податлив да притиска до лимита съперника си, както беше с Русия, бяха на крачка от война”, напомни Цветлин Йовчев.

В тази комплицирана конюнктура България не може да играе сама на международната сцена, само че за жал сътрудникът й – Европейски Съюз, няма задоволително външно-политическа тежест, установи някогашният вътрешен министър.

“ЕС продължава да е политическо джудже, няма цели във външно-политически аспект. Ние нямаме ясна оценка какво се случва към нас, и реагираме постепенно.

А ние би трябвало да бъдем доста деликатни, когато формираме упования. Трябва да изходим от ситуацията на България сега и това какъв външно-политически запас имаме. Посоката на министър-председателя смятам за вярна, само че не би трябвало да формираме упования. България може да подкрепи, да облекчи, да повлияе позитивно на процеси, само че в никакъв случая не може да е фактор да реши проблемите и процесите, които ще се разиграят на Балканите”, уточни той.

Според Цветлин Йовчев на Балканите етническите проблеми не са решени.

“Ситуацията продължава да е комплицирана, прехвърчаха неотдавна искри на етническа основа. Вучич съобщи, че сръбският етнос е единственият, който не може да живее в границите на една страна. Скърцат процесите в Косово и в Босна и Херцеговина, не са утихнали проблемите в Македония с албанското малцинство.Така че тези процеси би трябвало да бъдат следени доста внимателно”, предизвести Цветлин Йовчев.

Той не счита, че Русия е в положение да въздейства толкоз мощно във вътрешните ни работи посредством енергетиката и посредством партии като Българска социалистическа партия и “Атака”, каквито тези се появиха неотдавна.

“Първо е явно, че има осведомителна война сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, тя се води в Европа. Едни такива изказвания може би са годни в края на 90-е години, а не в този момент. А за какво сега се построява такава визия в американското общество, с цел да формулира избрани политики, това не знаем. Но Русия няма към този момент такива благоприятни условия да въздейства върху политическия живот в България. Което не значи, че би трябвало да подценяваме съветската опасност. Това е реалност, това е действителност – съветската опасност. Чудя се за какво подвиха опашки хората, които сложиха този термин на масата. България като страна на това място може да подсигурява сигурността си единствено в границите на групова сигурност. Иначе не можем да играем с мечката без да имаме зъби”, акцентира Цветлин Йовчев.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР