Световната банка критикува България заради събираемостта на ДДС и обществените поръчки
Рисковете от неплащане на Данък добавена стойност са по-големи при дребните компании в България в сравнение с при междинните и огромните. Това демонстрира разбор на Световната банка, който е част от отчета й " Преглед на обществените финанси в България ", показан по-рано през днешния ден.
При дребните оценката за % неспазване на задължението да се заплаща налога при дребните компании е 12.65, до момента в който при междинните е 2.86% и едвам 0.72% при огромните. Оценката е въз основата на извадка от 22 851 данъкоплатци, измежду които има и ревизирани, и неревизирани.
Този разбор демонстрира, че дефицитът, т.е. неплащането на Данък добавена стойност, се прави оценка на 1.189 милиарда лева, или 10.4% от общите чисти регистрирани отговорности по този налог. В същото време създателите на отчета демонстрират, че тази оценка е подценена. Дават за образец проверките на Данък добавена стойност декларациите през 2019 година, които са довели до промяна в дължимия Данък добавена стойност с 461.4 млн. лева, или малко над 38% от дефицита в събираемостта на налога.
Според отчета има няколко бранша, при които са налице доста високи оценки за рисковете при отчитане и заплащане на Данък добавена стойност. На първо място е секторът на недвижимите парцели с оценка 107.83%. Следват професионалните действия и научните проучвания - с 52.15%. Като цяло общият риск от неспазване е висок за бранша на услугите, се показва в отчета.
Сред подалите искане за възобновяване на Данък добавена стойност опасности се регистрират и в бранша на строителството.
Необходимо е възстановяване на събираемостта на Данък добавена стойност, по-голяма успеваемост в публичните поръчки, разноските за обучение и за подкрепяне на уязвимите – това са единствено част от изводите в отчет на Световната банка, отдаден на обществените финанси в България.
Според създателите му, в случай че не се вземат ограничения в този момент, в дълготраен проект капацитетът за стопански напредък ще бъде мощно стеснен.
Като „ навременни “ дефинира ограниченията за справяне с последствията от шока поради пандемията и последвалите високи енергийни цени Десислава Николова от Световната банка, само че предизвести – че излизането от тях към този момент се бави.
Пример за това са към момента диференцираните Данък добавена стойност ставки, изключително при ресторантьорския отрасъл. Именно този индиректен налог е главен за приходите в хазната, на която доста тежат обществените и здравните разноски, неефективните разноски за обучение и за публични поръчки.
" До към 2050 година, в случай че сега не се подхващат нужните промени, растежът може да се забави до към 1,25% ".
Погледнато по райони, данъкоплатците в Северозападния регион на страната са с доста висок риск от неспазване на Данък добавена стойност законодателството с оценка 212.35%.
Така наречените здравни налози имат дял едвам 7.1% от всички данъчни доходи на България през 2021 година В същото време налозите върху тютюневите произведения и алкохола са измежду най-ниските в целия Европейски съюз, сочи различен извод в отчета.
Отбелязва се, че високата инфлация е ерозирала данъчната основа и цената на характерните налози, което е нараснало достъпността до цигари и алкохол. Така за покупката на 100 кутии цигари са нужни едвам 2.2% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година на глава от популацията по отношение на 4.1% през 2013 година, което води и до непрекъснато повишаване на продажбите на тютюневи произведения.
При дребните оценката за % неспазване на задължението да се заплаща налога при дребните компании е 12.65, до момента в който при междинните е 2.86% и едвам 0.72% при огромните. Оценката е въз основата на извадка от 22 851 данъкоплатци, измежду които има и ревизирани, и неревизирани.
Този разбор демонстрира, че дефицитът, т.е. неплащането на Данък добавена стойност, се прави оценка на 1.189 милиарда лева, или 10.4% от общите чисти регистрирани отговорности по този налог. В същото време създателите на отчета демонстрират, че тази оценка е подценена. Дават за образец проверките на Данък добавена стойност декларациите през 2019 година, които са довели до промяна в дължимия Данък добавена стойност с 461.4 млн. лева, или малко над 38% от дефицита в събираемостта на налога.
Според отчета има няколко бранша, при които са налице доста високи оценки за рисковете при отчитане и заплащане на Данък добавена стойност. На първо място е секторът на недвижимите парцели с оценка 107.83%. Следват професионалните действия и научните проучвания - с 52.15%. Като цяло общият риск от неспазване е висок за бранша на услугите, се показва в отчета.
Сред подалите искане за възобновяване на Данък добавена стойност опасности се регистрират и в бранша на строителството.
Необходимо е възстановяване на събираемостта на Данък добавена стойност, по-голяма успеваемост в публичните поръчки, разноските за обучение и за подкрепяне на уязвимите – това са единствено част от изводите в отчет на Световната банка, отдаден на обществените финанси в България.
Според създателите му, в случай че не се вземат ограничения в този момент, в дълготраен проект капацитетът за стопански напредък ще бъде мощно стеснен.
Като „ навременни “ дефинира ограниченията за справяне с последствията от шока поради пандемията и последвалите високи енергийни цени Десислава Николова от Световната банка, само че предизвести – че излизането от тях към този момент се бави.
Пример за това са към момента диференцираните Данък добавена стойност ставки, изключително при ресторантьорския отрасъл. Именно този индиректен налог е главен за приходите в хазната, на която доста тежат обществените и здравните разноски, неефективните разноски за обучение и за публични поръчки.
" До към 2050 година, в случай че сега не се подхващат нужните промени, растежът може да се забави до към 1,25% ".
Погледнато по райони, данъкоплатците в Северозападния регион на страната са с доста висок риск от неспазване на Данък добавена стойност законодателството с оценка 212.35%.
Така наречените здравни налози имат дял едвам 7.1% от всички данъчни доходи на България през 2021 година В същото време налозите върху тютюневите произведения и алкохола са измежду най-ниските в целия Европейски съюз, сочи различен извод в отчета.
Отбелязва се, че високата инфлация е ерозирала данъчната основа и цената на характерните налози, което е нараснало достъпността до цигари и алкохол. Така за покупката на 100 кутии цигари са нужни едвам 2.2% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година на глава от популацията по отношение на 4.1% през 2013 година, което води и до непрекъснато повишаване на продажбите на тютюневи произведения.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ