Икономист: Рисковете пред Бюджет 2022 са силно преувеличени
Рискове в Бюджет 2022 има, само че множеството от тях са мощно пресилени, твърди икономистът и финансов анализатор Борис Петров в изявление за БГНЕС.
Силно пресилен е да вземем за пример рискът, че България може да затъне в многомилиардни задължения поради недостига в бюджета, изяснява Петров. Динамиката на държавния дълг се дефинира от сумата на бюджетния недостиг на касова основа и падежиращия в границите на фискалната година държавен дълг, както и от нуждата от образуване на ликвиден буфер посредством повишение на фискалния запас.
" Падежиращият дълг по ДЦК на вътрешния пазар през 2022 година възлиза на 300 млн. лева, а 2,5 милиарда лева са нужни за финансиране на падежа на 7-годишната еврооблигация, издадена през 2015 година За финансиране на планувания бюджетен недостиг по КФП са нужни нови 5.9 милиарда лева дълг. В тактиката за ръководство на дълга са планувани 7.3 милиарда лева вдишване на нов дълг, като разликата сред 7.3 милиарда и недостига от 5.9 милиарда ще образува буфер за застраховане на краткосрочните флуктуации на фискалния запас и вероятно за отчасти подсигуряване на заплащания по падежиращата емисия еврооблигации през март 2023 година, която е с номинал 2.3 милиарда лева ", пресмята Петров.
Според него е рационално дълговата тактика да регистрира и идното повишаване на лихвите по ДЦК и да се възползва от пазарната обстановка, с цел да обезпечи допустимо по-рано разпространение на размерите, нужни за финансиране на бюджетния недостиг. " Както виждате от съпоставката на числата, тематиката с многомилиардните държавни задължения за 2022 е, меко казано, мощно пресилена по, очевидно, политически аргументи ", счита икономистът.
Други опасности пред бюджета са по-малка приходна част при вероятно закъснение на икономическата интензивност, а също и закъснение на осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност.
" На мнение съм, че цените на енергийните и неенергийни първични материали доближиха или са покрай своя пик през първото тримесечие на 2022 и в случай че геополитическото напрежение към Украйна не прерасне в директен спор, през остатъка на годината напрежението на пазарите на енергийни първични материали и веригите за доставка ще отслабне, което ще има удобно влияние върху предлагането и инфлацията и оттова - на потребителското и капиталово търсене у нас и в Европейски Съюз ", показва Петров.
Той чака натискът от пандемията също да отслабне. " През летния сезон ще продължи процесът на възобновяване на търговията, ще сме очевидци на стабилен растеж на туристическите и транспортните услуги, подкрепени от нормализиране на потоците на свободно придвижване на хора резултат и от сполучливо наложените имунизационни документи в Европейски Съюз ", твърди анализаторът.
Именно по тази причина съгласно него рисковете върху бюджета за 2022 не трябва " да се преекспонират и да се драматизират за краткосрочни политически изгоди ".
Борис Петров счита, че Бюджет 2022 е " бюджет на капиталовия напредък, икономическата промяна и дигитализацията ".
Той чака растежът на Брутният вътрешен продукт да се движи от двуцифрения растеж на вложенията през 2022 година и 2023 година, който ще бъде подсилен от реализирането на Плана за възобновяване и резистентност. " Ще се резервира възходящият тренд при крайното ползване на семействата по отношение на покачването на заетостта и приходите от пенсии, други обществени заплащания, в това число повишение на заплащането в обществения бранш. Смекчаването на резултата от цените на силата с въведените бюджетни механизми за компенсиране на повишените разноски на семействата и бизнеса в допълнение ще поддържат потребителското доверие ", счита още Борис Петров.
Силно пресилен е да вземем за пример рискът, че България може да затъне в многомилиардни задължения поради недостига в бюджета, изяснява Петров. Динамиката на държавния дълг се дефинира от сумата на бюджетния недостиг на касова основа и падежиращия в границите на фискалната година държавен дълг, както и от нуждата от образуване на ликвиден буфер посредством повишение на фискалния запас.
" Падежиращият дълг по ДЦК на вътрешния пазар през 2022 година възлиза на 300 млн. лева, а 2,5 милиарда лева са нужни за финансиране на падежа на 7-годишната еврооблигация, издадена през 2015 година За финансиране на планувания бюджетен недостиг по КФП са нужни нови 5.9 милиарда лева дълг. В тактиката за ръководство на дълга са планувани 7.3 милиарда лева вдишване на нов дълг, като разликата сред 7.3 милиарда и недостига от 5.9 милиарда ще образува буфер за застраховане на краткосрочните флуктуации на фискалния запас и вероятно за отчасти подсигуряване на заплащания по падежиращата емисия еврооблигации през март 2023 година, която е с номинал 2.3 милиарда лева ", пресмята Петров.
Според него е рационално дълговата тактика да регистрира и идното повишаване на лихвите по ДЦК и да се възползва от пазарната обстановка, с цел да обезпечи допустимо по-рано разпространение на размерите, нужни за финансиране на бюджетния недостиг. " Както виждате от съпоставката на числата, тематиката с многомилиардните държавни задължения за 2022 е, меко казано, мощно пресилена по, очевидно, политически аргументи ", счита икономистът.
Други опасности пред бюджета са по-малка приходна част при вероятно закъснение на икономическата интензивност, а също и закъснение на осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност.
" На мнение съм, че цените на енергийните и неенергийни първични материали доближиха или са покрай своя пик през първото тримесечие на 2022 и в случай че геополитическото напрежение към Украйна не прерасне в директен спор, през остатъка на годината напрежението на пазарите на енергийни първични материали и веригите за доставка ще отслабне, което ще има удобно влияние върху предлагането и инфлацията и оттова - на потребителското и капиталово търсене у нас и в Европейски Съюз ", показва Петров.
Той чака натискът от пандемията също да отслабне. " През летния сезон ще продължи процесът на възобновяване на търговията, ще сме очевидци на стабилен растеж на туристическите и транспортните услуги, подкрепени от нормализиране на потоците на свободно придвижване на хора резултат и от сполучливо наложените имунизационни документи в Европейски Съюз ", твърди анализаторът.
Именно по тази причина съгласно него рисковете върху бюджета за 2022 не трябва " да се преекспонират и да се драматизират за краткосрочни политически изгоди ".
Борис Петров счита, че Бюджет 2022 е " бюджет на капиталовия напредък, икономическата промяна и дигитализацията ".
Той чака растежът на Брутният вътрешен продукт да се движи от двуцифрения растеж на вложенията през 2022 година и 2023 година, който ще бъде подсилен от реализирането на Плана за възобновяване и резистентност. " Ще се резервира възходящият тренд при крайното ползване на семействата по отношение на покачването на заетостта и приходите от пенсии, други обществени заплащания, в това число повишение на заплащането в обществения бранш. Смекчаването на резултата от цените на силата с въведените бюджетни механизми за компенсиране на повишените разноски на семействата и бизнеса в допълнение ще поддържат потребителското доверие ", счита още Борис Петров.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ