Рискът от рецесия нараства и един виден сенатор смята, че

Рискът от криза нараства и един изтъкнат сенатор счита, че Федералният запас и високите равнища на инфлация биха били отговорни, в случай че стопанската система изпадне в криза.„ Бих бил по-загрижен за криза, когато Фед стартира да подвига лихвените проценти “, сподели сенатор Майк Браун за Yahoo Finance Live. " Когато отприщиш огнена стихия от инфлация, каквато не сме виждали от десетилетия, няма елементарно лекарство. " Очаква се Федералният запас да стартира да покачва лихвените проценти през март на фона на покачващите се цени на храна, сила и парцели. Наблюдателите на Фед в Goldman Sachs и Bank of America считат, че ръководещият орган може да усили лихвите седем пъти тази година, с цел да се бори с инфлацията, частично провокирана от скокове в търсенето по време на пандемията.Но този нападателен ход за управление на инфлацията може да провокира икономическо закъснение.„ Истинската „ болежка “ стартира през 2023 година, когато паричната политика минава от прибавяне на 0,6% към Брутният вътрешен продукт към изваждане на 0,3%. Макар че забавянето на растежа е доста през 2023 година, евентуално не е задоволително, с цел да сложи американската стопанска система в криза “, сподели Анета Марковска, основен финансов икономист на Jefferies.Мениджърите на фондове считат, че тази година на фондовия пазар може да се появи най-малко " боязън от криза ", защото Фед ще покачва лихвените проценти и геополитическите опасности остават нараснали.„ Страхът от идна криза най-добре се отиграва посредством дълги облигации – къси артикули “, се споделя в последното изследване на мениджъра на фонда на Bank of America.Положителната страна е, че мениджърите на фондове не чакат техническа криза тази година (12% от интервюираните виждат рецесия) – по-скоро се тревожат дали някой сходни страхове евентуално ще ударят пазарите.Браун добави: " Значи не сме били тук от 80-те години на предишния век, с инфлацията. Знаем, че сложното лекарство е по-високите лихвени проценти. Това би било крушение в този момент с целия дълг, вграден в стопанската система, изключително посредством държавното управление. " „ Пазарът търгува на тематика стагфлация “, сподели Анета Марковска, основен финансов икономист в Jefferies. „ Има концепцията, че тези нараствания на цените ще доведат до заличаване на търсенето, ще доведат до неточност в политиката и в последна сметка това ще забави растежа. “От своя страна, Марковска счита, че търговията, която изпрати 10-годишна рентабилност на хазната, от пика от към 1.75% в края на март до към 1.18% по-рано тази седмица, е била неточност. Доходността се търгува против цената, тъй че спадът там значи, че вложителите изкупуват облигации и тласкат цените нагоре.Тя чака мощното ползване и идното изригване на предлагането, което обръща настоящето тясно място, което изтласка цените до най-високите си равнища от преди финансовата рецесия през 2008 година, като генериращо доста инерция за поддържане на растежа, без да генерира инфлация. Марковска вижда Федералният запас да остава настрана най-малко до 2023 година, макар неотдавнашните пазарни мнения, че централната банка ще стартира да покачва лихвените проценти в края на 2022 г.„ Консенсусът предвижда 3% растеж. Мисля, че бихме могли да нараснем от 4% до 5% през идната година “, сподели Марковска. „ Потреблението освен е към момента доста крепко, само че в даден миг ще имате солидно възобновяване на запасите. Дори в случай че търсенето спадне, предлагането има толкоз доста да навакса. Ще видите майката на всички цикли на възобновяване. " Пазарът на облигации, който нормално се преглежда като по-трезвия съставен елемент на финансовите пазари, за разлика от волатилния фондов пазар, не наподобява толкоз уверен в тази теза.