Най-лудите императори в историята
Римската Империя е може би най-емблематичната империя в човешката история. Тя е родила десетки мислители и владетели, само че не всичко е бил толкоз „ розово “, колкото наподобява. Въпреки невероятните военни достижения Римската Империя се е сблъсквала с доста катаклизми, доста от които са били облечени във власт и даже са управлявали.
Има няколко в действителност побъркани императори, които въпреки всичко са управлявали Рим и то за много дълъг интервал от време. Ето кои са те:
Максимин Трак
Той бил популярен човек, доста по-висок от съгражданите си. Но дотук завършват позитивните му черти. Смята се, че Максимин е отговорен за рецесията от 3 век, откакто умъртвил доста от своите другари, съветници и благодетели.
Максимин желал хората да го обожават и по тази причина непрестанно се опитвал да завзема нови територии. Първата му офанзива била против народа на аламаните в Германия. Въпреки огромните жертви, които личната му войска дала, той съумял да победи аламаните, въпреки че те не представлявали опасност за Рим. Максимин нападнал и други миролюбиви нации, които в никакъв случай не са се опитвали да атакуват Римската Империя – даките и сарматите.
И в последна сметка завоеванията му не му донесли по този начин бленуваната национална обич, в противен случай, хората го намразили.
Междувременно в Северна Африка почнал протест, воден от Марк Антоний Гордиан I и неговият наследник Гордиан II. Двамата желали да се доберат до трона. Изненадващо Римския Сенат се обърнал срещу императора си и подкрепил бунтовниците. В отговор Максимин и неговата войска се отправили към Рим. Войниците обаче били доста изтощени от изненадващата блокада на Аквилея, и малко по малко почнали да се разболяват. Изтощението дотам обхванало армията, че те даже не съумели да си отворят градските порти. Скоро огромна част от бойците дезертирали. Максимин бил погубен по време на обсадата – бойци от личния му лагер умъртвили него, сина му и основните министри, а главите им били забучени на колове и отнесени в Рим.
Нерон
Нерон е може би най-лошият император в Рим. Той нямал религия на никого към себе си, даже на личната си майка и на брачната половинка си, и по тази причина заповядал да бъдат убити. Всъщност, той непрестанно екзекутирал някого – било то от близкото му обграждане или някой от съперниците си.
През 64 година сл. Хр. пожар унищожава по-голямата част от Рим. Според доста римляни, самият Нерон запалил града, с цел да почисти земята и с цел да си построи нов замък. След пожара Нерон се върнал в града, с цел да построи „ златния замък “, който бил подарък за него самия и поради който облагал жителите си с тежки налози.
Твърди се, че до момента в който Рим горял, Нерон свирил на лирс. Независимо дали това е правилно, Нерон въпреки всичко обвинил християните за пожара и наредил да бъдат екзекутирани. Твърди се, че хванатите християни били накиснати в масло и подпалени живи, с цел да осветяват императорските градини през нощта. Нерон трансформирал гоненията на християните в представление. Той ги направил основни герои в така наречен „ национални игри “. Някои от наказаните на гибел били облечени в скотски кожи и раздрани от диви животни.
До края на ръководството на Нерон, Римската империя била подложена на огромно напрежение. Императорът употребявал парите от държавната хазна, с цел да възвърне Рим или най-малко частта към личния си замък. За да обезпечи нужното финансиране, Нерон вдигнал още налозите, което пък довело до протести в цялата империя. Усетил, че е притиснат до ъгъла, Нерон лишил живота си. Петдесет години по-късно историкът Сутониус съобщил за последното изречение на Нерон: Какъв художник умира в мен!
Калигула
Калигула е може би най-ненормалният император в цялата история на Римската империя. Той бил несравнимо нечовечен и даже племенникът му Нерон не можел да се мери с него. Калигула управлявал едвам четири години, само че би трябвало да му се признае, че постигнал невероятни военни подвизи.
Рожденото име на бъдещия император било Гай. Но майка му постоянно го обличала във войнишки облекла, с цел да забавлява армията и скоро се трансформирал в неин амулет. Войниците почнали да го назовават „ Калигула “, което в превод от латински значи „ Малко ботушче “. Достигането му до трона било осеяно с доста гибел и изменничества, само че когато най-сетне съумял, Калигула потвърдил, че е извънредно нечовечен.
В началото на своето ръководство той обещавал политически промени и римският народ го посрещнал задушевно. Малко по-късно същата година императорът бил повален от незнайно тежко заболяване, след което нищо не било същото. Древните създатели Дион Касий и Светоний настояват, че владетелят имал „ мозъчна тресчица “, съгласно други – бил токсичен.
Каквато и да е истината, ясно е, че той имал чести пристъпи на невроза и припадъци. Започнал да се държи несъответстващо, параноично и враждебно. Калигула крадял пари от строителни планове, изключително от практичните аквадукти и пристанища, от културните вложения в театри и храмове. Имал безумни хрумвания, а всеки, който откажел да ги извърши, бил убиван.
Императорът наредил да му построят 2-километров плаващ мост в залива Байа, с цел да препуска с коня си - Инцитат, който доста обичал. Впрочем, Калигула наредил да се построи лична конюшня за коня му от слонова кост и мрамор.
Като израз на своята безспорна власт Калигула възнамерявал да назначи коня си на длъжността „ консул ”, само че, за жалост, бил погубен, преди да успее да го направи.
Калигула избягвал да върви на борби, с цел да взе участие в театрални представления.
Освен това заповядал на бойците си да „ ограбят морето ”, като съберат всички черупки в шлемовете си.
Калигула измъчвал високопоставени сенатори, като ги карал да вървят с километри пред колесницата му. Спял с дамите на съдружниците си, а някои историци настояват, че даже се е сношавал със сестрите си.
Освен всичко това той бил доста суетлив. Заради неприятния си външен тип, Калигула бил доста сензитивен. Той бил с доста бледа кожа, доста висок и окосмен. Затова потреблението на думата „ коза “ в негово наличие било неразрешено. За да избегне грозните си черти, Калигула прекарвал часове пред огледалото, практикувайки разнообразни физиономии. Често се преобличал в женски облекла, обувал женски обувки и носел обеци.
Той безусловно се къпел в пари, даже и спял върху тях. Пиел скъпоценни перли, разтворени в оцет.
За късото си ръководство той съумял да похарчи парите на Рим. Затова решил да вдигне налозите и даже му хрумнала концепция за нови планове. Един от тях бил да наложи налог върху проституцията, само че освен – да отвори обществен дом в императорския замък.
