Gli Occhi della Guerra : Истинският враг на ЕС е национализмът на Франция и Германия
Рим. Европа се намира на кръстопът. Сега й следва да избере освен методът на деяние, само че и това, какво желае да стане. Но тези въпроси, в действителност, са разрушителни и могат да трансформират хода на историята на нашия континент, колкото и от това да не се интересуват европейските водачи. Поддържайки усърдно метода на живот в структурите на Европейския съюз, които би трябвало да бъдат реформирани, с цел да може европейското население да ги одобри и с цел да може Европа да реагира действено на компликациите в сегашното и бъдещето, водачите на Съюза безусловно са изгубили напълно способността си да дават отговори, както и да взимат дефинитивни решения за това какво да прави континента, до момента в който в това време вместо нас тези решения взимат други. Тези други седят във Вашингтон, Москва и Пекин, написа италианското издание Gli Occhi della Guerra в материал, показан без редакторска интервенция.
Неспособността за взимане на решения в комбиниране с огромния народен нарцисизъм, прикриван зад привиден европеизъм (разбирай: във Франция и Германия) съвсем необратимо и неудържимо унищожава Европейския съюз. Брюксел към този момент доста години се занимава с търсене на външен зложелател, сочейки първо Русия на Владимир Путин, а по-късно Съединени американски щати на Доналд Тръмп като зложелатели, отговорни за разпадането на Европейски Съюз и разрушаващи го извън. След това за всичко станаха отговорни популистите, както десните, по този начин и левите: придвижванията, критикуващи Европейския съюз, сякаш стремейки се да скапват европейския план.
Но действително зад тези обвинявания се крие убиващото Европейския съюз неявяване на решения и хрумвания. В Брюксел никой не знае какво да прави, никой не взима решения, които в действителност биха могли да дадат подтик на целия континент, а всички чакат, по кое време Берлин и Париж ще си кажат думата. А наличието на Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск на подписаното в Аахен съглашение сред Ангела Меркел и Еманюел Макрон стана съвсем знак на това, в което се е трансформирал Европейският съюз: френско-германска ос, която се стреми за надмощие за сметка на другите страни посредством увеличение на изолацията на останалите огромни страни.
Реалността е такава, че Съюзът се разпада не по виновност на своите съперници, а точно по виновност на тези, които се назовават негови бранители. Европа се надяваше, че ще бъде избавена от Ангела Меркел и Еманюел Макрон, а в действителност точно тези водачи на френско-германската ос нанасят съдбовният за нея удар. Те желаят, както и по-рано, Европа да е облик и сходство на тяхната ос, настоявайки и убеждавайки обществото, че това е единственият път за развиване на целия Европейски съюз. Но в действителност те единствено приготвят почвата за антиевропейските придвижване, които се разгласят против континент, който се държи на два стълба – Франция и Германия.
От друга страна, против този съюз на двете европейски сили, Европейският съюз наподобява изцяло безпомощен и липсва глас, кадърен да съставлява целия континент. Оглавяващият Европейската комисия Юнкер е идеалният реализатор на политиката, диктувана от Меркел и Макрон, само че той в никакъв случай не е посочил способността си да прави компромис във връзка с останалите 26 (в бъдеще 25) страни от Съюза. Брюксел към този момент не е столица на Европейския съюз, той е столица на провинцията на взаимното кралство на Франция и Германия, където двете сили споделят властта, която изцяло подхожда на националистическата им логичност, обвинявайки останалите страни, че са егоистични. Междувременно Европейската комисия загуби доверието в очите на европейския електорат, който от ден на ден се отдалечава от институцията, ръководена от Юнкер, като я счита в най-хубавия случай за ненужен орган.
Доказателствата за това комбиниране сред неспособността за взимане на самостоятелни решения и усилването на френско-германската власт през последните няколко месеца се демонстрираха в две сфери: в стълкновенията със Съединени американски щати на Доналд Тръмп и в европейската защита. Тези, както наподобява, толкоз разнообразни области са алегорични за разбирането на проблемите на днешна Европа. Със своята комерсиална политика, защитаваща напълно ползите на Германия, Ангела Меркел предизвика непрекъснато възходяща бездна сред двата бряга на Атлантическия океан и вкара Европейски Съюз в безсмислена комерсиална война. Това потвърждава фактът, че страните от Вишеградската група, както и Италия, не демонстрираха никаква заинтригуваност в това да насочат провокации на американската администрация. А в областта на защитата Париж на процедура реши да се откаже от европейското Постоянно структурирано съдействие по въпросите на сигурността и защитата, с цел да опитва да наложи извънредно френските планове за европейската защита. Именно затова Италия от дълго време е решила да излезе от тези нови планове за взаимна защита, в които няма никакви гаранции за самостоятелност и безпристрастност във връзка с Франция.
Тези два образеца са задоволителни, с цел да очертаят общата картина на това, какво съставляват управляващите в тези два хегемона, оглавили на практика отсъстващия алианс. Достатъчно е обаче да се напомни въпросът за миграцията, външната политика и решенията във финансовата и икономическата сфера, тъй че да стане ясно къде са същинските врагове на тази Европа. Много постоянно враговете са тези, които приказват на всеослушание в нейна отбрана.
Превод и редакция: Иван Христов
Неспособността за взимане на решения в комбиниране с огромния народен нарцисизъм, прикриван зад привиден европеизъм (разбирай: във Франция и Германия) съвсем необратимо и неудържимо унищожава Европейския съюз. Брюксел към този момент доста години се занимава с търсене на външен зложелател, сочейки първо Русия на Владимир Путин, а по-късно Съединени американски щати на Доналд Тръмп като зложелатели, отговорни за разпадането на Европейски Съюз и разрушаващи го извън. След това за всичко станаха отговорни популистите, както десните, по този начин и левите: придвижванията, критикуващи Европейския съюз, сякаш стремейки се да скапват европейския план.
Но действително зад тези обвинявания се крие убиващото Европейския съюз неявяване на решения и хрумвания. В Брюксел никой не знае какво да прави, никой не взима решения, които в действителност биха могли да дадат подтик на целия континент, а всички чакат, по кое време Берлин и Париж ще си кажат думата. А наличието на Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск на подписаното в Аахен съглашение сред Ангела Меркел и Еманюел Макрон стана съвсем знак на това, в което се е трансформирал Европейският съюз: френско-германска ос, която се стреми за надмощие за сметка на другите страни посредством увеличение на изолацията на останалите огромни страни.
Реалността е такава, че Съюзът се разпада не по виновност на своите съперници, а точно по виновност на тези, които се назовават негови бранители. Европа се надяваше, че ще бъде избавена от Ангела Меркел и Еманюел Макрон, а в действителност точно тези водачи на френско-германската ос нанасят съдбовният за нея удар. Те желаят, както и по-рано, Европа да е облик и сходство на тяхната ос, настоявайки и убеждавайки обществото, че това е единственият път за развиване на целия Европейски съюз. Но в действителност те единствено приготвят почвата за антиевропейските придвижване, които се разгласят против континент, който се държи на два стълба – Франция и Германия.
От друга страна, против този съюз на двете европейски сили, Европейският съюз наподобява изцяло безпомощен и липсва глас, кадърен да съставлява целия континент. Оглавяващият Европейската комисия Юнкер е идеалният реализатор на политиката, диктувана от Меркел и Макрон, само че той в никакъв случай не е посочил способността си да прави компромис във връзка с останалите 26 (в бъдеще 25) страни от Съюза. Брюксел към този момент не е столица на Европейския съюз, той е столица на провинцията на взаимното кралство на Франция и Германия, където двете сили споделят властта, която изцяло подхожда на националистическата им логичност, обвинявайки останалите страни, че са егоистични. Междувременно Европейската комисия загуби доверието в очите на европейския електорат, който от ден на ден се отдалечава от институцията, ръководена от Юнкер, като я счита в най-хубавия случай за ненужен орган.
Доказателствата за това комбиниране сред неспособността за взимане на самостоятелни решения и усилването на френско-германската власт през последните няколко месеца се демонстрираха в две сфери: в стълкновенията със Съединени американски щати на Доналд Тръмп и в европейската защита. Тези, както наподобява, толкоз разнообразни области са алегорични за разбирането на проблемите на днешна Европа. Със своята комерсиална политика, защитаваща напълно ползите на Германия, Ангела Меркел предизвика непрекъснато възходяща бездна сред двата бряга на Атлантическия океан и вкара Европейски Съюз в безсмислена комерсиална война. Това потвърждава фактът, че страните от Вишеградската група, както и Италия, не демонстрираха никаква заинтригуваност в това да насочат провокации на американската администрация. А в областта на защитата Париж на процедура реши да се откаже от европейското Постоянно структурирано съдействие по въпросите на сигурността и защитата, с цел да опитва да наложи извънредно френските планове за европейската защита. Именно затова Италия от дълго време е решила да излезе от тези нови планове за взаимна защита, в които няма никакви гаранции за самостоятелност и безпристрастност във връзка с Франция.
Тези два образеца са задоволителни, с цел да очертаят общата картина на това, какво съставляват управляващите в тези два хегемона, оглавили на практика отсъстващия алианс. Достатъчно е обаче да се напомни въпросът за миграцията, външната политика и решенията във финансовата и икономическата сфера, тъй че да стане ясно къде са същинските врагове на тази Европа. Много постоянно враговете са тези, които приказват на всеослушание в нейна отбрана.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ