Банковата печалба расте с 66% от ниските лихви, а не от високите такси
Резултатите на банковия бранш за първото полугодие на 2023-а към този момент са ясни. Според оповестените от Българска народна банка данни, облагата на кредитните институции за шестте месеца от началото на годината е близо 1.69 милиарда лв. , което е с близо 66% повече в съпоставяне със същия интервал на 2022-а.
Без подозрение въпросния резултат ще даде в допълнение храна на все по разпространяващите се в обществото и измежду политиците изказвания, че въпросната облага пораства с помощта на непрекъснато и възходящите такси и комисионни за банковите услуги. Няма подозрение, че въпросните такси и комисионни, които банките събират освен върху осъществените интервенции - преводи, тегления и така нататък, само че и поради самия факт, че си държиш парите в банката, са дразнещо високи и непрекъснато нарастват. Но да се твърди, че те са в основата на очевидно огромното увеличение на банковата облага или е груба операция, или непознаване на банковата статистика, или неведение по какъв начин се четат банковите доклади, или и трите дружно.
Въобще да се съпоставят брутните или чистите доходи от лихви с банковата облага издава надълбоко неведение за това по какъв начин се четат данните в един банков доклад за приходите и разноските и кое число в него какво значи. Като цяло когато приказваме за относителен разбор в тази съответна сфера е добре да употребяваме чистите доходи, тъй като банките има приходи от такси или от лихви, само че и имат разноски за тях. А за какво тези чисти доходи не могат да се съпоставят или съотнасят с облагата? Ако се постъпва по този метод по какъв начин ще обясните тогава, че чистите доходи от лихви за първото полугодие - 2.27 милиарда лв., са по-високи от облагата, която е финален финансов резултат? За сведение за същия интервал чистите доходи от такси и комисионни са729.38 млн. лв..
Вярното съпоставяне, което оказва помощ да се оцени същинският принос на лихвите и/или на таксите и комисионните към финансовия резултат на банковия бранш, е когато то се прави по отношение на общият чист действен приход на банките. Последното разбиране сплотява чистите приходи на банките от всичките им финансови интервенции, кредитиране, разплащания, покупко-продажби с скъпи бумаги, търговия на финансовите пазари. По тази причина общият чист действен приход е резултативна големина от чистите доходи от лихви, от такси и комисионни, от преоценки на ДЦК и от търговия с валута. За да се стигне от него до облагата, от общият чист действен приход се вадят разноските за прехрана (административните разходи), за направени обезцени, за хранителни запаси и заплащанията към разнообразни гаранционни схеми и други. Специално за полугодието на 2023-а образецът е следния: Общият чист финансов резултат е 3.36 милиарда лв. и от него като се извадят административните разноски - 1.03 милиарда лв., обезценките 184.5 млн. лв. и други сходни се стига до облагата от 1.69 милиарда лв..
Българска народна банка регистрира растеж в облагите на банките с 61.5%
Печалбата е повишена с с 394 млн. лева
Написаните до тук редове имат за цел да обяснят за какво чистите доходи от обособените банкови действия би трябвало да се съпоставят с общия чист действен приход, а не с облагата. И на този декор е добре да забележим до каква степен чистия приход от такси и комисионни въздейства на финансовите резултати на банките и дали изобщо той е решителен за тях.
Както към този момент казахме общият чист действен приход за първото полугодие на 2023-а е 3.36 милиарда лв. и в съпоставяне със същия интервал на 2022-а (2.56 милиарда лева) той е повишен с 31.6 % . На този декор чистите доходи от такси и комисионни на банките, които за първото полугодие на 2023-а са 729.38 млн. лв., в съпоставяне със същия интервал на миналата година (698.32 млн. лева), без значение от непрекъснатото им нарастване, порастват едвам с 4.45 %. Нещо повече, за една година делът на чистите доходи от високите такси и комисионни, в общият чист действен приход на банковия бранш е намалял с цели 5.64 процентни пункта - от 27.33% през юни 2022-а на 21.69% в края на юни 2023-а. Защо това е по този начин? Обяснения може да има доста, само че едно от тях се вижда в банковите доклади. И то е че разноските на банките за такси и комисионни за една година са се нараснали с близо 29.1% - над три пъти по-бързо от растежа ( 8.62%) на брутните доходи им от тях. Нали никой не чака банковия бранш да работи на чиста загуба от съществена активност каквато са разплащанията и поддържането на сметки?
Откъде обаче тогава идва забележителното нарастване на общият чист приход на банките, което е в основата на високия растеж на облагата? Основният мотор са чистите доходи от лихви, които за целия интервал останаха на най-ниски исторически равнища и към момента по множеството типове заеми са по ниски в сравнение с в доста от страните в Еврозоната. Ето какво демонстрира статистиката на Българска народна банка: За първото полугодие на 2023-а чистите доходи от лихви на банковия бранш са 2.27 милиарда лв., и в съпоставяне със същия интервал на предходната година, когато са били към 1.64 милиарда лв., са нарастнали с 55.29 %. По този метод делът на чистите доходи от лихви във образуването на общият чист действен приход на банките за една година е повишен с 10.3 процентни пункта - 57.24% през юни 2022-а, до 67.53% - в края на първото полугодие на 2023-а. Елементарното съпоставяне с делът на чистите доходи от такси и комисионни демонстрира, че не високите такси, а ниските лихви са били и от ден на ден са главния източник на растеж на общият чист приход на банките, а от там и на облагата им. Нещо повече един по подробен разбор на числата оповестени от Българска народна банка демонстрира, че даже изобщо да нямаше растеж на брутните доходи от такси и комисионни - за една година той е близо 73 млн. лв., това не би повлияло на нарастването на общия чист приход и на облагата като краен финансов резултат. С други думи, всички заявки, по какъв начин банките печалбарстват на гърба на клиентите с повишение на таксите и комисионните са много надалеч от истината.
Без подозрение въпросния резултат ще даде в допълнение храна на все по разпространяващите се в обществото и измежду политиците изказвания, че въпросната облага пораства с помощта на непрекъснато и възходящите такси и комисионни за банковите услуги. Няма подозрение, че въпросните такси и комисионни, които банките събират освен върху осъществените интервенции - преводи, тегления и така нататък, само че и поради самия факт, че си държиш парите в банката, са дразнещо високи и непрекъснато нарастват. Но да се твърди, че те са в основата на очевидно огромното увеличение на банковата облага или е груба операция, или непознаване на банковата статистика, или неведение по какъв начин се четат банковите доклади, или и трите дружно.
Въобще да се съпоставят брутните или чистите доходи от лихви с банковата облага издава надълбоко неведение за това по какъв начин се четат данните в един банков доклад за приходите и разноските и кое число в него какво значи. Като цяло когато приказваме за относителен разбор в тази съответна сфера е добре да употребяваме чистите доходи, тъй като банките има приходи от такси или от лихви, само че и имат разноски за тях. А за какво тези чисти доходи не могат да се съпоставят или съотнасят с облагата? Ако се постъпва по този метод по какъв начин ще обясните тогава, че чистите доходи от лихви за първото полугодие - 2.27 милиарда лв., са по-високи от облагата, която е финален финансов резултат? За сведение за същия интервал чистите доходи от такси и комисионни са729.38 млн. лв..
Вярното съпоставяне, което оказва помощ да се оцени същинският принос на лихвите и/или на таксите и комисионните към финансовия резултат на банковия бранш, е когато то се прави по отношение на общият чист действен приход на банките. Последното разбиране сплотява чистите приходи на банките от всичките им финансови интервенции, кредитиране, разплащания, покупко-продажби с скъпи бумаги, търговия на финансовите пазари. По тази причина общият чист действен приход е резултативна големина от чистите доходи от лихви, от такси и комисионни, от преоценки на ДЦК и от търговия с валута. За да се стигне от него до облагата, от общият чист действен приход се вадят разноските за прехрана (административните разходи), за направени обезцени, за хранителни запаси и заплащанията към разнообразни гаранционни схеми и други. Специално за полугодието на 2023-а образецът е следния: Общият чист финансов резултат е 3.36 милиарда лв. и от него като се извадят административните разноски - 1.03 милиарда лв., обезценките 184.5 млн. лв. и други сходни се стига до облагата от 1.69 милиарда лв..
Българска народна банка регистрира растеж в облагите на банките с 61.5%
Печалбата е повишена с с 394 млн. лева
Написаните до тук редове имат за цел да обяснят за какво чистите доходи от обособените банкови действия би трябвало да се съпоставят с общия чист действен приход, а не с облагата. И на този декор е добре да забележим до каква степен чистия приход от такси и комисионни въздейства на финансовите резултати на банките и дали изобщо той е решителен за тях.
Както към този момент казахме общият чист действен приход за първото полугодие на 2023-а е 3.36 милиарда лв. и в съпоставяне със същия интервал на 2022-а (2.56 милиарда лева) той е повишен с 31.6 % . На този декор чистите доходи от такси и комисионни на банките, които за първото полугодие на 2023-а са 729.38 млн. лв., в съпоставяне със същия интервал на миналата година (698.32 млн. лева), без значение от непрекъснатото им нарастване, порастват едвам с 4.45 %. Нещо повече, за една година делът на чистите доходи от високите такси и комисионни, в общият чист действен приход на банковия бранш е намалял с цели 5.64 процентни пункта - от 27.33% през юни 2022-а на 21.69% в края на юни 2023-а. Защо това е по този начин? Обяснения може да има доста, само че едно от тях се вижда в банковите доклади. И то е че разноските на банките за такси и комисионни за една година са се нараснали с близо 29.1% - над три пъти по-бързо от растежа ( 8.62%) на брутните доходи им от тях. Нали никой не чака банковия бранш да работи на чиста загуба от съществена активност каквато са разплащанията и поддържането на сметки?
Откъде обаче тогава идва забележителното нарастване на общият чист приход на банките, което е в основата на високия растеж на облагата? Основният мотор са чистите доходи от лихви, които за целия интервал останаха на най-ниски исторически равнища и към момента по множеството типове заеми са по ниски в сравнение с в доста от страните в Еврозоната. Ето какво демонстрира статистиката на Българска народна банка: За първото полугодие на 2023-а чистите доходи от лихви на банковия бранш са 2.27 милиарда лв., и в съпоставяне със същия интервал на предходната година, когато са били към 1.64 милиарда лв., са нарастнали с 55.29 %. По този метод делът на чистите доходи от лихви във образуването на общият чист действен приход на банките за една година е повишен с 10.3 процентни пункта - 57.24% през юни 2022-а, до 67.53% - в края на първото полугодие на 2023-а. Елементарното съпоставяне с делът на чистите доходи от такси и комисионни демонстрира, че не високите такси, а ниските лихви са били и от ден на ден са главния източник на растеж на общият чист приход на банките, а от там и на облагата им. Нещо повече един по подробен разбор на числата оповестени от Българска народна банка демонстрира, че даже изобщо да нямаше растеж на брутните доходи от такси и комисионни - за една година той е близо 73 млн. лв., това не би повлияло на нарастването на общия чист приход и на облагата като краен финансов резултат. С други думи, всички заявки, по какъв начин банките печалбарстват на гърба на клиентите с повишение на таксите и комисионните са много надалеч от истината.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ