Неизбежната гибел на Международната космическа станция
рез последните няколко десетилетия астрономите съумяха да разкрият някои в действителност изумителни обстоятелства за Вселената. В основата на огромна част от тези открития стои Международната галактическа станция. Нейният принос към развиването на науката е неоспорим. Изграждането на МКС стартира през 1998 година, само че планирането стартира още през 80-те години на предишния век. „ По това време никой нямаше визия по какъв начин в действителност се строи сходно нещо. Това е един от най-мащабните инженерни планове в цялата история на човечеството “, отбелязва Кристиан Мендър от компанията Axiom (тя възнамерява да сътвори нова галактическа станция, която един ден да размени МКС). Въпреки всички компликации, с които учените се сблъскват, крайният резултат е повече от впечатляващ. МКС през днешния ден тежи над 400 тона, дълга е почти колкото футболно игрище, а на борда й не стопират да се вършат всевъзможни опити.
This week marks 20 years of continuous human presence aboard the International (ISS)! The ISS is an unprecedented achievement in global endeavors to plan, build, operate, and utilize a research platform in space..
— Department of State (@StateDept)
Още до момента в който МКС е в развой на създаване, учените стартират да се замислят за нейната неизбежна крах и заплахите, които тя крие. През 1979 година първата американска галактическа станция – „ Скайлаб “, тежаща близо 80 тона, провокира огромна суматоха, падайки неконтролируемо на Земята. По-голямата част от нея изгаря в атмосферата, само че разнообразни по величина парчета въпреки всичко доближават земната повърхнина и падат край крайбрежията на Австралия. „ В ранните дни на галактическите задачи никой не се притесняваше за сходни неща. Парчета от станцията падат на Земята – огромна работа! Днес, обаче, хората са доста по-внимателни “, отбелязва астрономът от Харвардския университет Джонатан Макдауъл.
Today NASA commemorates the 40th anniversary of Skylab, the first U.S. space station
— ABC News (@ABC)
Рискът някой ден МКС да падне неконтролируемо на Земята не е за подценяване. Станцията е най-големият обект, обикалящ към нашата планета, който е основан от човешка ръка. Учените са единомислещи, че при рухването си МКС няма по какъв начин да изгори в атмосферата изцяло и елементи от нея сигурно биха достигнали земната повърхнина. „ Ще наподобява на самолетна злополука, единствено че отломките ще са разпръснати на голяма повърхност.
Какъв е най-лошият сюжет?
Несъмнено ще е този, при който отломките падат в гъсто обитаеми региони. Подобен случай би изглеждал като атентатите от 11 септември 2001 година “, изяснява Макдауъл.
Ако няма някакви непредвидени затруднения, полетите до МКС ще продължат най-малко до 2024 година Тъй като станцията е общ план на Съединени американски щати, Русия, Канада, Япония и страните, членуващи в Европейската галактическа организация, решението за нейното „ пенсиониране “ безспорно ще зависи освен от учените, само че и от политиците. „ От техническа позиция, МКС може да продължи да действа най-малко до края на 2028 година “, означават от НАСА. Много специалисти са на мнение, че станцията ще продължи да работи даже и след приключването на този краен период.
Experience life aboard the International Space Station like never before.
Learn more about Space Explorers: The ISS Experience, a project by TIME and:
— TIME (@TIME)
Каквото и да се случи, едно нещо е несъмнено – МКС няма да действа постоянно и един ден краят й ще настъпи. Но по какъв начин по-точно ще се случи това? Този въпрос все по-често си задават специалистите от НАСА и Федералната галактическа организация на Русия „ Роскосмос “. „ Със сигурност ще се наложи да я свалим. Проблемът е, че напълно до неотдавна учените въобще не се и замисляха по тази тематика. Те се концентрираха върху проучванията, които се вършат на борда на МКС, само че времето изтича и би трябвало да се изготви обстоен проект “, отбелязва Макдауъл.
Представители на НАСА разкриха, че към този момент се работи по правенето на тактика за безвредна смяна на орбитата на МКС и разбиването й на Земята. „ Нашата цел е да реализираме съглашение с всичките ни интернационалните сътрудници “, означават от американската галактическа организация. Още през 2017 година група инженери от НАСА и „ Роскосмос “ показаха отчет, отдаден на вариантите за разрушаването на станцията. В него се дава за образец рухването на орбиталната станция „ Мир “ в южната част на Тихия океан през 2001 година Учените, обаче, акцентират, че МКС е три пъти по-тежка. Те също по този начин предизвестяват, че и най-малката неточност може да докара до пагубни последствия.
After 20 years in orbit and humanity's only inhabited outpost, the ISS shows signs of aging.
— NBC News (@NBCNews)
Един от най-често споменаваните сюжети включва съветския товарен галактически транспортен съд „ Прогрес-М “. Той може да се скачи с МКС и да насочи станцията към по-ниска орбита, употребявайки за задачата своите мотори. Голяма част от нея ще изгори в атмосферата, а останалите парчета ще се насочат към безлюдна точка от земното кълбо (най-вероятно някъде в Тихия океан). Това би бил допустимо най-хубавият сюжет. Но в отчета от 2017 година се загатва и заплахата да се случи някаква сериозна повреда на борда на МКС. В сходен случай учените ще имат не повече от две седмици, с цел да решат какво да вършат и да пристъпят към осъществяване на своя проект. По тази причина готовността да се работи уверено и точно ще е от голямо значение и може да избави доста човешки животи.
This week marks 20 years of continuous human presence aboard the International (ISS)! The ISS is an unprecedented achievement in global endeavors to plan, build, operate, and utilize a research platform in space..
— Department of State (@StateDept)
Още до момента в който МКС е в развой на създаване, учените стартират да се замислят за нейната неизбежна крах и заплахите, които тя крие. През 1979 година първата американска галактическа станция – „ Скайлаб “, тежаща близо 80 тона, провокира огромна суматоха, падайки неконтролируемо на Земята. По-голямата част от нея изгаря в атмосферата, само че разнообразни по величина парчета въпреки всичко доближават земната повърхнина и падат край крайбрежията на Австралия. „ В ранните дни на галактическите задачи никой не се притесняваше за сходни неща. Парчета от станцията падат на Земята – огромна работа! Днес, обаче, хората са доста по-внимателни “, отбелязва астрономът от Харвардския университет Джонатан Макдауъл.
Today NASA commemorates the 40th anniversary of Skylab, the first U.S. space station
— ABC News (@ABC)
Рискът някой ден МКС да падне неконтролируемо на Земята не е за подценяване. Станцията е най-големият обект, обикалящ към нашата планета, който е основан от човешка ръка. Учените са единомислещи, че при рухването си МКС няма по какъв начин да изгори в атмосферата изцяло и елементи от нея сигурно биха достигнали земната повърхнина. „ Ще наподобява на самолетна злополука, единствено че отломките ще са разпръснати на голяма повърхност.
Какъв е най-лошият сюжет?
Несъмнено ще е този, при който отломките падат в гъсто обитаеми региони. Подобен случай би изглеждал като атентатите от 11 септември 2001 година “, изяснява Макдауъл.
Ако няма някакви непредвидени затруднения, полетите до МКС ще продължат най-малко до 2024 година Тъй като станцията е общ план на Съединени американски щати, Русия, Канада, Япония и страните, членуващи в Европейската галактическа организация, решението за нейното „ пенсиониране “ безспорно ще зависи освен от учените, само че и от политиците. „ От техническа позиция, МКС може да продължи да действа най-малко до края на 2028 година “, означават от НАСА. Много специалисти са на мнение, че станцията ще продължи да работи даже и след приключването на този краен период.
Experience life aboard the International Space Station like never before.
Learn more about Space Explorers: The ISS Experience, a project by TIME and:
— TIME (@TIME)
Каквото и да се случи, едно нещо е несъмнено – МКС няма да действа постоянно и един ден краят й ще настъпи. Но по какъв начин по-точно ще се случи това? Този въпрос все по-често си задават специалистите от НАСА и Федералната галактическа организация на Русия „ Роскосмос “. „ Със сигурност ще се наложи да я свалим. Проблемът е, че напълно до неотдавна учените въобще не се и замисляха по тази тематика. Те се концентрираха върху проучванията, които се вършат на борда на МКС, само че времето изтича и би трябвало да се изготви обстоен проект “, отбелязва Макдауъл.
Представители на НАСА разкриха, че към този момент се работи по правенето на тактика за безвредна смяна на орбитата на МКС и разбиването й на Земята. „ Нашата цел е да реализираме съглашение с всичките ни интернационалните сътрудници “, означават от американската галактическа организация. Още през 2017 година група инженери от НАСА и „ Роскосмос “ показаха отчет, отдаден на вариантите за разрушаването на станцията. В него се дава за образец рухването на орбиталната станция „ Мир “ в южната част на Тихия океан през 2001 година Учените, обаче, акцентират, че МКС е три пъти по-тежка. Те също по този начин предизвестяват, че и най-малката неточност може да докара до пагубни последствия.
After 20 years in orbit and humanity's only inhabited outpost, the ISS shows signs of aging.
— NBC News (@NBCNews)
Един от най-често споменаваните сюжети включва съветския товарен галактически транспортен съд „ Прогрес-М “. Той може да се скачи с МКС и да насочи станцията към по-ниска орбита, употребявайки за задачата своите мотори. Голяма част от нея ще изгори в атмосферата, а останалите парчета ще се насочат към безлюдна точка от земното кълбо (най-вероятно някъде в Тихия океан). Това би бил допустимо най-хубавият сюжет. Но в отчета от 2017 година се загатва и заплахата да се случи някаква сериозна повреда на борда на МКС. В сходен случай учените ще имат не повече от две седмици, с цел да решат какво да вършат и да пристъпят към осъществяване на своя проект. По тази причина готовността да се работи уверено и точно ще е от голямо значение и може да избави доста човешки животи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ