Ретроспективен репортаж от фаталния ден за основателя на ВИС Васил

Ретроспективен репортаж от съдбовния ден за създателя на ВИС Васил Илиев 25 април, 1995 г. Около 8 ч. сутринта Васил Илиев излиза от гарсониерката си в „ Дружба ” и целува за сбогом приятелката си Кристина, която е болна от грип. „ Как си мишленце, да ти донеса ли сокче ” – са последните думи на императора към инфантата. Последната делова среща на Васил Илиев е с Александър Маринов, началник на градската организация на Българска социалистическа партия. Пият уиски в панорамата на парк-хотел „ Москва ” близо час и беседват.
20,15 ч. Васил Илиев сяда в белия си мерцедес, платен предходния ден от Фатик, и потегля за ресторант „ Мираж ”. Пътува за среща със Слави Трифонов. В друга кола го следват двама охранители.20,50 ч.
Броячът на гибелта отмерва последните му секунди. Васил Илиев наближава „ Мираж ”. Белият му мерцедес минава край недовършен градеж покрай заведението. Двамата убийци изскачат. Единият се прицелва във висаджията. Натиска спусъка на хърватски револвер „ Заги ”. Изригва заря от патрони. Дясното стъкло на мерцедеса става на сол. Стрелецът уцелва целта си безпогрешно и Илиев издъхва за секунди. В последния си момент водачът е натиснал газта и колата продължава механично, до момента в който се блъсне в тенекиена ограда. Гардовете също механично следват колата още 20-30 метра. Те изскачат и виждат, че Васил Илиев е безжизнен и тичат към „ Мираж ”, с цел да предадат неприятната новина.
11,30 ч. Към лобното място на Васил Илиев прииждат здравеняци със скъпи коли. Плачат като осиротели. В припадък на нервност неприятните момчета блъскат и ритат фотографи. Пристига вътрешният министър Любомир Начев. В типичния си ексцентричен жанр той афишира, че полицията е щяла да арестува Васил Илиев, само че убийците я изпреварили.