Цената на войната в Украйна и неясното бъдеще на руската икономика
Решението на Владимир Путин да нахлуе в Украйна изправи съветската стопанска система пред голямо тестване. Анализаторите означават, че поради забележителните военни разноски и наложените интернационалните наказания тя е понесла вреди в размер на над 67 милиарда $. В ранните стадии на нашествието, някои медии даже твърдяха, че въпросната сума в действителност е още по-голяма – към 900 млн. $ дневно. Никак не е изненадващо, че към сегашния миг Москва не възнамерява понижаване на средствата, отпускани за военния бранш. В бюджета за 2024 година е планувано нарастване от цели 70% на разноските за защита – нещо немислимо при започване на войната, когато значително специалисти смятаха, че тя ще продължи не повече от няколко седмици. Въпреки високата цена, която съветската стопанска система заплаща за продължаващия спор, тя продължава да наподобява релативно устойчива на фона на натиска, на който е подложена. Представители на Кремъл на собствен ред не стопират да повтарят, че западните наказания са неефективни и вредят повече на Европа, в сравнение с Русия. Какво сочат обстоятелствата?
As inflation rises and growth slows, Russia’s central bank and finance ministry are turning against one another. At stake is the country’s ability to wage war effectively
— The Economist (@TheEconomist)
Между истината и пропагандата
Според резултатите от социологическо изследване, извършено неотдавна в Русия, към 80% от жителите на страната настояват, че интернационалните наказания не са повлияли на всекидневието им. Това, обаче, надали е по този начин, считат специалистите. „ Когато става въпрос за ситуацията, в което се намира съветската стопанска система, не трябва да се не помни един доста елементарен факт – става въпрос за страна, която е във война и разчита извънредно доста на пропагандната си машина. Смятам, че няма уважаващ себе си икономист, който да има вяра на данните, популяризирани от Кремъл. Очевидно е, че те са манипулирани по политически аргументи и не дават отговор на истината “, съобщи за Vesti.bg проф. Стивън Холмс от университета в Ню Йорк, който е създател на няколко проучвания, отдадени на политическата система и стопанската система на Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Истината е, че животът в страната към този момент тече относително обикновено, макар наложените от Запада наказания. Въпреки това, проблемите последователно се натрупват. Показателен е фактът, че продажбите на дребно са спаднали с почти 8% от февруари 2022 година, а цените на месните артикули в Москва означават рекорден растеж. Освен това, съветската авиационна промишленост се срина заради липса на аварийни елементи. Според анализаторите, повишението на главния лихвен % е довело до прекъсване на обезценяването на рублата, само че това съставлява единствено краткотрайно решение. Действията на Централната банка няма по какъв начин да решат алтернативата, пред която е изправен Кремъл – по какъв начин да се финансира войната в Украйна, без това да докара до цялостен срив на националната валута. Някои икономисти са на мнение, че Москва е решила да отпуска средства за спора за сметка на благосъстоянието на семействата. В дълготраен проект това ще има отрицателен резултат върху икономическия растеж, а без задгранични вложения Русия ще изпитва все по-големи усложнения в редица браншове.
Russia’s draft budget assumes war conditions will continue for the next three years, as the nation's finance chief says battleground victory is his main goal
— Bloomberg (@business)
Прогнозите на МВФ
В края на юли Международният валутен фонд (МВФ) разгласява своите прогнози за 2023 и 2024 година Според тях, съветската стопанска система ще нарасне с 1,5% през актуалната година и с 1,3% през идната. Очаквано, тези данни станаха обект на разпалени диспути. Редица специалисти започнаха да задават въпроса дали западните наказания са се оказали цялостен неуспех. Други пък съпоставиха прогнозите за Русия със обстановката в най-голямата европейска стопанска система – Германия, където прогнозите за 2023 година сочат спад от 0,3% на Брутния вътрешен артикул. Въпреки всичко това, не трябва да се не помни една значима детайлност – през 2022 година действителният Брутният вътрешен продукт на Русия се е свил с към 2,1%. В началото на годината МВФ към момента предвиждаше растеж от 3%, което значи, че на процедура е налице спад, главната причина за което са точно интернационалните наказания.
Анализаторите са единомислещи, че съветската стопанска система е станала извънредно военно насочена. Оръжейните фабрики работят непрестанно, а това изхабява голямо количество запаси. Данните сочат, че най-голямо е нарастването при производството на метал и радарно съоръжение. Москва също по този начин влага огромни суми и за възобновяване на пътища и здания в окупираните територии. Това, обаче, не трансформира към този момент упоменатия факт, че в други области обстановката надалеч не е розова. Сред тях са производството на коли, където е регистриран срив от над 50%, както и на фармацевтични артикули, където спадът е в размер на към 40 на 100.
Why chaos in Russia could spell trouble for the global economy | Analysis
— CNN (@CNN)
Войната като скица на Понци
Комбинацията от военна експанзия и обилни разноски сигурно не е нещо ново за Русия, счита професорът по право и стопанска система от университета в Минесота Пол Валер.
„ Фискалното ръководство на страната в интервала 1820 – 1914 година на процедура може да бъде съпоставено със скица на Понци (незаконна финансова интервенция, обещаваща високи облаги на евентуални вложители. Самите облаги се изплащат на старите вложители от парите, идващи от новите инвеститори). Тя включва финансиране на военни акции и присвояване на земя посредством издаване на облигации и изтегляне на огромни заеми. След това, насъбраните отговорности се изплащат посредством данъчното облагане на новопридобитите територии “, отбелязва проф. Валер.
Според него, Путин ръководи Русия по подобен метод през последните две десетилетия . „ Чрез външни заеми и експорт на естествени запаси се финансират военни дейности в разнообразни региони. Примерите са доста – Чечня, Грузия, Крим, Донбас, а в този момент и Украйна “, обобщава той.
В исторически проект, триумфите на бойното поле са били от голяма значимост за Русия, която по този метод е финансирала както своята военна машина, по този начин и индустриализацията. В същото време, даже и привидно незначителни провали застрашавали стабилността освен на стопанската система, само че и на ръководещия режим. Именно това се случило през 1905 година, когато Русия изгубила войната против Япония. „ Ако погледнем новия бюджет за защита, умерено можем да заключим, че Москва не е научила нито един от уроците на своето минало. Украйна нееднократно е представлявала сериозна опасност за съветските териториални упоритости. През 2024 година това може да се окаже прекомерно огромно предизвикателство за все по-крехката стопанска система на Русия. Също както през 1917 година, следствията може да са надалеч отвън контрола на актуалния цар, намиращ се в Кремъл “, заключава проф. Валер.
As inflation rises and growth slows, Russia’s central bank and finance ministry are turning against one another. At stake is the country’s ability to wage war effectively
— The Economist (@TheEconomist)
Между истината и пропагандата
Според резултатите от социологическо изследване, извършено неотдавна в Русия, към 80% от жителите на страната настояват, че интернационалните наказания не са повлияли на всекидневието им. Това, обаче, надали е по този начин, считат специалистите. „ Когато става въпрос за ситуацията, в което се намира съветската стопанска система, не трябва да се не помни един доста елементарен факт – става въпрос за страна, която е във война и разчита извънредно доста на пропагандната си машина. Смятам, че няма уважаващ себе си икономист, който да има вяра на данните, популяризирани от Кремъл. Очевидно е, че те са манипулирани по политически аргументи и не дават отговор на истината “, съобщи за Vesti.bg проф. Стивън Холмс от университета в Ню Йорк, който е създател на няколко проучвания, отдадени на политическата система и стопанската система на Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Истината е, че животът в страната към този момент тече относително обикновено, макар наложените от Запада наказания. Въпреки това, проблемите последователно се натрупват. Показателен е фактът, че продажбите на дребно са спаднали с почти 8% от февруари 2022 година, а цените на месните артикули в Москва означават рекорден растеж. Освен това, съветската авиационна промишленост се срина заради липса на аварийни елементи. Според анализаторите, повишението на главния лихвен % е довело до прекъсване на обезценяването на рублата, само че това съставлява единствено краткотрайно решение. Действията на Централната банка няма по какъв начин да решат алтернативата, пред която е изправен Кремъл – по какъв начин да се финансира войната в Украйна, без това да докара до цялостен срив на националната валута. Някои икономисти са на мнение, че Москва е решила да отпуска средства за спора за сметка на благосъстоянието на семействата. В дълготраен проект това ще има отрицателен резултат върху икономическия растеж, а без задгранични вложения Русия ще изпитва все по-големи усложнения в редица браншове.
Russia’s draft budget assumes war conditions will continue for the next three years, as the nation's finance chief says battleground victory is his main goal
— Bloomberg (@business)
Прогнозите на МВФ
В края на юли Международният валутен фонд (МВФ) разгласява своите прогнози за 2023 и 2024 година Според тях, съветската стопанска система ще нарасне с 1,5% през актуалната година и с 1,3% през идната. Очаквано, тези данни станаха обект на разпалени диспути. Редица специалисти започнаха да задават въпроса дали западните наказания са се оказали цялостен неуспех. Други пък съпоставиха прогнозите за Русия със обстановката в най-голямата европейска стопанска система – Германия, където прогнозите за 2023 година сочат спад от 0,3% на Брутния вътрешен артикул. Въпреки всичко това, не трябва да се не помни една значима детайлност – през 2022 година действителният Брутният вътрешен продукт на Русия се е свил с към 2,1%. В началото на годината МВФ към момента предвиждаше растеж от 3%, което значи, че на процедура е налице спад, главната причина за което са точно интернационалните наказания.
Анализаторите са единомислещи, че съветската стопанска система е станала извънредно военно насочена. Оръжейните фабрики работят непрестанно, а това изхабява голямо количество запаси. Данните сочат, че най-голямо е нарастването при производството на метал и радарно съоръжение. Москва също по този начин влага огромни суми и за възобновяване на пътища и здания в окупираните територии. Това, обаче, не трансформира към този момент упоменатия факт, че в други области обстановката надалеч не е розова. Сред тях са производството на коли, където е регистриран срив от над 50%, както и на фармацевтични артикули, където спадът е в размер на към 40 на 100.
Why chaos in Russia could spell trouble for the global economy | Analysis
— CNN (@CNN)
Войната като скица на Понци
Комбинацията от военна експанзия и обилни разноски сигурно не е нещо ново за Русия, счита професорът по право и стопанска система от университета в Минесота Пол Валер.
„ Фискалното ръководство на страната в интервала 1820 – 1914 година на процедура може да бъде съпоставено със скица на Понци (незаконна финансова интервенция, обещаваща високи облаги на евентуални вложители. Самите облаги се изплащат на старите вложители от парите, идващи от новите инвеститори). Тя включва финансиране на военни акции и присвояване на земя посредством издаване на облигации и изтегляне на огромни заеми. След това, насъбраните отговорности се изплащат посредством данъчното облагане на новопридобитите територии “, отбелязва проф. Валер.
Според него, Путин ръководи Русия по подобен метод през последните две десетилетия . „ Чрез външни заеми и експорт на естествени запаси се финансират военни дейности в разнообразни региони. Примерите са доста – Чечня, Грузия, Крим, Донбас, а в този момент и Украйна “, обобщава той.
В исторически проект, триумфите на бойното поле са били от голяма значимост за Русия, която по този метод е финансирала както своята военна машина, по този начин и индустриализацията. В същото време, даже и привидно незначителни провали застрашавали стабилността освен на стопанската система, само че и на ръководещия режим. Именно това се случило през 1905 година, когато Русия изгубила войната против Япония. „ Ако погледнем новия бюджет за защита, умерено можем да заключим, че Москва не е научила нито един от уроците на своето минало. Украйна нееднократно е представлявала сериозна опасност за съветските териториални упоритости. През 2024 година това може да се окаже прекомерно огромно предизвикателство за все по-крехката стопанска система на Русия. Също както през 1917 година, следствията може да са надалеч отвън контрола на актуалния цар, намиращ се в Кремъл “, заключава проф. Валер.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ