Рекорден икономически оптимизъм и по-голяма взискателност към качеството на управление.

Рекорден стопански оптимизъм и по-голяма придирчивост към качеството на ръководство. Това са изводите от регулярното тримесечно национално представително изследване на организация Алфа Рисърч и Нова телевизия в края на отминаващата 2017 година

Десет години след присъединението на България към Европейски Съюз и съвсем пет години след почналото възобновяване на европейските страни от икономическата и финансова рецесия, българите посрещат новата 2018 със самобитен исторически връх по оптимизъм. 55% чакат по-добра година, против едвам 9% по-лоша. Подобна е била обстановката само през 1998 година, една година след Виденовата зима, само че тогава, след рецесията от 96-та, и страховете са били двойно повече.

За първи път от 1998 година се следи още една внезапна смяна в мнението на обичайно скептичния българин. След 20-годишно спиране, позитивните оценки за отминаващата година стартират да преобладават над негативните. 26% са на мнение, че изтичащата година е била по-добра, 17% - по-лоша, 57% - същата. Макар на пръв взор това превръщане да наподобява „ малко “, би трябвало да напомним, че през съвсем целия този интервал отрицателните оценки са били от два до пет пъти повече от позитивните.

В основата на оптимизма несъмнено стои икономическото раздвижване, спадът на безработицата и основаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна мощ. Показателно е, че 41% от висшистите правят оценка отминаващата година като по-добра, против едвам 12% - по-лоша. Единствената група, в която скептицизмът господства (13%:23%), са хората с главно обучение, с ниска, или без подготовка. Което ясно демонстрира увеличаващата се роля на съответното обучение и приноса на софтуерните вложения за самостоятелния разцвет и общия стопански растеж.

Същевременно, паралелно с повишението на персоналното материално и финансово положение, и изключително, със основаването на „ анклави “ като София, Пловдив, Варна, Бургас, където са съсредоточени забележителен брой високоплатени експерти, стартира да се трансформира структурата на упованията и условията към локалното и централно ръководство. Ако приблизително за страната, 55% от хората настояват, че се нуждаят от по-високи приходи, 29% -от по-добра среда за живот в тяхното обитаемо място и 12% - от по-добри закони и ръководство, то в столицата и огромните градове делът на хората, настояващи за по-високи приходи (41%), е на процедура подравнен, с тези, настояващи за по-качествена среда (39%).

Може да се предвижда, че в случай че плавният растеж на приходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко района продължи и през идната година, все по-осезателно и в по-широк мащаб ще стартират да се трансформират упованията и условията към ръководещите. На първо място ще пораства вниманието и натискът за по-добра среда на живот и обществени услуги в огромните градове, а оттова фокусът ще се реалокира и към качеството на самото ръководство.

Последните години, паралелно с демографските и софтуерни промени стартира да се трансформира и структурата на времето на българина. За работещите, максимален дял продължава да заема трудовата активност (основна и допълнителна). Средният брой работни часове остава обаче под 8 (7ч. 50 мин.), което е показателно за релативно високият дял заети, които работят на понижено, кратко или ненапълно работно време. Всеки десети се труди против възнаграждение над 8 часа на ден. С три часа приблизително на ден, отделяни за гледане на телевизия, българинът остава измежду най-активните фенове на континента. Нараства обаче и времето прекарвано в интернет. 63% от пълнолетните българи са в мрежата и прекарват там приблизително по 2ч. 40 минути - време, което отстъпва напълно малко на телевизионното, а измежду хората до 50 години съотношението се обръща. Разговорите посредством обществените мрежи, поради удобството или принудата (поради миграцията на по-младото поколение) са оставили надалеч обратно персоналните срещи с другари, близки, родственици. Всеки втори българин не спортува, а тези, които го вършат, отделят приблизително за спорт или разходки към час и половина на ден. Около 42% имат в семейството си деца, на които отделят по към 3 часа на ден. Това несъмнено е една от позитивните трендове напоследък, след спешните години от началото на прехода, когато заниманието с децата беше сведено до най-малко.

По традиция за Коледните и Новогодишни празници българите избират фамилните и роднински събирания пред самостоятелните пътувания. Тъй като емиграцията обгръща в по-голяма степен младите генерации, повече българи се връщат в страната за празниците, в сравнение с пътуват на открито. Всеки шести ще пътува при родственици в страната или чужбина. Всеки четвърти ще посреща посетители вкъщи. Около 4.5% са туристическите пътувания. От тях, 3% или 160 000 пътувания - в страната и 1.4%,или към 80 000 – в чужбина.

Декемврийското изследване демонстрира, че без значение от повишения стопански оптимизъм, не са следят съвсем никакви промени в доверието към институциите, политическите водачи и партии. Степента на социална сдържаност към тях е все по този начин висока. През последните три месеца тя се концентрира най-силно върху Народното събрание в следствие от агресивното партийно опълчване и първи знакови оставки. По-тесните партийни симпатизанти са лоялни към своите партии и водачи, само че преобладаващата част от българите остават мощно дистанцирани от политическия живот и посланичество.

Президентът Румен Радев продължава да е най-одобряваната политическа фигура с 57% поддръжка, идваща от най-различни обществени пластове. Отрицателна оценка за работата му дават 13% от пълнолетните българи, най-вече поданици на огромните градове и симпатизантите на дясно-центристки партии.

Правителството и министър председателят резервират поддръжката си от септември: 21% утвърждение за активността на кабинета против 31% неодобрение; 33% утвърждение за Бойко Борисов против 36% отрицание.

За 2017 година водещите петима политици по степен на публично доверие са: Румен Радев (57%), Йорданка Фандъкова (36%), Бойко Борисов (33%), Красимир Каракачанов (29.9%), Корнелия Нинова (27.8%).

Активността на обособени министри в есенния политически сезон се отразява директно на техния показател на доверие (съотношението сред положителни и отрицателни оценки за активността им). Като най-успешен министър още веднъж се откроява вицепремиерът Томислав Дончев (с възходящ персонален показател от 16.4 на 17.8). Втората си позиция резервира министърът на защитата Красимир Каракачанов (индекс 10.3). В резултат от нарасналата външно политическа интензивност на държавното управление и фокусирането на публичното внимание върху идното Европредседателство, в челната тройка се завръща Лиляна Павлова (индекс от 10.1), а външният министър Екатерина Захариева бележи растеж от 4.4 пункта и заема през декември пето място по показател на доверие. Благоприятните бюджетни финансови рамки водят до значително усъвършенстване и в позициите на финансовия министър Владислав Горанов.

Парламентът е институцията, която събира най-силната публичната рецензия за последните три месеца. След прочут заем, даден на 44-то Народно събрание, утвърждението за активността му още веднъж поема надолу - от 12% през септември до минималните 9%, а неодобрението нараства от 44% до 49%. Неудовлетвореността е ориентирана към всички парламентарни групи и господства измежду последователите на всички партии, достигайки най-високи нива измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и извънпарламентарната съпротива.

Устойчиво ниско продължава да бъде доверието в правораздавателните институции. Положителните оценки за активността на основния прокурор са 10% против 48% негативни, а за съда – 10% позитивни против 51% негативни. Позитивна наклонност е налице в мнението за работата на полицията – утвърждението нараства от 22% през септември до 27% през декември, против 30% отрицание.

25% избор, в случай че изборите бяха през днешния ден, ГЕРБ резервира водещи електорални позиции. Българска социалистическа партия обаче съумява да активизира последователите си и през последните три месеца поддръжката за социалистите бележи лек растеж от 19.3% до 21.2%. След предконгресните партийни борби, Корнелия Нинова възвръща позиции и е с най-важен личен растеж всред партийните водачи: доверието към нея нараства с 3 пункта от 24.4% до 27.8%. Противоречивото отношение към водачите на Обединените патриоти се отразява повече на персоналното доверие към тях, в сравнение с електоралната поддръжка за обединението. Тя остава в границите на 5.6%. Валери Симеонов губи 3 пункта доверие (от 13.9% на 10.3%), а Волен Сидеров остава измежду най-слабо одобряваните партийни водачи – 4.7%. Движение за права и свободи резервира обичайния си дял симпатизанти от 4.7%, а Мустафа Карадайъ – 7.9%. След значителния спад в поддръжката за Воля през есента, последователите й остават в границите на 2.1%, а на Веселин Марешки – 11.8%.

Усилията на извънпарламентарната десница за вероятно обединяване и правилата, върху които ще се гради, към момента не са достигнали до по-широк кръг гласоподаватели. Така, макар съществуването на не дребен капацитет от някогашни десни гласоподаватели, нито една от партиите в този набор не съумява все още да означи забележителен растеж (Реформаторски блок – 2%; Да, България 1.9%; Нова република – 0.6%). Едва действителният формат на обединяването сред тях, в случай че то възникне задоволително рано, би могъл да покаже, дали на Евроизборите през 2019 година ще съумеят да се разчита на синергиен резултат. /БГНЕС

--------------------------

[i]Регулярното тримесечно изследване на Алфа Рисърч NOVA ALPHA INDEX се реализира взаимно с Нова телевизия. Проведено е в интервала 7 – 15 декември 2017 година измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.[/i]