Всеки трети българин познава хора с психични разстройства, показва изследване на Галъп
Регистрирана известност, декларативна приемливост и социална значителност на проблемите на психологичното здраве, само че и повече консервативност - това регистрира нова втора вълна на пробно проучване на фондация „ Кожа – платформа за психологично здраве “, извършено от организация „ Галъп интернешънъл болкан “ три години след първото проучване през 2020 година
Изследването е извършено сред 31 август и 8 септември 2023 година измежду 811 души по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5% при 50-процентните дялове. Един % от извадката е еднакъв на към 55 000 души.
Въпреки по-скоро високите равнища на известност на проблемите, свързани с психологичното здраве и заявеното положително равнище на приемливост у нас, последните три години са оказали своя резултат върху настройките на българите. По-малко обществена видимост, повече консервативност, затваряне в себе си и в най-близкия другарски кръг демонстрират резултатите от втората вълна на проучването, извършена три години по-късно.
Обществото ни показва свиване на границите на споделяното. Необходими са повече талази на изследване, с цел да се откри дали записаните за интервала от три години промени са връщане към по-традиционни връзки към проблемите на душeвността и психологичното здраве, или са нова наклонност в обществото ни – фокусиране върху сигурното, добре изпитаното, устойчивото в очакване на по-спокойни времена. Предходната вълна на проучване попадна и в пандемията от COVID-19, която също е оказала своето въздействие. Това са част от изводите и хипотезите от малко пробно проучване на „ Галъп “ във връзка Деня на психологичното здраве. Изследването се концентрира върху по-леките форми на психологични разстройства и зависимостите.
Психични разстройства – контакт с тематиката
Според данните 32% от респондентите в настоящата вълна на проучване дават отговор позитивно на въпроса дали познават хора с психологични разстройства, 45 на 100 декларират, че не познават такива, а 18% не са сигурни по какъв начин да отговорят.
Експертите означават, че се оказва, че измежду дамите запознатостта или може би известността на проблемите, свързани с психологичното здраве, е относително по-широка - 36%. Утвърдителните отговори измежду мъжете са с близо 10 пункта по-малко - 27%. Хората на възраст сред 36 и 45 години в най-голяма степен дават отговор позитивно на въпроса дали познават хора, страдащи от психологични разстройства - 38%, до момента в който най-младите и най-възрастните респонденти заявяват, че познават хора, страдащи от психологични разстройства, в по-малка степен.
Разпознаване на казуса измежду обществото
На фона на записаните по-консервативни настройки, сдържаност и по-слаба обществена сензитивност, обществото ни по-скоро разпознава и разпознава другите психологични разстройства. Това демонстрира, че евентуално не става дума за недоумение на казуса и незапознатост с проявленията на болесттите на душeвността по принцип. Помолени да изберат от лист с варианти и за всяка да посочат дали съгласно тях става дума за психологично разстройство или не, респондентите разпознават психологичните разстройства и съумяват да ги разграничат от разнообразни моментни прочувствени положения на личността, означават специалистите.
Резултатите по тези знаци се резервират без значими разлики в границите на записаното преди три години: най-лесно се разпознава шизофрения, склонността към самонараняване и положението на меланхолия. Следват посттравматични стресови разстройства, положения като хранителни разстройства, обсесивно компулсивно разстройство и други На другия „ полюс “ предстоящо са положението на влюбване, гняв, горест, носталгия – които остават, както може да се чака, отвън спектъра на психологичните болести.
Зависимости и степени на оптимизъм
Зависимостта в нашето общество е припозната по-скоро като заболяване, а не, да вземем за пример, като липса на воля, означават анализаторите. Помолени да изберат единствено едно всред двете, 46% от респондентите одобряват мнението, че хората с разнообразни зависимости просто нямат задоволително воля да се откажат, а 54% показват, че подвластните страдат от заболяване. Чувствителността по този въпрос у нас обаче търпи очевидно изменение през последните години – на същия въпрос през 2020 година 37% (или 10 пункта по-малко) са дали отговор „ липса на воля “, а 63% – „ заболяване “.
Специализирана помощ
Близо две трети - 62% от запитаните са на мнение, че в случай че човек има психологичен или прочувствен проблем, най-добре е да се обърне към експерт. Една пета - 19%, декларират, че най-добре е в подобен миг да се разчита на близки и другари. По-малко от една десета считат, че това е проблем, който е най-добре всеки да реши самичък - 8%. Минимален дял от българите виждат най-хубавото решение в превръщане към религиозна организация. Около една десета не могат да преценяват.
Степени на приемливост
Като цяло българското общество показва приемливост към разнообразни тематики, проблеми и стандарти, свързани с психологичното здраве – най-малко на декларативно равнище, регистрират специалистите. По-консервативната реакция се резервира в диапазона сред една десета и към, и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат да вземем за пример, че хората, които страдат от меланхолия, просто би трябвало да се стегнат - 28%, хората с психологични разстройства би трябвало да бъдат изолирани от обществото - 21%, или че всевъзможни психични проблеми се вземат решение най-добре с по-силно пиво и добър сън - 21%.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Изследването е извършено сред 31 август и 8 септември 2023 година измежду 811 души по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5% при 50-процентните дялове. Един % от извадката е еднакъв на към 55 000 души.
Въпреки по-скоро високите равнища на известност на проблемите, свързани с психологичното здраве и заявеното положително равнище на приемливост у нас, последните три години са оказали своя резултат върху настройките на българите. По-малко обществена видимост, повече консервативност, затваряне в себе си и в най-близкия другарски кръг демонстрират резултатите от втората вълна на проучването, извършена три години по-късно.
Обществото ни показва свиване на границите на споделяното. Необходими са повече талази на изследване, с цел да се откри дали записаните за интервала от три години промени са връщане към по-традиционни връзки към проблемите на душeвността и психологичното здраве, или са нова наклонност в обществото ни – фокусиране върху сигурното, добре изпитаното, устойчивото в очакване на по-спокойни времена. Предходната вълна на проучване попадна и в пандемията от COVID-19, която също е оказала своето въздействие. Това са част от изводите и хипотезите от малко пробно проучване на „ Галъп “ във връзка Деня на психологичното здраве. Изследването се концентрира върху по-леките форми на психологични разстройства и зависимостите.
Психични разстройства – контакт с тематиката
Според данните 32% от респондентите в настоящата вълна на проучване дават отговор позитивно на въпроса дали познават хора с психологични разстройства, 45 на 100 декларират, че не познават такива, а 18% не са сигурни по какъв начин да отговорят.
Експертите означават, че се оказва, че измежду дамите запознатостта или може би известността на проблемите, свързани с психологичното здраве, е относително по-широка - 36%. Утвърдителните отговори измежду мъжете са с близо 10 пункта по-малко - 27%. Хората на възраст сред 36 и 45 години в най-голяма степен дават отговор позитивно на въпроса дали познават хора, страдащи от психологични разстройства - 38%, до момента в който най-младите и най-възрастните респонденти заявяват, че познават хора, страдащи от психологични разстройства, в по-малка степен.
Разпознаване на казуса измежду обществото
На фона на записаните по-консервативни настройки, сдържаност и по-слаба обществена сензитивност, обществото ни по-скоро разпознава и разпознава другите психологични разстройства. Това демонстрира, че евентуално не става дума за недоумение на казуса и незапознатост с проявленията на болесттите на душeвността по принцип. Помолени да изберат от лист с варианти и за всяка да посочат дали съгласно тях става дума за психологично разстройство или не, респондентите разпознават психологичните разстройства и съумяват да ги разграничат от разнообразни моментни прочувствени положения на личността, означават специалистите.
Резултатите по тези знаци се резервират без значими разлики в границите на записаното преди три години: най-лесно се разпознава шизофрения, склонността към самонараняване и положението на меланхолия. Следват посттравматични стресови разстройства, положения като хранителни разстройства, обсесивно компулсивно разстройство и други На другия „ полюс “ предстоящо са положението на влюбване, гняв, горест, носталгия – които остават, както може да се чака, отвън спектъра на психологичните болести.
Зависимости и степени на оптимизъм
Зависимостта в нашето общество е припозната по-скоро като заболяване, а не, да вземем за пример, като липса на воля, означават анализаторите. Помолени да изберат единствено едно всред двете, 46% от респондентите одобряват мнението, че хората с разнообразни зависимости просто нямат задоволително воля да се откажат, а 54% показват, че подвластните страдат от заболяване. Чувствителността по този въпрос у нас обаче търпи очевидно изменение през последните години – на същия въпрос през 2020 година 37% (или 10 пункта по-малко) са дали отговор „ липса на воля “, а 63% – „ заболяване “.
Специализирана помощ
Близо две трети - 62% от запитаните са на мнение, че в случай че човек има психологичен или прочувствен проблем, най-добре е да се обърне към експерт. Една пета - 19%, декларират, че най-добре е в подобен миг да се разчита на близки и другари. По-малко от една десета считат, че това е проблем, който е най-добре всеки да реши самичък - 8%. Минимален дял от българите виждат най-хубавото решение в превръщане към религиозна организация. Около една десета не могат да преценяват.
Степени на приемливост
Като цяло българското общество показва приемливост към разнообразни тематики, проблеми и стандарти, свързани с психологичното здраве – най-малко на декларативно равнище, регистрират специалистите. По-консервативната реакция се резервира в диапазона сред една десета и към, и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат да вземем за пример, че хората, които страдат от меланхолия, просто би трябвало да се стегнат - 28%, хората с психологични разстройства би трябвало да бъдат изолирани от обществото - 21%, или че всевъзможни психични проблеми се вземат решение най-добре с по-силно пиво и добър сън - 21%.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ