Ще доведе ли правителството на Кирил Петков до двоен правосъден мониторинг върху България?
Реформата в правосъдната система е тематика, която е съпътствала българския политически живот през целия му път на евроинтеграцията – от началото на договарянията за присъединение на България към Европейския съюз до сегашния миг, когато страната е част от общоевропейския механизъм за господство на закона. Предприсъединителният стадий минава няколко промени в Конституцията (през 2003 година, 2005 година, 2006 година и 2007 г.), а през 2006 година се взема решение България и Румъния да преминат под така наречен Механизъм за съдействие и инспекция (МСП), в границите на който да се наблюдават напъните на двете страни в правосъдната промяна, битката с корупцията, битката с проведената престъпност.
Последователната политика на държавното управление „ Борисов “- 3 във връзка с Механизма за съдействие за инспекция докара до извънредно позитивен отчет по него през 2018 година, посредством който една част от индикаторите за България бяха краткотрайно затворени, защото Европейската комисия уточни, че напредъкът по тях е задоволителен, с цел да се направи умозаключение, че те са изпълнени. През идващия годишен отчет по механизма, излязъл през есента на 2019 година, всички индикатори бяха оповестени за изпълнени от страна на Европейската комисия. И до момента в който наблюдението върху Румъния продължаваше поради ексалиращите политически спорове сред управляващите, отделящи румънската страна от достиженията ѝ интервала 2013-2015 година, то пред България остана само изговаряне на Съвета на Европейския съюз и надлежно решение на Европейската комисия за закриване на механизма. Незаобиколима част от напъните на страната ни в оня интервал, довел до осъществяването на индикаторите по МСП, се трансфораха приемането на Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, посредством който се консолидираха разпокъсаните антикорупционни структури в обединен орган (високо оценено от страна на Европейската комисия като всеобхватна реформа), прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към профилираната прокуратура и профилирания углавен съд, както и обезпечаването им с нужните материални, кадрови и финансови запаси, усилването на съдийското самоуправление, и триумфите в битката с проведената престъпност (този индикатор беше затворен още през 2018 г.).
В същото време Европейската комисия създаде и одобри основаването на различен механизъм, който обаче разпростря своето деяние върху всички европейски страни – така наречен общоевропейски механизъм за господство на закона – който обхвана няколко типа индикатори, измежду които правосъдна система, уредба на битката с корупцията, медиен плурализъм и други институционални въпроси, свързани с правилата на причинност и взаимоограничаване. В индикатора за правосъдна система попаднаха критериите на самостоятелност, качество и резултатност на правосъдната система. Първият годишен отчет беше оповестен през 2020 година, а вторият пристигна през 2021 година Към сегашния миг се чака трети подобен, който би трябвало да излезе през лятото на 2022 година, и да обхване интервала на служебните кабинети на Румен Радев и държавното управление на Кирил Петков. Важно е да се означи още веднъж, че за разлика от Механизма за съдействие и инспекция, особено основан за България и Румъния все още им на присъединението към Европейския съюз, общоевропейският механизъм за господство на закона обгръща всички европейски страни – под наблюдаване са както Германия, по този начин и Малта.
Тук е редно да се означи, че най-значителната част от програмата на държавното управление на Кирил Петков и парламентарното болшинство зад него, обгръща промени по решения, взети от България с утвърждението на Европейската комисия по Механизма за съдействие и инспекция и оценени също в границите на общоевропейския механизъм – основаването на КПКОНПИ, специализацията на наказателното правораздаване и така нататък Тепърва следва да се разбере каква би била оценката на Европейската комисия върху плануваните промени, изключително в случай че те бъдат признати и да вземем за пример обстановката с единния антикорупционен орган се върне в ситуацията си от преди влизането на ЗПКОНПИ в действие – т.е. още веднъж разделянето на единната комисия на два или няколко органа, разделянето на нейните пълномощия. Със сигурност няма да бъдат въобще оценени позитивно дейностите на ръководещото болшинство по намаляването на бюджета на прокуратурата и този на Българска национална телевизия, защото с тях се нарушават правилата на независимостта на правосъдната власт посредством практикуване на политически напън и се нарушава правилото на медийния плурализъм посредством орязването на бюджета на националната телевизия. Подобна стъпка като тази с Българска национална телевизия постоянно е била обект на рецензия в други европейски страни от страна на Европейската комисия по индикатора „ медиен плурализъм “ в границите на общоевропейския механизъм за господство на закона.
Същото би могло да бъде казано и за закриването на профилираното наказателно правораздаване и разпръскването на каузи и правосъдни сформира по неразбираеми критерии из страната – до момента в който полезността на тази стъпка остава надълбоко неразбираема заради липса на важен публичен спор, то нейните политически цели и претекстове, въплътени в една съответна политическа воля са ясни. Рискът от политизация на правосъдните въпроси може да стигне надалеч оттатък смяната в правосъдния закон и в процесуалните закони. Промените в Конституцията до този миг не са нищо повече от политическа дъвка за облекчаване на изборни потребности. Не е ясна нито тяхната цел, нито техния смисъл или значение, а дистанцията от някакъв съответен законопроект е в действителност голямо. Още по-голямо е дистанцията от приемането му в пленарна зала по две аргументи – нежеланието на ръководещите да беседват с ГЕРБ, чийто гласове са нужни за 2/3 парламентарно болшинство, и разликите в личните им визии за конституционна промяна. Тук да вземем за пример директният избор на основен прокурор, извънредно налудничава концепция, която се стартира от „ ИТН “, надълбоко контрастира с извънредно внимателната позиция на Българска социалистическа партия за въобще нуждата от конституционни промени.
Съществува обаче и напълно действителната опция в един миг и поради „ напъните “ на кабинета „ Петков “ да новаторства в региона на правораздаването България да се окаже по едно и също време под два механизма за наблюдаване – общоевропейският механизъм за господство на закона и… Механизма за съдействие и инспекция. Независимо че индикаторите по него са регистрирани като изпълнени към един миг от Европейската комисия и тя е предложила неговото закриване за България, тези индикатори не са статични - те зависят от съответните развития в избраната страна. А официално решение за закриване на механизма няма поради опозицията в Съвета на Европейския съюз на избрани страни, измежду които Холандия и Дания. В този смисъл, и както холандската страната е заявявала по този мотив, няма официална спънка в един миг да излезе идващ отчет при същите индикатори, в случай че България се върне обратно в тяхното осъществяване и преобърне насъбраните постижения. Което е изцяло допустимо на фона на безредните и политизирани поръчки на ръководещата коалиция за промени в правосъдната система. Което автоматизирано ще значи едно – двойно наблюдаване върху България, връщане обратно по към този момент изпълнени промени и още дълги години комплицирани процеси по осъществяване на индикатори и тяхното отчитане на приемливо равнище пред европейските институции.
Опасността от сходно развиване на нещата е напълно действителна. Правителството на Кирил Петков дава недвусмислени поръчки, че няма нищо срещу политически надзор върху правосъдната власт. Кирил Петков продължава тъжната „ последователност “ на своите визии за правосъдна система – от „ да сложиме едни хора в прокуратурата “, той към този момент искрено приказва за някакво размятане на автобиографии и избор от страна на изпълнителната власт на висшето управление на прокуратурата. А процедурата по желание на основен прокурор има своите безспорни конституционни учредения и параметри. Наистина, до този миг следва да сме разбрали, че министър-председателят не е чел българската конституция и очевидно няма желание да я прочете, само че в един миг неговото незадълбочено мислене и некомпетентност получават такава институционализация, че те стават рискови за българската страна. И вижданията му за правосъдна промяна са единствено един миг от тази тъжна действителност.
Димитър Стоянов, коментар особено за
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Последователната политика на държавното управление „ Борисов “- 3 във връзка с Механизма за съдействие за инспекция докара до извънредно позитивен отчет по него през 2018 година, посредством който една част от индикаторите за България бяха краткотрайно затворени, защото Европейската комисия уточни, че напредъкът по тях е задоволителен, с цел да се направи умозаключение, че те са изпълнени. През идващия годишен отчет по механизма, излязъл през есента на 2019 година, всички индикатори бяха оповестени за изпълнени от страна на Европейската комисия. И до момента в който наблюдението върху Румъния продължаваше поради ексалиращите политически спорове сред управляващите, отделящи румънската страна от достиженията ѝ интервала 2013-2015 година, то пред България остана само изговаряне на Съвета на Европейския съюз и надлежно решение на Европейската комисия за закриване на механизма. Незаобиколима част от напъните на страната ни в оня интервал, довел до осъществяването на индикаторите по МСП, се трансфораха приемането на Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, посредством който се консолидираха разпокъсаните антикорупционни структури в обединен орган (високо оценено от страна на Европейската комисия като всеобхватна реформа), прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към профилираната прокуратура и профилирания углавен съд, както и обезпечаването им с нужните материални, кадрови и финансови запаси, усилването на съдийското самоуправление, и триумфите в битката с проведената престъпност (този индикатор беше затворен още през 2018 г.).
В същото време Европейската комисия създаде и одобри основаването на различен механизъм, който обаче разпростря своето деяние върху всички европейски страни – така наречен общоевропейски механизъм за господство на закона – който обхвана няколко типа индикатори, измежду които правосъдна система, уредба на битката с корупцията, медиен плурализъм и други институционални въпроси, свързани с правилата на причинност и взаимоограничаване. В индикатора за правосъдна система попаднаха критериите на самостоятелност, качество и резултатност на правосъдната система. Първият годишен отчет беше оповестен през 2020 година, а вторият пристигна през 2021 година Към сегашния миг се чака трети подобен, който би трябвало да излезе през лятото на 2022 година, и да обхване интервала на служебните кабинети на Румен Радев и държавното управление на Кирил Петков. Важно е да се означи още веднъж, че за разлика от Механизма за съдействие и инспекция, особено основан за България и Румъния все още им на присъединението към Европейския съюз, общоевропейският механизъм за господство на закона обгръща всички европейски страни – под наблюдаване са както Германия, по този начин и Малта.
Тук е редно да се означи, че най-значителната част от програмата на държавното управление на Кирил Петков и парламентарното болшинство зад него, обгръща промени по решения, взети от България с утвърждението на Европейската комисия по Механизма за съдействие и инспекция и оценени също в границите на общоевропейския механизъм – основаването на КПКОНПИ, специализацията на наказателното правораздаване и така нататък Тепърва следва да се разбере каква би била оценката на Европейската комисия върху плануваните промени, изключително в случай че те бъдат признати и да вземем за пример обстановката с единния антикорупционен орган се върне в ситуацията си от преди влизането на ЗПКОНПИ в действие – т.е. още веднъж разделянето на единната комисия на два или няколко органа, разделянето на нейните пълномощия. Със сигурност няма да бъдат въобще оценени позитивно дейностите на ръководещото болшинство по намаляването на бюджета на прокуратурата и този на Българска национална телевизия, защото с тях се нарушават правилата на независимостта на правосъдната власт посредством практикуване на политически напън и се нарушава правилото на медийния плурализъм посредством орязването на бюджета на националната телевизия. Подобна стъпка като тази с Българска национална телевизия постоянно е била обект на рецензия в други европейски страни от страна на Европейската комисия по индикатора „ медиен плурализъм “ в границите на общоевропейския механизъм за господство на закона.
Същото би могло да бъде казано и за закриването на профилираното наказателно правораздаване и разпръскването на каузи и правосъдни сформира по неразбираеми критерии из страната – до момента в който полезността на тази стъпка остава надълбоко неразбираема заради липса на важен публичен спор, то нейните политически цели и претекстове, въплътени в една съответна политическа воля са ясни. Рискът от политизация на правосъдните въпроси може да стигне надалеч оттатък смяната в правосъдния закон и в процесуалните закони. Промените в Конституцията до този миг не са нищо повече от политическа дъвка за облекчаване на изборни потребности. Не е ясна нито тяхната цел, нито техния смисъл или значение, а дистанцията от някакъв съответен законопроект е в действителност голямо. Още по-голямо е дистанцията от приемането му в пленарна зала по две аргументи – нежеланието на ръководещите да беседват с ГЕРБ, чийто гласове са нужни за 2/3 парламентарно болшинство, и разликите в личните им визии за конституционна промяна. Тук да вземем за пример директният избор на основен прокурор, извънредно налудничава концепция, която се стартира от „ ИТН “, надълбоко контрастира с извънредно внимателната позиция на Българска социалистическа партия за въобще нуждата от конституционни промени.
Съществува обаче и напълно действителната опция в един миг и поради „ напъните “ на кабинета „ Петков “ да новаторства в региона на правораздаването България да се окаже по едно и също време под два механизма за наблюдаване – общоевропейският механизъм за господство на закона и… Механизма за съдействие и инспекция. Независимо че индикаторите по него са регистрирани като изпълнени към един миг от Европейската комисия и тя е предложила неговото закриване за България, тези индикатори не са статични - те зависят от съответните развития в избраната страна. А официално решение за закриване на механизма няма поради опозицията в Съвета на Европейския съюз на избрани страни, измежду които Холандия и Дания. В този смисъл, и както холандската страната е заявявала по този мотив, няма официална спънка в един миг да излезе идващ отчет при същите индикатори, в случай че България се върне обратно в тяхното осъществяване и преобърне насъбраните постижения. Което е изцяло допустимо на фона на безредните и политизирани поръчки на ръководещата коалиция за промени в правосъдната система. Което автоматизирано ще значи едно – двойно наблюдаване върху България, връщане обратно по към този момент изпълнени промени и още дълги години комплицирани процеси по осъществяване на индикатори и тяхното отчитане на приемливо равнище пред европейските институции.
Опасността от сходно развиване на нещата е напълно действителна. Правителството на Кирил Петков дава недвусмислени поръчки, че няма нищо срещу политически надзор върху правосъдната власт. Кирил Петков продължава тъжната „ последователност “ на своите визии за правосъдна система – от „ да сложиме едни хора в прокуратурата “, той към този момент искрено приказва за някакво размятане на автобиографии и избор от страна на изпълнителната власт на висшето управление на прокуратурата. А процедурата по желание на основен прокурор има своите безспорни конституционни учредения и параметри. Наистина, до този миг следва да сме разбрали, че министър-председателят не е чел българската конституция и очевидно няма желание да я прочете, само че в един миг неговото незадълбочено мислене и некомпетентност получават такава институционализация, че те стават рискови за българската страна. И вижданията му за правосъдна промяна са единствено един миг от тази тъжна действителност.
Димитър Стоянов, коментар особено за
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ