Национален ученически парламент - борбата за реформа в буксуващата образователна система
Реформата в просветителната ни система е като мираж. Твърде близо и ти се коства, че можем да я пипнеш, само че не задоволително действителна, с цел да я хванеш в ръцете си. От край време за нея опити се вършат от Министерството, РУО, учебните заведения, учители. Те дават резултат, само че постоянно краткотраен. И това е по този начин, тъй като най-важният миг се пропуща – във всичко би трябвало да се чува думата на ученика, който в този момент е заглъхнал.
Прочетете още
Преди дни обаче се случи нещо, което даде поръчка за излаз от забуксувалата обстановка. Създаде се Национален училищен парламент. Група запалянковци от Пловдив, които от години се борят за концепцията, са в ядрото на тази организация. С част от тях TrafficNews към този момент ви е срещал в разнообразни изявленията, където те са споменавали задачата си да основат сходна конструкция. Тя към този момент е реалност, а за нея споделя един от радетелите ѝ – Димитър Фердинандов, някогашен ученик на Езикова гимназия-Пловдив и сегашен студент по Авиокосмическо инженерство в Университета в Бирмингам.
Ето какво показа той пред нас:
Здравей, Митко! С теб сме разговаряли няколко пъти, а този път несъмнено имаш забавни неща за шерване. Може ли да ни разкажеш в резюме какво съставлява Националния училищен парламент?
Здравейте! Националния училищен парламент, който учредихме, има концепцията да действа като самостоятелна платформа, която да сплотява ученическите препоръки в България и да ги съставлява на национално и интернационално равнище. Като споделям интернационално концепцията ни е дори да станем Европейския училищен съвет, което в действителност е един доста дълъг развой. Първо би трябвало да се потвърдим като функционираща организация – това ще се случва за в бъдеще. Но е наша цел, тъй като ще ни разреши да имаме своя глас при разговора, обвързван с консолидиране на европейските политики за обучение.
Какви са вашите краткосрочни цели?
На първо време желаеме да подобрим ученическото самоуправление в България. Да покажем, че то не е единствено образуване на събития и благотворителна активност. То е методът учениците да сътрудничат с институциите при основаване на политики, свързани с тяхното обучение. Пример – когато става дума за Правилника на учебното заведение се схваща, че учениците би трябвало да имат право да вземат участие в основаването му. Тяхната позиция би трябвало да бъде съобразена при построяването на стратегически документи. Но това е нещо, което доста дълго се подценява, въпреки в България към този момент да имаме Наредба 13(Бел.ав. – Наредба за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование), основана за споразумяване на присъединяване на учениците в демократичния учебен живот. Много постоянно срещаме, че ученическите препоръки съществуват единствено на хартия. Това желаеме да променим. Поставяме си цел посредством Националния училищен парламент да обновим самодейността при учениците да вземат участие и трансформират, като им осигурим платформа за връзка с основни институции.
Разкажи ни повече за пътят дотук и кой взе участие в борбата за основаване на тази конструкция?
Започнахме да работим в тази тенденция през 2017 година. Тогава се включиха представители няколко училищен съвета в Пловдив – Езикова гимназия -Пловдив, Национална комерсиална гимназия, Руската гимназия. После се сътвори Младежки съвет в Пловдив, чиято задача беше да съставлява младежите на локално равнище. С помощна на асоциация „ Голям брат, огромна сестра “ минахме по пътя за създаване на народен орган, който да съставлява и пази обособените ученическите препоръки в страната. Така и се роди Национални училищен парламент.
Вече има сходни организации, какво прави Националният училищен парламент по-различен?
Да, това не е първият опит за създаване на нещо такова, сходни структури са се опитвали и преди време да просъществуват. Нашата концепция не беше да просто съберем препоръките, а да бъдем мост сред тях и институциите.
Проблемът нормално е, че предходните организации са разчитали единствено на локална поддръжка. Затова ние взехме решение да подходим по-различен метод – с поддръжка на европейско равнище. Вече сме в връзка с представители на няколко европейски юношески организации. Подкрепят ни от Национален юношески конгрес. Проектът е изцяло финансиран по стратегия „ Еразъм+ “. Работим с Европейската комисия, Европейския парламент, с Центъра за развиване на човешките запаси и Министерства, в чийто сектор попада образованието на младежите.
Мечтата ни е един ден Народното събрание да бъде орган към МОН, който да оказва помощ за напредъка на просветителното ниво. Така няма да има потребност да се поддържа от европейско финансиране, а ще получи такова от България и министерството. Практиката демонстрира, че в доста страни в Европейски Съюз основаването на такава конструкция се е явил основен за промени.
Какво постигнахте до тук и какво ви следва оттук нататък?
На 11 март се случи нещо доста значимо. Приехме публично Устава на Национален училищен парламент е, върху който се работеше в границите на най-малко 7-8 месеца. Намираме се на стадий кандидатстване за присъединяване в избори за Управителен съвет. Този орган ще бъде формиран от районни представители от единадесетте работни района, припознати в границите на Устава. Така от всеки район в България ще бъдат определени по двама души, които да го съставляват на национално равнище.
Уставът, който загатна, има ли юридическа тежест и кой ви оказа помощ при съставянето му?
Всъщност поради метода, по който се надяваме Националния училищен парламент да работи в бъдеще, той не е основан като младежка организация към момента. Причината е, че това би провокирало пречки, които желаеме да избегнем. В момента той действа като неофициална група и Уставът няма огромна юридическа тежест. Неговата концепция в действителност е да бъде рамка за това по какъв начин действаме на вътрешно равнище. Иначе, главните точки по него се разписаха по убеждение на самите възпитаници, които вземат участие в Народното събрание. Не всички от тях имат интерес и знания в региона на правото. Довършителните действия бяха направени от различен пловдивчанин - докторантът по право Тогор Рогошев, който беше юношески пратеник към Организация на обединените нации.
Как протичат съвещанията ви – би било съществено организация, с цел да се срещнете онлайн?
Спрямо плана, по който се водим, имаме планувани срещи онлайн, както сред представители на препоръките, по този начин и с институциите. Национална среща организираме една – през ноември. Но регулярно всеки месец се съвещаваме във виртуална среда. Плануваме, откакто бъдат определени районни представители, да стартираме същинската работа по беседване за проблемите на младежите в другите краища на България.
Колко съвета са се присъединили към този момент и с какво ви сблъска работата ви дотук?
Към този миг членуват над 75 съвета от цялата страна. Това значи, че Националния съвет съставлява близо 28 000 възпитаници. Целта ни обаче е доста по-висока – да съставлява близо 200 000 души. Надяваме се в границите на първия мандат, който ще продължи една година, доста повече училищен препоръки ще се включат.
Това, което ни прави усещане досега – точно от дребните обитаеми места ползата за присъединяване е извънредно огромен. Това се случва поради самодейността, която институциите там поемат, с цел да оказват помощ младежите. Приятно сюрпризирани сме от Ловеч, Разград, Кюстендил. Нещо, което е плюс на огромните градове обаче, е че има по-добро посланичество, което към този момент е създадено. Пример – Софийски училищен съвет. Както и Младежки съвет – Пловдив, когато приказваме за тази област. Така е доста по-улеснена връзката в дребните обитаеми места от областите.
По-рано загатна, че нашите структури са основани единствено на хартия. Нефункционални организации в просветителния бранш ли ще се явят най-сериозната спънка пред Националния училищен парламент?
Да, сигурно. И сме срещали сходни проблеми към този момент. Когато започнахме за изпращаме първите имейли с молба за поддръжка, забелязахме една наклонност. Казваха ни „ Но сходна организация към този момент съществува, тъй като се занимавате? “. Проблемът е, че сходни организации има, само че последната им среща е била през 2016г.. Оттогава не е имало нищо, което се случва в границите на въпросната организация. Няма с кого да се свържем и да работим дружно. До огромна степен още веднъж, тъй като няма механизъм за предаване на щафетата сред учениците, които напущат учебно заведение и тези, които ще поемат отговорността. Докато сега ние посредством организациите, с които партнираме, имаме поръчител за този механизъм. Но осъзнаваме, че точно борбата със съществуващите като проформа организации е тази, която ще ни е най-трудна.
Но ще имаме проблем и с това да подпомогнем ученическите препоръки на локално равнище да се освободят от зависимости и да станат в действителност независими. Често виждаме, че на районно равнище педагогичен и непедагогически личен състав се намесва в ръководството. Няма неприятно, те вършат това с положителната мисъл да оказват помощ, само че това лишава учениците от опцията да поемат отговорност. Не разбирайте неправилно, тяхната поддръжка е значима, от време на време даже основна за това самите препоръки да съществуват като цяло. Но концепцията е да има самоуправление.
Какво пречи на самоуправлението на учениците в България да действа дейно? Всъщност това ли е най-големият проблем?
Образованието в България и Регионалните ръководства на образованието се занимават с прекомерно друга активност и като че ли последната и грижа в самоуправлението при учениците. Нещо, което ми направи усещане през 2021 година – присъствах на едно чуване на парламентарната просветителна комисия. Обсъждаха би трябвало ли да се продължи опцията за образование от разстояние. От всички присъстващи на срещата нямаше нито един възпитаник. Имаше редица шефове и учители, а аз бях единствения човек, представител на младите. А беше предходна една година, откак бях приключил. Още тогава разбрах, че мнението на учениците не се чува и би трябвало да се откри прийом това да стане допустимо. В последна сметка тяхното мнение е не по-малко значимо.
Именно в случай че интегрираме гледната точка на учениците, ще успеем да прогресираме като цяло. Дискусии не съществуват. Има едностранчива връзка, а в диалога би трябвало да вземат участие всички. От едната страна на масата би трябвало да са институциите, да – МОН, учебни заведения, учители, само че от другата да стоят младите! Защото в последна сметка концепцията на образованието не е единствено страната да реализира своята цел, а младите да получат уменията и знанията, с цел да реализира личните си фантазии.
Затова и Националния училищен парламент ще има за цел да покаже на учениците, че те имат права, отговорности, само че и отговорност! Отговорността за това, което желаят да получат от образованието си.
За край на този диалог, какво искаш да пожелаеш на българските възпитаници, пред които е задачата да коват просветителната система?
Пожелавам им доста креативно ентусиазъм! Да не стопират да преследват своите фантазии и да знаят, че съществуват механизми, които им разрешават тези фантазии да бъдат сбъднати! Стига единствено да се опитат да се срещнат с тях.
Снимки: Онлайн страницата на
Прочетете още
Преди дни обаче се случи нещо, което даде поръчка за излаз от забуксувалата обстановка. Създаде се Национален училищен парламент. Група запалянковци от Пловдив, които от години се борят за концепцията, са в ядрото на тази организация. С част от тях TrafficNews към този момент ви е срещал в разнообразни изявленията, където те са споменавали задачата си да основат сходна конструкция. Тя към този момент е реалност, а за нея споделя един от радетелите ѝ – Димитър Фердинандов, някогашен ученик на Езикова гимназия-Пловдив и сегашен студент по Авиокосмическо инженерство в Университета в Бирмингам.
Ето какво показа той пред нас:
Здравей, Митко! С теб сме разговаряли няколко пъти, а този път несъмнено имаш забавни неща за шерване. Може ли да ни разкажеш в резюме какво съставлява Националния училищен парламент?
Здравейте! Националния училищен парламент, който учредихме, има концепцията да действа като самостоятелна платформа, която да сплотява ученическите препоръки в България и да ги съставлява на национално и интернационално равнище. Като споделям интернационално концепцията ни е дори да станем Европейския училищен съвет, което в действителност е един доста дълъг развой. Първо би трябвало да се потвърдим като функционираща организация – това ще се случва за в бъдеще. Но е наша цел, тъй като ще ни разреши да имаме своя глас при разговора, обвързван с консолидиране на европейските политики за обучение.
Какви са вашите краткосрочни цели?
На първо време желаеме да подобрим ученическото самоуправление в България. Да покажем, че то не е единствено образуване на събития и благотворителна активност. То е методът учениците да сътрудничат с институциите при основаване на политики, свързани с тяхното обучение. Пример – когато става дума за Правилника на учебното заведение се схваща, че учениците би трябвало да имат право да вземат участие в основаването му. Тяхната позиция би трябвало да бъде съобразена при построяването на стратегически документи. Но това е нещо, което доста дълго се подценява, въпреки в България към този момент да имаме Наредба 13(Бел.ав. – Наредба за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование), основана за споразумяване на присъединяване на учениците в демократичния учебен живот. Много постоянно срещаме, че ученическите препоръки съществуват единствено на хартия. Това желаеме да променим. Поставяме си цел посредством Националния училищен парламент да обновим самодейността при учениците да вземат участие и трансформират, като им осигурим платформа за връзка с основни институции.
Разкажи ни повече за пътят дотук и кой взе участие в борбата за основаване на тази конструкция?
Започнахме да работим в тази тенденция през 2017 година. Тогава се включиха представители няколко училищен съвета в Пловдив – Езикова гимназия -Пловдив, Национална комерсиална гимназия, Руската гимназия. После се сътвори Младежки съвет в Пловдив, чиято задача беше да съставлява младежите на локално равнище. С помощна на асоциация „ Голям брат, огромна сестра “ минахме по пътя за създаване на народен орган, който да съставлява и пази обособените ученическите препоръки в страната. Така и се роди Национални училищен парламент.
Вече има сходни организации, какво прави Националният училищен парламент по-различен?
Да, това не е първият опит за създаване на нещо такова, сходни структури са се опитвали и преди време да просъществуват. Нашата концепция не беше да просто съберем препоръките, а да бъдем мост сред тях и институциите.
Проблемът нормално е, че предходните организации са разчитали единствено на локална поддръжка. Затова ние взехме решение да подходим по-различен метод – с поддръжка на европейско равнище. Вече сме в връзка с представители на няколко европейски юношески организации. Подкрепят ни от Национален юношески конгрес. Проектът е изцяло финансиран по стратегия „ Еразъм+ “. Работим с Европейската комисия, Европейския парламент, с Центъра за развиване на човешките запаси и Министерства, в чийто сектор попада образованието на младежите.
Мечтата ни е един ден Народното събрание да бъде орган към МОН, който да оказва помощ за напредъка на просветителното ниво. Така няма да има потребност да се поддържа от европейско финансиране, а ще получи такова от България и министерството. Практиката демонстрира, че в доста страни в Европейски Съюз основаването на такава конструкция се е явил основен за промени.
Какво постигнахте до тук и какво ви следва оттук нататък?
На 11 март се случи нещо доста значимо. Приехме публично Устава на Национален училищен парламент е, върху който се работеше в границите на най-малко 7-8 месеца. Намираме се на стадий кандидатстване за присъединяване в избори за Управителен съвет. Този орган ще бъде формиран от районни представители от единадесетте работни района, припознати в границите на Устава. Така от всеки район в България ще бъдат определени по двама души, които да го съставляват на национално равнище.
Уставът, който загатна, има ли юридическа тежест и кой ви оказа помощ при съставянето му?
Всъщност поради метода, по който се надяваме Националния училищен парламент да работи в бъдеще, той не е основан като младежка организация към момента. Причината е, че това би провокирало пречки, които желаеме да избегнем. В момента той действа като неофициална група и Уставът няма огромна юридическа тежест. Неговата концепция в действителност е да бъде рамка за това по какъв начин действаме на вътрешно равнище. Иначе, главните точки по него се разписаха по убеждение на самите възпитаници, които вземат участие в Народното събрание. Не всички от тях имат интерес и знания в региона на правото. Довършителните действия бяха направени от различен пловдивчанин - докторантът по право Тогор Рогошев, който беше юношески пратеник към Организация на обединените нации.
Как протичат съвещанията ви – би било съществено организация, с цел да се срещнете онлайн?
Спрямо плана, по който се водим, имаме планувани срещи онлайн, както сред представители на препоръките, по този начин и с институциите. Национална среща организираме една – през ноември. Но регулярно всеки месец се съвещаваме във виртуална среда. Плануваме, откакто бъдат определени районни представители, да стартираме същинската работа по беседване за проблемите на младежите в другите краища на България.
Колко съвета са се присъединили към този момент и с какво ви сблъска работата ви дотук?
Към този миг членуват над 75 съвета от цялата страна. Това значи, че Националния съвет съставлява близо 28 000 възпитаници. Целта ни обаче е доста по-висока – да съставлява близо 200 000 души. Надяваме се в границите на първия мандат, който ще продължи една година, доста повече училищен препоръки ще се включат.
Това, което ни прави усещане досега – точно от дребните обитаеми места ползата за присъединяване е извънредно огромен. Това се случва поради самодейността, която институциите там поемат, с цел да оказват помощ младежите. Приятно сюрпризирани сме от Ловеч, Разград, Кюстендил. Нещо, което е плюс на огромните градове обаче, е че има по-добро посланичество, което към този момент е създадено. Пример – Софийски училищен съвет. Както и Младежки съвет – Пловдив, когато приказваме за тази област. Така е доста по-улеснена връзката в дребните обитаеми места от областите.
По-рано загатна, че нашите структури са основани единствено на хартия. Нефункционални организации в просветителния бранш ли ще се явят най-сериозната спънка пред Националния училищен парламент?
Да, сигурно. И сме срещали сходни проблеми към този момент. Когато започнахме за изпращаме първите имейли с молба за поддръжка, забелязахме една наклонност. Казваха ни „ Но сходна организация към този момент съществува, тъй като се занимавате? “. Проблемът е, че сходни организации има, само че последната им среща е била през 2016г.. Оттогава не е имало нищо, което се случва в границите на въпросната организация. Няма с кого да се свържем и да работим дружно. До огромна степен още веднъж, тъй като няма механизъм за предаване на щафетата сред учениците, които напущат учебно заведение и тези, които ще поемат отговорността. Докато сега ние посредством организациите, с които партнираме, имаме поръчител за този механизъм. Но осъзнаваме, че точно борбата със съществуващите като проформа организации е тази, която ще ни е най-трудна.
Но ще имаме проблем и с това да подпомогнем ученическите препоръки на локално равнище да се освободят от зависимости и да станат в действителност независими. Често виждаме, че на районно равнище педагогичен и непедагогически личен състав се намесва в ръководството. Няма неприятно, те вършат това с положителната мисъл да оказват помощ, само че това лишава учениците от опцията да поемат отговорност. Не разбирайте неправилно, тяхната поддръжка е значима, от време на време даже основна за това самите препоръки да съществуват като цяло. Но концепцията е да има самоуправление.
Какво пречи на самоуправлението на учениците в България да действа дейно? Всъщност това ли е най-големият проблем?
Образованието в България и Регионалните ръководства на образованието се занимават с прекомерно друга активност и като че ли последната и грижа в самоуправлението при учениците. Нещо, което ми направи усещане през 2021 година – присъствах на едно чуване на парламентарната просветителна комисия. Обсъждаха би трябвало ли да се продължи опцията за образование от разстояние. От всички присъстващи на срещата нямаше нито един възпитаник. Имаше редица шефове и учители, а аз бях единствения човек, представител на младите. А беше предходна една година, откак бях приключил. Още тогава разбрах, че мнението на учениците не се чува и би трябвало да се откри прийом това да стане допустимо. В последна сметка тяхното мнение е не по-малко значимо.
Именно в случай че интегрираме гледната точка на учениците, ще успеем да прогресираме като цяло. Дискусии не съществуват. Има едностранчива връзка, а в диалога би трябвало да вземат участие всички. От едната страна на масата би трябвало да са институциите, да – МОН, учебни заведения, учители, само че от другата да стоят младите! Защото в последна сметка концепцията на образованието не е единствено страната да реализира своята цел, а младите да получат уменията и знанията, с цел да реализира личните си фантазии.
Затова и Националния училищен парламент ще има за цел да покаже на учениците, че те имат права, отговорности, само че и отговорност! Отговорността за това, което желаят да получат от образованието си.
За край на този диалог, какво искаш да пожелаеш на българските възпитаници, пред които е задачата да коват просветителната система?
Пожелавам им доста креативно ентусиазъм! Да не стопират да преследват своите фантазии и да знаят, че съществуват механизми, които им разрешават тези фантазии да бъдат сбъднати! Стига единствено да се опитат да се срещнат с тях.
Снимки: Онлайн страницата на
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ