Честваме паметта на преподобния Яков Изповедник
Редом с другите категории светци - апостоли, равноапостоли, светители, преподобни, мъченици, праведници - стоят и изповедниците. Те са християни, с църковен ранг или без ранг, които намерено и самоуверено са изповядвали своята религия в Спасителя на света Иисус Христос и по тази причина са останали в историята на Църквата като изповедници.
По своя героизъм те са близки до мъчениците, само че са потърпевши не толкоз физически от мъчения, изтезания и гибел, колкото душевно, душевен са направили героизъм в смисъла на казаното от Иисус Христос: " Всеки, който изповяда (признае) Мене пред индивидите, ще изповядам и Аз него пред Моя Отец небесен, а който се отхвърли от Мене пред индивидите, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец небесен ".
С това е останал в историята на християнството и преподобният отец Яков Изповедник, който в сложни времена за православните християни храбро изповядвал вярата си.
За него се знае, че е бил духовник в Студийския манастир в Цариград през VІІІ век. Това е времето, когато се заражда и популяризира ереста на иконоборството, т.е. опълчването и даже възбраната на почитането на икони и други свещени изображения, написа Българска телеграфна агенция.
Яков бил същински подвижник, лоялен на вярата и старателен в служението си. Имал положително обучение и се занимавал с проучване на Свещеното Писание и на съчиненията на светите отци на Църквата. Това му помогнало да се резервира в границите на православната религия и да се изправи със слово и перо против иконоборческото обучение. След време бил определен за свещеник на град Катания, остров Сицилия, и доста се грижел за паството си.
Но по времето на император Константин Копроним (741-775 г.) претърпял доста тествания и страдания от иконоборците. Бил затворен в тюрма, където го лишавали даже от самун и вода, с цел да го пречупят и отклонят от иконопочитанието. Завършил живота си в заточение.
По своя героизъм те са близки до мъчениците, само че са потърпевши не толкоз физически от мъчения, изтезания и гибел, колкото душевно, душевен са направили героизъм в смисъла на казаното от Иисус Христос: " Всеки, който изповяда (признае) Мене пред индивидите, ще изповядам и Аз него пред Моя Отец небесен, а който се отхвърли от Мене пред индивидите, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец небесен ".
С това е останал в историята на християнството и преподобният отец Яков Изповедник, който в сложни времена за православните християни храбро изповядвал вярата си.
За него се знае, че е бил духовник в Студийския манастир в Цариград през VІІІ век. Това е времето, когато се заражда и популяризира ереста на иконоборството, т.е. опълчването и даже възбраната на почитането на икони и други свещени изображения, написа Българска телеграфна агенция.
Яков бил същински подвижник, лоялен на вярата и старателен в служението си. Имал положително обучение и се занимавал с проучване на Свещеното Писание и на съчиненията на светите отци на Църквата. Това му помогнало да се резервира в границите на православната религия и да се изправи със слово и перо против иконоборческото обучение. След време бил определен за свещеник на град Катания, остров Сицилия, и доста се грижел за паството си.
Но по времето на император Константин Копроним (741-775 г.) претърпял доста тествания и страдания от иконоборците. Бил затворен в тюрма, където го лишавали даже от самун и вода, с цел да го пречупят и отклонят от иконопочитанието. Завършил живота си в заточение.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ