Остана ли Света София музей на човечеството само на хартия?
Реджеп Ердоган с нови провокации, ориентирани косвено към Атина, по болната тематика - " Света София ". Турският държавен глава, наподобява, не се отхвърля от дълготрайното си желание да трансформира музея, подложен под закрилата на ЮНЕСКО, в настояща джамия. Ще може ли?
Последната концепция на президента е по време на днешната петъчна молитва имами да четат стихове от Свещения Коран в " Света София ". Поводът - 567-годишнина от завладяването на Константинопол от османските турци.
Припомняме, че Турция разгласи в четвъртък, че всеобщите молебствия в джамиите ще се възобновят през днешния ден (29 май) като част от ограниченията за облекчение на публичния живот поради пандемията от COVID-19.
Междувременно в своя обширна публикация най-старият турски всекидневник Cumhuriyet напомня историята на " Света София ", като акцентира голямото значение на храма за международната просвета. Вестникът написа още за противоречивия статут на музея от позиция на Турция, като разяснява концепциите на Ердоган за превръщането му в настоящ мюсюлмански храм. Знаете, президентът неведнъж е предизвикал Гърция с предложенията си за „ Света София ”.
Известният с твърдата си поддръжка към политиките на президента и държавното управление вестник Yeni Şafak, от своя страна окачестви днешната гала в културната институция като " историческа ". Изданието разяснява, че решението за четенето на молебствия в музея е било взето на съвещание на кабинета през вчерашния ден.
Реджеп Ердоган разясни още в своето изказване, че в " Света София " ще бъде прочетена сурата " Ал Фатх " ( " Победата " ), 48-ата сура (глава) от Корана, а като допълнение към това ще бъдат извършени и молебствия.
И вестник Milliyet излиза със заглавие по тематиката: " Твой ред е, " Света София ", показва изданието и акцентира, че " тъжният храм чака свободата си ". Вестникът прецизира, че през днешния ден, когато Турция ще извърши първата петъчна молитва след пандемията, " Света София " също чака своите вярващи ". " Време е да бъде изтрито черното леке върху " Света София ", признака на завладяването на Константинопол ", написа още Milliyet.
Yarın İstanbul`un Fethi`nin 567. yıl dönümünde, milletimizle birlikte çok güzel programlara şahitlik edeceğiz. pic.twitter.com/Yw6z5rMMjk
— Recep Tayyip Erdoğan (@RTErdogan) May 28, 2020 Турските медии цитират и думите на президента по отношение на идните по-късно през днешния ден тържества, отдадени на годишнината от рухването на Константинопол. Това историческо събитие, дружно с превръщането на основната катедрала на християнството " Света София " в джамия, води до практическия провал на така наречен `Византийска империя`. Знаете, в същата тази 1453 година пада и последният непослушен от османските турци град на днешната територия на България – Несебър.
Храмът " Света София " в Константинопол (днешен Истанбул) е издигнат през шести век като християнска черква. Статутът му на релегиозен мюсюлмански храм е свален през 1935 година, когато е разгласен за музей и обект от международно културно значение. " Света София " се счита за един от знаците на православието и на Византия, а желанията за противоположното ѝ преобразяване в джамия, са сензитивна интернационална тематика. Тя ескалира най-много сред Турция и Гърция като част от историческото напрежение сред двете страни, което през днешния ден може да бъде усетено по въпросите с бежанската рецесия, статута на Кипърската република и изследванията на въглеводороди в Източното Средиземноморие.
Темата продължава и в тези материали.
Последната концепция на президента е по време на днешната петъчна молитва имами да четат стихове от Свещения Коран в " Света София ". Поводът - 567-годишнина от завладяването на Константинопол от османските турци.
Припомняме, че Турция разгласи в четвъртък, че всеобщите молебствия в джамиите ще се възобновят през днешния ден (29 май) като част от ограниченията за облекчение на публичния живот поради пандемията от COVID-19.
Междувременно в своя обширна публикация най-старият турски всекидневник Cumhuriyet напомня историята на " Света София ", като акцентира голямото значение на храма за международната просвета. Вестникът написа още за противоречивия статут на музея от позиция на Турция, като разяснява концепциите на Ердоган за превръщането му в настоящ мюсюлмански храм. Знаете, президентът неведнъж е предизвикал Гърция с предложенията си за „ Света София ”.
Известният с твърдата си поддръжка към политиките на президента и държавното управление вестник Yeni Şafak, от своя страна окачестви днешната гала в културната институция като " историческа ". Изданието разяснява, че решението за четенето на молебствия в музея е било взето на съвещание на кабинета през вчерашния ден.
Реджеп Ердоган разясни още в своето изказване, че в " Света София " ще бъде прочетена сурата " Ал Фатх " ( " Победата " ), 48-ата сура (глава) от Корана, а като допълнение към това ще бъдат извършени и молебствия.
И вестник Milliyet излиза със заглавие по тематиката: " Твой ред е, " Света София ", показва изданието и акцентира, че " тъжният храм чака свободата си ". Вестникът прецизира, че през днешния ден, когато Турция ще извърши първата петъчна молитва след пандемията, " Света София " също чака своите вярващи ". " Време е да бъде изтрито черното леке върху " Света София ", признака на завладяването на Константинопол ", написа още Milliyet.
Yarın İstanbul`un Fethi`nin 567. yıl dönümünde, milletimizle birlikte çok güzel programlara şahitlik edeceğiz. pic.twitter.com/Yw6z5rMMjk
— Recep Tayyip Erdoğan (@RTErdogan) May 28, 2020 Турските медии цитират и думите на президента по отношение на идните по-късно през днешния ден тържества, отдадени на годишнината от рухването на Константинопол. Това историческо събитие, дружно с превръщането на основната катедрала на християнството " Света София " в джамия, води до практическия провал на така наречен `Византийска империя`. Знаете, в същата тази 1453 година пада и последният непослушен от османските турци град на днешната територия на България – Несебър.
Храмът " Света София " в Константинопол (днешен Истанбул) е издигнат през шести век като християнска черква. Статутът му на релегиозен мюсюлмански храм е свален през 1935 година, когато е разгласен за музей и обект от международно културно значение. " Света София " се счита за един от знаците на православието и на Византия, а желанията за противоположното ѝ преобразяване в джамия, са сензитивна интернационална тематика. Тя ескалира най-много сред Турция и Гърция като част от историческото напрежение сред двете страни, което през днешния ден може да бъде усетено по въпросите с бежанската рецесия, статута на Кипърската република и изследванията на въглеводороди в Източното Средиземноморие.
Темата продължава и в тези материали.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ