Bloomberg: С Путин или не, Европа отново ще купува руски газ след края на войната
Реалностите на географията и пазарите могат да надделеят даже и над най-решителните политици, тъй че енергийният мост сред Европа и Русия евентуално ще бъде възобновен в бъдеще, написа Хавиер Блас за
На индустриална среща, проведена от Оксфордския институт за енергийни проучвания предходната седмица, групата от бизнес ръководители, политици и консултанти беше запитана дали Европейският съюз още веднъж би направил Русия собствен основен снабдител на газ.
Анкетата сподели 40%-40% разделяне " Да-Не ", като останалите не можеха да решат.
Аз съм с групата " да " – даже Владимир Путин да остане в Кремъл. Колкото и европейските водачи да дават обещание, че няма да се върнат към нормалния си бизнес след войната в Украйна, неизбежните действителности на географията и пазарите могат да надделеят даже над най-решителните политици.
Дали това ще се случи или не, има значение освен за европейските енергийни пазари – и техните индустриални колоси – само че и за бъдещето на газовите вложения в страни от Катар до Мозамбик и Съединени американски щати. Заложени са милиарди долари в уреди за експорт на газ.
Първо, малко история. Преди Путин да подреди нахлуването в Украйна, Москва доставяше на Европа почти 40% от газа, който континентът консумираше. Енергийният мост, изграждан в продължение на десетилетия, устоя на най-студените епизоди на Студената война, разпадането на Съветския съюз и либерализацията на европейските енергийни пазари.
Всичко се промени през февруари. Путин трансформира газа в оръжие, намалявайки износа за една след друга европейски страни, надявайки се да разбие проукраинското единение на блока. Регионът към момента купува доста съветски полутечен природен газ (LNG), само че износът по тръбопроводи е намалял. Делът на съветския газ в европейския микс ще спадне през 2023 година до по-малко от 10%. Въпреки че Европейският съюз забрани вноса на нефт от Русия, той не направи същото с съветския газ.
Международната организация по енергетика обаче е моделирала сюжет, който демонстрира, че потоците от съветски газ в Европа понижават до 2025 година и доближават нула до 2028 година посредством композиция от повече импорт на LNG и по-голямо произвеждане от слънчеви и вятърни паркове. Агенцията съобщи, че допуска, че спирането на руско-европейската търговия с газ ще бъде " непрекъснато ".
В европейските столици чиновниците са безапелационни, че са си научили урока. " Ще бъдем в действителност свободни единствено когато можем да се оправим изцяло без съветския газ ", сподели австрийският министър на енергетиката Леоноре Гевеслер в края на предишния месец.
По-близо до равнището на земята възгледите са по-разнообразни. Михаел Кречмер, водач на немската провинция Саксония и изтъкнат закостенял политик, сподели предишния месец, че оставането вечно без съветски газ би било " исторически незнание и геополитически неправилно ". За доста немски политици цените имат значение. В момента Берлин заплаща 140 евро за мегаватчас за импорт на газ, към седем пъти повече от междинното от 2010 до 2020 година За да смекчи ударите по своите консуматори и компании, Германия харчи милиарди евро в дотации.
Историята на петрола дава образци за някои малко евентуални завръщания. Погледнете Ирак.
Организацията на обединените народи наложи цялостно ембарго върху иракския нефт четири дни след нахлуването в Кувейт през август 1990 година Дори откакто Съединени американски щати победиха Саддам Хюсеин година по-късно, Вашингтон настоя да резервира ембаргото, с цел да го лиши от средствата да води нова война. През 1996 година Съединени американски щати подвигнаха ембаргото, като го замениха със система, известна като " нефт против храни ", позволявайки на Саддам да употребява приходите от продажбите на недопечен нефт за филантропични потребности. До 2001 година Съединени американски щати внасяха толкоз доста иракски недопечен нефт, колкото при започване на 1990 година – всичко това, до момента в който Саддам оставаше на власт в Багдад.
Може ли да се случи същото с съветския газ и Путин? Вероятно е. Европа евентуално в никакъв случай няма да се върне към същите дълготрайни контракти от предишното с Русия и евентуално ще би трябвало да внася по-малко газ с течение на времето с помощта на възобновимата сила. Но в случай че желае да резервира своята химическа, хранителна и тежка индустрия конкурентоспособна, ще се нуждае от малко на ниска цена газ. И няма по-евтин газ за Европа от съветския.
В прочут смисъл Киев може да упорства Европа да купува съветски газ посредством тръбопроводите, които пресичат Украйна от изток на запад. Като част от всяко спокойно съглашение, Русия евентуално ще би трябвало да способства за разноските за възобновяване на Украйна. Тази сметка ще доближи десетки милиарди долари, в случай че не и повече. Как Кремъл - който и да го управлява - би платил за това? По същия метод както Саддам – и идващите иракски водачи до февруари 2022 година – заплатиха тъкмо 52,4 милиарда $ репарации на Кувейт: продажба на изкопаеми горива.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е някогашен кореспондент на Bloomberg News и редактор за първични материали във Financial Times.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
На индустриална среща, проведена от Оксфордския институт за енергийни проучвания предходната седмица, групата от бизнес ръководители, политици и консултанти беше запитана дали Европейският съюз още веднъж би направил Русия собствен основен снабдител на газ.
Анкетата сподели 40%-40% разделяне " Да-Не ", като останалите не можеха да решат.
Аз съм с групата " да " – даже Владимир Путин да остане в Кремъл. Колкото и европейските водачи да дават обещание, че няма да се върнат към нормалния си бизнес след войната в Украйна, неизбежните действителности на географията и пазарите могат да надделеят даже над най-решителните политици.
Дали това ще се случи или не, има значение освен за европейските енергийни пазари – и техните индустриални колоси – само че и за бъдещето на газовите вложения в страни от Катар до Мозамбик и Съединени американски щати. Заложени са милиарди долари в уреди за експорт на газ.
Първо, малко история. Преди Путин да подреди нахлуването в Украйна, Москва доставяше на Европа почти 40% от газа, който континентът консумираше. Енергийният мост, изграждан в продължение на десетилетия, устоя на най-студените епизоди на Студената война, разпадането на Съветския съюз и либерализацията на европейските енергийни пазари.
Всичко се промени през февруари. Путин трансформира газа в оръжие, намалявайки износа за една след друга европейски страни, надявайки се да разбие проукраинското единение на блока. Регионът към момента купува доста съветски полутечен природен газ (LNG), само че износът по тръбопроводи е намалял. Делът на съветския газ в европейския микс ще спадне през 2023 година до по-малко от 10%. Въпреки че Европейският съюз забрани вноса на нефт от Русия, той не направи същото с съветския газ.
Международната организация по енергетика обаче е моделирала сюжет, който демонстрира, че потоците от съветски газ в Европа понижават до 2025 година и доближават нула до 2028 година посредством композиция от повече импорт на LNG и по-голямо произвеждане от слънчеви и вятърни паркове. Агенцията съобщи, че допуска, че спирането на руско-европейската търговия с газ ще бъде " непрекъснато ".
В европейските столици чиновниците са безапелационни, че са си научили урока. " Ще бъдем в действителност свободни единствено когато можем да се оправим изцяло без съветския газ ", сподели австрийският министър на енергетиката Леоноре Гевеслер в края на предишния месец.
По-близо до равнището на земята възгледите са по-разнообразни. Михаел Кречмер, водач на немската провинция Саксония и изтъкнат закостенял политик, сподели предишния месец, че оставането вечно без съветски газ би било " исторически незнание и геополитически неправилно ". За доста немски политици цените имат значение. В момента Берлин заплаща 140 евро за мегаватчас за импорт на газ, към седем пъти повече от междинното от 2010 до 2020 година За да смекчи ударите по своите консуматори и компании, Германия харчи милиарди евро в дотации.
Историята на петрола дава образци за някои малко евентуални завръщания. Погледнете Ирак.
Организацията на обединените народи наложи цялостно ембарго върху иракския нефт четири дни след нахлуването в Кувейт през август 1990 година Дори откакто Съединени американски щати победиха Саддам Хюсеин година по-късно, Вашингтон настоя да резервира ембаргото, с цел да го лиши от средствата да води нова война. През 1996 година Съединени американски щати подвигнаха ембаргото, като го замениха със система, известна като " нефт против храни ", позволявайки на Саддам да употребява приходите от продажбите на недопечен нефт за филантропични потребности. До 2001 година Съединени американски щати внасяха толкоз доста иракски недопечен нефт, колкото при започване на 1990 година – всичко това, до момента в който Саддам оставаше на власт в Багдад.
Може ли да се случи същото с съветския газ и Путин? Вероятно е. Европа евентуално в никакъв случай няма да се върне към същите дълготрайни контракти от предишното с Русия и евентуално ще би трябвало да внася по-малко газ с течение на времето с помощта на възобновимата сила. Но в случай че желае да резервира своята химическа, хранителна и тежка индустрия конкурентоспособна, ще се нуждае от малко на ниска цена газ. И няма по-евтин газ за Европа от съветския.
В прочут смисъл Киев може да упорства Европа да купува съветски газ посредством тръбопроводите, които пресичат Украйна от изток на запад. Като част от всяко спокойно съглашение, Русия евентуално ще би трябвало да способства за разноските за възобновяване на Украйна. Тази сметка ще доближи десетки милиарди долари, в случай че не и повече. Как Кремъл - който и да го управлява - би платил за това? По същия метод както Саддам – и идващите иракски водачи до февруари 2022 година – заплатиха тъкмо 52,4 милиарда $ репарации на Кувейт: продажба на изкопаеми горива.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е някогашен кореспондент на Bloomberg News и редактор за първични материали във Financial Times.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ