Дълговете на развиващите се страни са се удвоили за 10 години
Развиващите се страни все по-активно притеглят дългов капитал на вътрешния пазар. Суверенният дълг на разрастващите се страни набъбна над два пъти от 5,2 трилиона $ през 2007 година до 11,7 трилиона $ в края на 2016 година, по данни на Банката за интернационалните разплащания (BIS), написа „ Файненшъл таймс “, представен от БГНЕС.
Но тяхното финансово положение стана по-устойчиво с помощта на смяната в структурата на дълга. Тези страни започнаха да емитират повече облигации в национална валута и с по-дълъг период на погасяване. „ Тези трендове би трябвало да укрепят финансовата резистентност на страните, съкращавайки рисковете, свързани с рефинансирането на дълга и смяната на валутните курсове “, твърди Кристина Бектякова от BIS.
Първо, дългът на разрастващите се страни, въпреки и да се е удвоил в парично изражение, само че като дял от Брутният вътрешен продукт е повишен единствено от 41% на 51%, означават от BIS. Това е доста по-малко, в сравнение с при развитите страни. Нещо повече, към 8 трилиона $ от общия дълг се пада на Бразилия, Китай, където дългът е единствено на 46,4% от Брутният вътрешен продукт, и Индия, при която съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт е намаляло спрямо 2007 година
Второ, както демонстрира анализът на дълга на 23 най-големи разрастващи се стопански системи /без Китай/, единствено 14% от техния дълг, еднакъв на 4,4 трилиона $ в края на 2016 година, е бил номиниран в непозната валута. За съпоставяне: в края на 2001 година делът е бил 32%. Това намаляване понижава риска от дългова рецесия, провокирана от отслабването на националната валута по отношение на $ или еврото.
Третият фактор на понижаване на риска – „ внезапното увеличение “ на междинния период на погасяване на дълга на разрастващите се страни. Той понижава заплахата, че страната няма да може да рефинансира дълга при положение на краткотрайна рецесия. За последните 10 години срокът на погасяване на дълга набъбна от 6,5 на 7,7 години, което съвсем дава отговор на 8 години за развитите страни.
Инвеститорите в този момент с по-голямо предпочитание получават дълготрайни облигации на разрастващите се страни. Например, за Мексико, Филипините и Южна Корея междинният период за погасяване се е удвоил съвсем до 8 години, за ЮАР – повишен до 16 години. За Съединени американски щати този индикатор е еднакъв на 5-6 години, а за Канада, Германия и Испания – 6-5 години. Англия със междинен период от 17,5 години, както и преди изпреварва всички. Четвърто разрастващите се страни започнаха повече да употребяват облигации с закрепена рента. Ако в края на 1999 година на тях са се падали 60% от дълга, то в края на 2016 година – 75%.
Използването на такива скъпи бумаги пази държавните управления от увеличение на лихвите, въпреки че при положение на тяхното дълготрайно понижаване на пазарите страните би трябвало да заплащат повече. Някои разрастващи се страни последваха образеца на развитите и също започнаха да емитират облигации, обвързани с темповете на инфлацията в опит да извлекат от това полза. От 2005 година делът на такива облигации на Бразилия се удвои до 33,8%, а на Мексико набъбна съвсем двойно до 24,3%.
Стратегът на NN Investment Partners Мартен-Ян Бакум е склонен, че смяната на структурата на суверенния дълг е понижил риска, правейки бъдещите заплащания „ по-контролируеми и предсказуеми “. По-конкретно той означи увеличението на потреблението на облигации, номинирани в национална валута. Но в ЮАР, Турция, Бразилия и редица други страни се резервират бюджетните проблеми, предизвестява Бакум. В последната бюджетният недостиг е непосредствен до 10% от Брутният вътрешен продукт, въпреки че „ съществува вяра там да се организира промяна на системата за обществено обезпечаване “. Също по този начин Бакум означи, че дългът на разрастващите се страни в безспорни числа не би трябвало да пораства бързо. „ Желателно би било през идващите 10 години той да не се удвои още веднъж “, сподели той. Възможната „ слабост “ на разрастващите се страни е растежът на техния бюджетен недостиг, предизвестява стратегът на „ Голдман Сакс “ Цезар Масри.
Според неговите оценки междинната стойност на недостига се е нараснала от 1,5% от Брутният вътрешен продукт през 2013 година до 2,3%, което е по-зле, в сравнение с по време на азиатската рецесия от 1997-1998 година По-конкретно, Масри означи утежняването на обстановката в Чили, Бразилия, Турция, Колумбия и Филипините. По думите му, увеличението на бюджетния недостиг е удостоверение за „ уязвимостта на разрастващите се страни пред шоковите феномени “. Въпреки това спредът сред доходността на техните облигации и държавните облигации на Съединени американски щати е непосредствен до минималното равнище за последните години, отбелязва Масри
Но тяхното финансово положение стана по-устойчиво с помощта на смяната в структурата на дълга. Тези страни започнаха да емитират повече облигации в национална валута и с по-дълъг период на погасяване. „ Тези трендове би трябвало да укрепят финансовата резистентност на страните, съкращавайки рисковете, свързани с рефинансирането на дълга и смяната на валутните курсове “, твърди Кристина Бектякова от BIS.
Първо, дългът на разрастващите се страни, въпреки и да се е удвоил в парично изражение, само че като дял от Брутният вътрешен продукт е повишен единствено от 41% на 51%, означават от BIS. Това е доста по-малко, в сравнение с при развитите страни. Нещо повече, към 8 трилиона $ от общия дълг се пада на Бразилия, Китай, където дългът е единствено на 46,4% от Брутният вътрешен продукт, и Индия, при която съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт е намаляло спрямо 2007 година
Второ, както демонстрира анализът на дълга на 23 най-големи разрастващи се стопански системи /без Китай/, единствено 14% от техния дълг, еднакъв на 4,4 трилиона $ в края на 2016 година, е бил номиниран в непозната валута. За съпоставяне: в края на 2001 година делът е бил 32%. Това намаляване понижава риска от дългова рецесия, провокирана от отслабването на националната валута по отношение на $ или еврото.
Третият фактор на понижаване на риска – „ внезапното увеличение “ на междинния период на погасяване на дълга на разрастващите се страни. Той понижава заплахата, че страната няма да може да рефинансира дълга при положение на краткотрайна рецесия. За последните 10 години срокът на погасяване на дълга набъбна от 6,5 на 7,7 години, което съвсем дава отговор на 8 години за развитите страни.
Инвеститорите в този момент с по-голямо предпочитание получават дълготрайни облигации на разрастващите се страни. Например, за Мексико, Филипините и Южна Корея междинният период за погасяване се е удвоил съвсем до 8 години, за ЮАР – повишен до 16 години. За Съединени американски щати този индикатор е еднакъв на 5-6 години, а за Канада, Германия и Испания – 6-5 години. Англия със междинен период от 17,5 години, както и преди изпреварва всички. Четвърто разрастващите се страни започнаха повече да употребяват облигации с закрепена рента. Ако в края на 1999 година на тях са се падали 60% от дълга, то в края на 2016 година – 75%.
Използването на такива скъпи бумаги пази държавните управления от увеличение на лихвите, въпреки че при положение на тяхното дълготрайно понижаване на пазарите страните би трябвало да заплащат повече. Някои разрастващи се страни последваха образеца на развитите и също започнаха да емитират облигации, обвързани с темповете на инфлацията в опит да извлекат от това полза. От 2005 година делът на такива облигации на Бразилия се удвои до 33,8%, а на Мексико набъбна съвсем двойно до 24,3%.
Стратегът на NN Investment Partners Мартен-Ян Бакум е склонен, че смяната на структурата на суверенния дълг е понижил риска, правейки бъдещите заплащания „ по-контролируеми и предсказуеми “. По-конкретно той означи увеличението на потреблението на облигации, номинирани в национална валута. Но в ЮАР, Турция, Бразилия и редица други страни се резервират бюджетните проблеми, предизвестява Бакум. В последната бюджетният недостиг е непосредствен до 10% от Брутният вътрешен продукт, въпреки че „ съществува вяра там да се организира промяна на системата за обществено обезпечаване “. Също по този начин Бакум означи, че дългът на разрастващите се страни в безспорни числа не би трябвало да пораства бързо. „ Желателно би било през идващите 10 години той да не се удвои още веднъж “, сподели той. Възможната „ слабост “ на разрастващите се страни е растежът на техния бюджетен недостиг, предизвестява стратегът на „ Голдман Сакс “ Цезар Масри.
Според неговите оценки междинната стойност на недостига се е нараснала от 1,5% от Брутният вътрешен продукт през 2013 година до 2,3%, което е по-зле, в сравнение с по време на азиатската рецесия от 1997-1998 година По-конкретно, Масри означи утежняването на обстановката в Чили, Бразилия, Турция, Колумбия и Филипините. По думите му, увеличението на бюджетния недостиг е удостоверение за „ уязвимостта на разрастващите се страни пред шоковите феномени “. Въпреки това спредът сред доходността на техните облигации и държавните облигации на Съединени американски щати е непосредствен до минималното равнище за последните години, отбелязва Масри
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ