Д-р Стефан Иванов: Има митове и фалшиви носталгии, защото обществото не е изчистило хранителната среда, която ги поддържа живи
„ Разумните същества, каквито претендираме да сме ние, би трябвало да създадат по този начин, че да доближат до истината и в случай че не да се опитат да показват пред другите, най-малко да я одобряват пред самите себе си. “, споделя историкът доктор Стефан Иванов. Днес той гостува на Васил Данов в предаването „ Видимо и невидимо: Абордаж “ във връзка излязлата неотдавна негова книга " От обири до убийства. Криминалните закононарушения в България (1944-1989) ".
„ Една такава тематика би трябвало да бъде безусловно безспорна откъм заключения, тъй като постоянно има недобронамерени хора, които ще се опитат да кажат, че тъй като аз, вие или който и да било сме предубедени, имаме някакво авансово чувство по тази тематика и, надали не, ние сме разказали своите лични убеждения. “, споделя откривателят.
Д-р Иванов споделя, че в книгата си се базира на научни проучвания и материали на авторитетни съветски, руски, английски, американски, канадски, полски и други непознати създатели, а също и на архивите на Министерство на вътрешните работи и Комисията по досиетата. „ Над 90% от източниците, които съм цитирал в моята книга се появяват за първи път в обществено и научно послание. Но всяка една теза, в случай че примерно би трябвало да се уплътни с 1 или 2 документа, аз съм гледал, в случай че може да са с 5-6-7, с цел да може да е безусловно обезпечено, от позиция на меродавност, да не може никой да каже, че има необективност освен това проучване. “
„ Другото, което изключително доста съм се старал, това е да държа оптимално огромна отдалеченост от тематиката. Разбира се, аз не мога да не покажа обстановката такава, каквато е, само че не желая да налагам моите оценки на читателя. Читателят е този, който би трябвало въз основата на личните си чувства, през личната си призма да реши това, което е написано до какви заключения би трябвало да докара. За четирите съществени типа престъпни закононарушения, които аз проучвам - умишлените убийства, изнасилванията, кражбите и грабежите, както и за редица други фактори, да вземем за пример за сътрудниците по престъпна линия за разкриваемостта, давам данни година по година. “
„ Едно от най-големите провокации при работата с тази тематика е, че това не е тематика единствено на една просвета. Това е тематика обща за доста науки – история, социология, логика на психиката и други Наистина ми лиши много време, само че претенцията на тази книга не е да постави точка на тематиката, а да отвори полемика. “, споделя създателят.
„ Всяка носталгия по принцип е подправена. Психиката на индивида по този начин е построена, че обратно в предишното той гледа всичките негативни неща, може би чисто по еволюционни критерии това се е получило, да ги покрие със давност, да ги изолира, и да останат единствено позитивните неща. Не е необичайно един 80-85 годишен човек, изключително на фона на цензурата, който не е имал информация да вземем за пример във връзка с престъпните закононарушения, да има носталгия, само че не е обикновено за 30 годишен човек, който не е живял въобще през тези години. “
Целият диалог на Васил Данов с доктор Стефан Иванов можете да гледате във видеото:
„ Една такава тематика би трябвало да бъде безусловно безспорна откъм заключения, тъй като постоянно има недобронамерени хора, които ще се опитат да кажат, че тъй като аз, вие или който и да било сме предубедени, имаме някакво авансово чувство по тази тематика и, надали не, ние сме разказали своите лични убеждения. “, споделя откривателят.
Д-р Иванов споделя, че в книгата си се базира на научни проучвания и материали на авторитетни съветски, руски, английски, американски, канадски, полски и други непознати създатели, а също и на архивите на Министерство на вътрешните работи и Комисията по досиетата. „ Над 90% от източниците, които съм цитирал в моята книга се появяват за първи път в обществено и научно послание. Но всяка една теза, в случай че примерно би трябвало да се уплътни с 1 или 2 документа, аз съм гледал, в случай че може да са с 5-6-7, с цел да може да е безусловно обезпечено, от позиция на меродавност, да не може никой да каже, че има необективност освен това проучване. “
„ Другото, което изключително доста съм се старал, това е да държа оптимално огромна отдалеченост от тематиката. Разбира се, аз не мога да не покажа обстановката такава, каквато е, само че не желая да налагам моите оценки на читателя. Читателят е този, който би трябвало въз основата на личните си чувства, през личната си призма да реши това, което е написано до какви заключения би трябвало да докара. За четирите съществени типа престъпни закононарушения, които аз проучвам - умишлените убийства, изнасилванията, кражбите и грабежите, както и за редица други фактори, да вземем за пример за сътрудниците по престъпна линия за разкриваемостта, давам данни година по година. “
„ Едно от най-големите провокации при работата с тази тематика е, че това не е тематика единствено на една просвета. Това е тематика обща за доста науки – история, социология, логика на психиката и други Наистина ми лиши много време, само че претенцията на тази книга не е да постави точка на тематиката, а да отвори полемика. “, споделя създателят.
„ Всяка носталгия по принцип е подправена. Психиката на индивида по този начин е построена, че обратно в предишното той гледа всичките негативни неща, може би чисто по еволюционни критерии това се е получило, да ги покрие със давност, да ги изолира, и да останат единствено позитивните неща. Не е необичайно един 80-85 годишен човек, изключително на фона на цензурата, който не е имал информация да вземем за пример във връзка с престъпните закононарушения, да има носталгия, само че не е обикновено за 30 годишен човек, който не е живял въобще през тези години. “
Целият диалог на Васил Данов с доктор Стефан Иванов можете да гледате във видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ