Поредна група опозиционни журналисти в Турция отива зад решетките
Разследването против притежателя на опозиционния ежедневник „ Сьозджу “ и 8 от водещите публицисти в него завърши, прокуратурата желае затвор до 10 години, оповестяват турските медии през днешния ден.
По време на чуването съдът постанови притежателят Бурак Акбай да бъде разгласен за търсене от Интерпол с алена бюлетина. Осмината публицисти, измежду които и две дами, са упрекнати в присъединяване в йерархията на оповестената за терористична организация ФЕТО на ислямския просветител Фетхуллах Гюлен . /Това е станалото обичайно обвиняване по отношение на всички, попаднали на мушката на властта, бел.авт./Подчертано е, че те умишлено и по персонално предпочитание са подпомагали групировката. Поради това прокурорът упорства да бъдат лишени от независимост за период от 5 до 10 години. Делото против тях се гледа в съда за тежки закононарушения в Истанбул.
Адвокатите на обвинените показаха, че е неприемливо данните от следствието и обвинителния акт да бъдат оповестени в уеб страниците на „ Сабах “ и други проправителствени вестници, преди те самите да се срещнат с тях. „ Скандалът е голям, с него съд и прокуратура заплашват, че щом „ Сьозджу “ е остра съпротива на президента, на водачите, те ще ни разбият. Обвинението е за връзки с ФЕТО. Но тази неистина ще падне по този начин, както на изборите Анкара и Истанбул избраха истината “, съобщи един от юристите.
В новия отчет на Репортери без граници Турция е избрана като „ най-големия затвор за публицисти в света “ , там не престават репресиите против самостоятелните медии, а в класацията страната заема 157-о място.
Преследванията против свободното слово датират не от проваления опит за прелом от 15 юли 2016 година, а надалеч преди този момент. „ Ограничени права на медиите, цензура, принудително налагана автоцензура, арести и затвор за публицисти, изхвърляни на улицата без работа и още десетки сходни образци, това не се е случвало в историята на страната. В същото време се твърди, че няма по-свободни медии от турските, това е срамна проява на безхаберие и напън. Аз се срамя от обстоятелствата на беззаконието, които историята ще запише – 217 нападнати и пребити сътрудници, 900 уволнени, 83 с оставки “, разяснява през 2014 година водач на медиен профсъюз. Тогава той сподели, че основният провинен за обстановката с турските медии е президентът Реджеп Ердоган.
Само за 9 месеца през 2015 година съдилищата в Турция образуваха производства против 392 публицисти, тъй като обидили президента Ердоган . Според проучване на Университета по стопанска система и технологии в Анкара за свободата на словото и изразяването, Турция е преди всичко в света по броя на искове за унищожаване на наличия в Туитър през 2015 година Само през първите 6 месеца на годината те са били 718. „ Това е чудовищна картина на положението на свободата на словото и изразяването, и на злополуката с медийната независимост “, споделиха създателите на отчета доктор Бурак Билгехан и доктор Башак Явджан, преподаватели в университета/по-късно изхвърлени от работа/. Те акцентират, че публицисти са задържани и привличани под наказателна отговорност по законите за противопоставяне на тероризма, което е причина страната да има извънредно неприятен имидж измежду останалите в света.
Анти-терористичният закон е от 1991 година и макар изискванията по предприсъединителните процедури на Турция към Европейски Съюз той не е реформиран, и е основа за репресиите върху медиите и обособените публицисти. Този закон дава необятни пълномощия на държавните чиновници да постановат забрани за разпространяването на идеологии, на сепаратистка агитация и рецензии към държавното ръководство, както и да глобяват и подвеждат под наказателна отговорност притежателите на медиите и създателите на изявления, и по този начин съставлява голяма спънка пред правото на независимост на словото.
През 2013 година 40 публицисти са в пандиза, само че единствено след година броят им скача до 72 души. Заради проверяващи, аналитични и коментарни изявления във връзка корупционния скандал от 17-25 декември над 100 публицисти от опозиционни медии са следствени или с към този момент повдигнати тежки обвинявания. През първата половина на 2015 година репресиите не престават още по-интензивно – 21 кореспонденти от 12 вестника получиха по 7, 5 година затвор поради това, че са снимали и разгласили съдията Мехмет Кираз, взет за пленник и екзекутиран в кабинета му на 31 март т.г. За същото нарушение бяха наложени солидни санкции на други 39 издания. Двама от най-популярните публицисти Джан Дюндар и Бюлент Кенеш са под правосъден обстрел поради разкрития, свързани с държавни доставки на оръжия и муниции в Сирия преди постоянните парламентарни избори на 7 юни. Заради оповестените в „ Джумхуриет “ фотоси на камионите с въпросните товари основният редактор Джан Дюндар бе задържан и разследван още веднъж по силата на анти-терористичния закон, а обвиняването изиска 42 година затвор за него, той съумя да избяга и живее в Германия.
Вниманието на интернационалната общност бе привлечено и от неуместната присъда за основния редактор на Today’s Zaman /английската версия на всекидневника „ Заман “, който след опита за прелом бе закрит, а публицистите са в затвора/ Бюлент Кенеш. Той бе наказан на 21 месеца отнемане от независимост поради това, че обидил президента Ердоган в Туитър. През септември 2015 година най-голямата медийна група „ Доган “ бе упрекната от основния прокурор в разпространяването на терористична агитация посредством вестниците и телевизионните си канали, а през 2018 година стана благосъстоятелност на непосредствен другар на Ердоган и надлежно смени името си.
През май 2017 година синдикатът на турските публицисти стачкува против невиждания политически напън върху медиите и изиска незабавното освобождение на 159 сътрудници от пандизите . Броят им към този момент е по-голям и нараства с всяко правосъдно дело, формирано с неизменимите обвинявания за връзки с ФЕТО. Миналата седмица зад решетките бяха пратени още 7 опозиционни създатели за период до 15 години.
Днес турският президент Реджеп Ердоган насочи гневни нападки против западните медии . „ Турция е фокусирана в двойните стандарти по въпроса за битката с тероризма и проблемите на бежанците, а в това време нараства антитурската агитация “, уточни той. Държавният глава подложи на гневна рецензия управлението и екипа на Financial Times, и прикани английската медия по-добре да опознае страната му, дала леговище на близо 4 млн. бежанци. „ Колко бежанци има във Англия? Защо Financial Times не разгласява материали по тази тематика? ", изригна Ердоган и даде лична формулировка за обективната публицистика – съгласно него, тя допуска всеобхватен разбор и обективно отношение към отразяваната тематика.
„ Недопустимо е да се разгласяват антитурски вести, опирайки се на голословни изказвания на коренно настроени хора и без да се отразява гледната точка на другата страна. Турция е обезпокоена от този метод “, сподели той. Публикацията, която за следващ път провокира гнева му, е обвързвана с краткосрочните заеми в милиарди долари, с които Централната банка укрепва запаса си.
По време на чуването съдът постанови притежателят Бурак Акбай да бъде разгласен за търсене от Интерпол с алена бюлетина. Осмината публицисти, измежду които и две дами, са упрекнати в присъединяване в йерархията на оповестената за терористична организация ФЕТО на ислямския просветител Фетхуллах Гюлен . /Това е станалото обичайно обвиняване по отношение на всички, попаднали на мушката на властта, бел.авт./Подчертано е, че те умишлено и по персонално предпочитание са подпомагали групировката. Поради това прокурорът упорства да бъдат лишени от независимост за период от 5 до 10 години. Делото против тях се гледа в съда за тежки закононарушения в Истанбул.
Адвокатите на обвинените показаха, че е неприемливо данните от следствието и обвинителния акт да бъдат оповестени в уеб страниците на „ Сабах “ и други проправителствени вестници, преди те самите да се срещнат с тях. „ Скандалът е голям, с него съд и прокуратура заплашват, че щом „ Сьозджу “ е остра съпротива на президента, на водачите, те ще ни разбият. Обвинението е за връзки с ФЕТО. Но тази неистина ще падне по този начин, както на изборите Анкара и Истанбул избраха истината “, съобщи един от юристите.
В новия отчет на Репортери без граници Турция е избрана като „ най-големия затвор за публицисти в света “ , там не престават репресиите против самостоятелните медии, а в класацията страната заема 157-о място.
Преследванията против свободното слово датират не от проваления опит за прелом от 15 юли 2016 година, а надалеч преди този момент. „ Ограничени права на медиите, цензура, принудително налагана автоцензура, арести и затвор за публицисти, изхвърляни на улицата без работа и още десетки сходни образци, това не се е случвало в историята на страната. В същото време се твърди, че няма по-свободни медии от турските, това е срамна проява на безхаберие и напън. Аз се срамя от обстоятелствата на беззаконието, които историята ще запише – 217 нападнати и пребити сътрудници, 900 уволнени, 83 с оставки “, разяснява през 2014 година водач на медиен профсъюз. Тогава той сподели, че основният провинен за обстановката с турските медии е президентът Реджеп Ердоган.
Само за 9 месеца през 2015 година съдилищата в Турция образуваха производства против 392 публицисти, тъй като обидили президента Ердоган . Според проучване на Университета по стопанска система и технологии в Анкара за свободата на словото и изразяването, Турция е преди всичко в света по броя на искове за унищожаване на наличия в Туитър през 2015 година Само през първите 6 месеца на годината те са били 718. „ Това е чудовищна картина на положението на свободата на словото и изразяването, и на злополуката с медийната независимост “, споделиха създателите на отчета доктор Бурак Билгехан и доктор Башак Явджан, преподаватели в университета/по-късно изхвърлени от работа/. Те акцентират, че публицисти са задържани и привличани под наказателна отговорност по законите за противопоставяне на тероризма, което е причина страната да има извънредно неприятен имидж измежду останалите в света.
Анти-терористичният закон е от 1991 година и макар изискванията по предприсъединителните процедури на Турция към Европейски Съюз той не е реформиран, и е основа за репресиите върху медиите и обособените публицисти. Този закон дава необятни пълномощия на държавните чиновници да постановат забрани за разпространяването на идеологии, на сепаратистка агитация и рецензии към държавното ръководство, както и да глобяват и подвеждат под наказателна отговорност притежателите на медиите и създателите на изявления, и по този начин съставлява голяма спънка пред правото на независимост на словото.
През 2013 година 40 публицисти са в пандиза, само че единствено след година броят им скача до 72 души. Заради проверяващи, аналитични и коментарни изявления във връзка корупционния скандал от 17-25 декември над 100 публицисти от опозиционни медии са следствени или с към този момент повдигнати тежки обвинявания. През първата половина на 2015 година репресиите не престават още по-интензивно – 21 кореспонденти от 12 вестника получиха по 7, 5 година затвор поради това, че са снимали и разгласили съдията Мехмет Кираз, взет за пленник и екзекутиран в кабинета му на 31 март т.г. За същото нарушение бяха наложени солидни санкции на други 39 издания. Двама от най-популярните публицисти Джан Дюндар и Бюлент Кенеш са под правосъден обстрел поради разкрития, свързани с държавни доставки на оръжия и муниции в Сирия преди постоянните парламентарни избори на 7 юни. Заради оповестените в „ Джумхуриет “ фотоси на камионите с въпросните товари основният редактор Джан Дюндар бе задържан и разследван още веднъж по силата на анти-терористичния закон, а обвиняването изиска 42 година затвор за него, той съумя да избяга и живее в Германия.
Вниманието на интернационалната общност бе привлечено и от неуместната присъда за основния редактор на Today’s Zaman /английската версия на всекидневника „ Заман “, който след опита за прелом бе закрит, а публицистите са в затвора/ Бюлент Кенеш. Той бе наказан на 21 месеца отнемане от независимост поради това, че обидил президента Ердоган в Туитър. През септември 2015 година най-голямата медийна група „ Доган “ бе упрекната от основния прокурор в разпространяването на терористична агитация посредством вестниците и телевизионните си канали, а през 2018 година стана благосъстоятелност на непосредствен другар на Ердоган и надлежно смени името си.
През май 2017 година синдикатът на турските публицисти стачкува против невиждания политически напън върху медиите и изиска незабавното освобождение на 159 сътрудници от пандизите . Броят им към този момент е по-голям и нараства с всяко правосъдно дело, формирано с неизменимите обвинявания за връзки с ФЕТО. Миналата седмица зад решетките бяха пратени още 7 опозиционни създатели за период до 15 години.
Днес турският президент Реджеп Ердоган насочи гневни нападки против западните медии . „ Турция е фокусирана в двойните стандарти по въпроса за битката с тероризма и проблемите на бежанците, а в това време нараства антитурската агитация “, уточни той. Държавният глава подложи на гневна рецензия управлението и екипа на Financial Times, и прикани английската медия по-добре да опознае страната му, дала леговище на близо 4 млн. бежанци. „ Колко бежанци има във Англия? Защо Financial Times не разгласява материали по тази тематика? ", изригна Ердоган и даде лична формулировка за обективната публицистика – съгласно него, тя допуска всеобхватен разбор и обективно отношение към отразяваната тематика.
„ Недопустимо е да се разгласяват антитурски вести, опирайки се на голословни изказвания на коренно настроени хора и без да се отразява гледната точка на другата страна. Турция е обезпокоена от този метод “, сподели той. Публикацията, която за следващ път провокира гнева му, е обвързвана с краткосрочните заеми в милиарди долари, с които Централната банка укрепва запаса си.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ