Афганистан е една от най-богатите на ресурси нации в света, разполагаща с над 1200 минерални полета. Според оценки минералното му богатство е на стойност 3 трилиона долара и включва ресурси като злато, хромит, мед, желязо, олово, цинк, въглища, природен газ, петрол, скъпоценни камъни, литий, талк и различни редкоземни елементи.< /p>
Признавайки преобразуващия потенциал, който тези ресурси биха могли да имат за афганистанската икономика, временното правителство на Афганистан потърси различни начини да ги развие. На 31 август афганистанските правителствени служители подписаха седем споразумения за добив с местни и международни корпорации.
Тези забележителни договори включват дългосрочни ангажименти за период от пет до 30 години. Проектите включват разработването на четири железни блока в Херат, един оловен и цинков блок в Гор, златните резерви в Тахар и медните ресурси на Айнак Две. Участващите компании са готови да инвестират повече от $6 милиарда през следващите три десетилетия.
Приходите от тези проекти и свързаните с тях възможности за развитие и работа ще дадат голям тласък на афганистанската икономика. Те са от съществено значение за подобряване на благосъстоянието на афганистанския народ.
В момента не е възможно да се изчислят точните печалби, които правителството ще получи от тези проекти, тъй като проучването на минните обекти продължава. Според договорите обаче афганистанската държава запазва 56% от акциите в златната мина, 12% в медната, 20% в оловната и 13% във всеки железен блок. Освен това Министерството на финансите също ще наложи съответните данъци върху тези проекти, което ще създаде още един поток от приходи за държавата.
Икономическите ползи, произтичащи от тези договори, надхвърлят генерирането на приходи. За отбелязване е, че се очаква те да катализират индустриалното развитие в цялата страна.
Например, проектът за олово и цинк, даден на базираната в Кабул компания Afghan Invest, идва с допълнителна отговорност за завършване на оставащите 13 процента от 500-киловолтов проект за взаимно свързване на електроенергия, който ще осигури вноса на електроенергия от съседни Туркменистан. Това би помогнало да отговорим на нарастващите ни енергийни изисквания и да снабдим с електричество почти всички индустриални паркове в страната, което би позволило тяхното работно време да бъде удължено от 12 на 24 часа.
Увеличаването на електрозахранването също може да помогне за развитието на афганистанското селско стопанство. В момента по-голямата част от селскостопанските дейности в страната разчитат на ръчен труд; по-добрият достъп до електроенергия може да помогне за механизацията на този сектор. Според ръководителя на Камарата на промишлеността и мините на Афганистан (ACIM), Ширбаз Каминзада, допълнителните доставки на електроенергия от Туркменистан биха могли да стимулират селскостопанското и индустриалното производство до 2 милиарда долара.
Освен това, проектът за взаимно свързване на електроенергия също би намалил сметката за електричество на страната. Електричеството в Туркменистан се продава на по-ниски цени; вносът му би намалил разходите и би позволил на афганистанското правителство да договори по-добри цени с другите си два доставчика на енергия: Узбекистан и Таджикистан.
Разработването на железните мини също ще бъде от полза за промишленото развитие на Афганистан, тъй като ще доставя желязна руда на множество стоманени фабрики в страната. Едновременно с това оловната мина ще осигури постоянни доставки на суровини за осем местни компании за производство на батерии, потенциално превръщайки Афганистан в нация износител на батерии.
Тези проекти за мини също ще бъдат от полза за страната, като помогнат за справяне с високото ниво на безработица в резултат на прекратяването на трудовите правоотношения на афганистанци, работещи за чуждестранни изпълнители и подизпълнители след изтеглянето на чуждестранните войски през 2021 г.
Очаква се дейностите, свързани с проектите, да създадат възможности за работа за повече от 50 000 лица в различни области. Те включват работни места за геолози, инженери, миньори, оператори на машини, транспортен персонал, производители на оборудване, специалисти по логистика и персонал по сигурността.
Освен това, минните компании са задължени да инвестират в инициативи за развитие на общността като част от техните договори. Това ще създаде допълнителни възможности за заетост в здравеопазването, образованието и други сектори, насочени към подобряване на качеството на живот на местните общности. Тези инициативи имат потенциала да облекчат бедността и да повишат стандарта на живот, особено в силно недостатъчно обслужвани провинции, като Гор.
Проектите за добив също ще помогнат на афганистанското правителство с друг основен проблем: нестабилността на афганистанската валута. След изтеглянето на чуждестранните войски и напускането на множество контрагенти, вложителите в афганистанските банки бързо прехвърлиха стотици милиони долари в чуждестранни сметки, оставяйки страната да се бори с остър недостиг на чуждестранна валута.
Това изчерпване се отрази отрицателно на стойността на афганистанците и банките бяха изправени пред надвисналата заплаха от фалит. Da Afghanistan Bank трябваше да прибегне до спешни политики за парична стабилизация, за да спаси афганистанската валута и успя, но страната все още се нуждае от чуждестранна валута.
Проектите за добив са готови да увеличат притока на чуждестранна валута в страната. Всяка от тези седем мини разполага с европейски и азиатски партньори, които са добре оборудвани, за да улеснят износа на преработени материали на международните пазари. Очаква се този приток на чуждестранна валута да допринесе значително за стабилизирането на Афганистан, укрепвайки икономическите перспективи на нацията.
Наистина договорите за добив, подписани миналия месец, бележат трансформираща възможност за Афганистан. Те не само ще осигурят на правителството така необходимите приходи, но и ще подобрят живота на афганистанците, осигурявайки им работа и по-добри условия на живот. Това може да е ключов момент в икономическата история на страната.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
