Продължение: Загиналият край Асеновград пилот сякаш е усетил предстоящата си гибел
Разказът на Actualno.com за " Самолетната " пътека край Асеновград ненадейно ни свърза с един от планинарите асеновградчани, които я поддържат и демонстрират на дъщерята и на приятелите на починалия водач - Петър Георгиев. Той показа пред екипа ни прочувственото първо посещаване на дъщерята на починалия водач Деница до лобното място на татко й Деньо Денев. А мотив за цялата развръзка в историята на " Самолетната " пътека се оказва един автограф...
Петър Георгиев има дребна ракиджийница в Садово. През 2009 година при него инцидентно отишъл Любо Стоилов - другар и съвипускник на починалия водач. Когато пристигнало време да се попълнят документи в ракиджийницата и мъжът трябвало да се подпише, на Петър му направило усещане, че подписът му е като че ли като изрисуван. Пошегувал се " Какъв е този министерски автограф? ". Негов другар дал отговор: " Не е министерски, а полковнишки ".
По този метод стартира диалог, в който Петър Георгиев схваща, че клиентът му Любо е бил летец на летището в Чешнегирово. В днешно време то не е настоящо, както е функционирало интензивно преди доста години. Продължавайки диалогът полковник Любо Стоилов, който е бил основен щурман на авиацията в България, споделя, че той не знае къде тъкмо е паднал самолетът и е прелестно сюрпризиран, когато научава, че има човек, който знае. Уговарят си среща, на която участва и дъщерята на Деньо Денев - Деница.
Пилотите пожелават Петър да ги заведе на мястото на случая, където има останали парчета от самолета. Речено - сторено. Дошъл денят и всички дружно тръгнали по пътеката. Малко преди да стигнат до мястото, на което са открити останките от самолета, Деница се стопира и споделя: " Тук е! ". Сякаш по вътрешен глас тя усетила къде е лобното място на татко й. В непосредственост до него, хората събрали част от самолетните парчета, а генерал-майор Иван Парапунов, който също пътувал с групата, извадил едно листче и написал датата на злополуката с името на починалия водач. Сложили написаното в найлонов плик и го заковали с пиронче за близкото дърво, като означение.
Постепенно, след тази идея, другарството сред планинарите от Асеновград, другите водачи и дъщерята на Деньо Денев се разраснало и заздравило. След време всички се обединили към концепцията да повдигнат дребна възпоменателна плоча в непосредствена непосредственост до лобното място на летеца. Първоначално създали една, на която бил изобразен самолетът, който е пилотирал починалият водач - МиГ-17. Има и надпис, че плочата е от неговите съвипускници от випуск `69-та и от приятелите им планинари.
На втората плоча изписан фрагмент от последното писмо на починалия. То е изпратено от лейтенант Денев до негов другар в друго отделение. Надписът гласи: " Когато съм във въздуха не мисля за кацането, желая единствено да хвърча, да хвърча и в никакъв случай да не спускам колесника " . Малко по-късно се случва тъкмо това - той в действителност не спуска колесника в никакъв случай, защото умира в злополуката.
До лобното място на водача е сложена и още една табелка от неръждаем материал, която да остане вечно непокътната от климатичните промени. Нейният надпис е: " На 13.09.1971 година при нощен полет умира военният водач Деньо Денев при изпълнени на служебния си дълг ". Освен плочите, основателите създали и дребна скамейка. От тогава, всяка година към 13-ти септември, другари и познати на починалия посещават мястото, където се прави неподготвено възпоменание със слово и поднасяне на цветя.
Петър Георгиев посочи, че тялото на лейтенантът е намерено и заровено в село Дълбоки, област Стара Загора, откъдето е родом самият той. А по какъв начин се е случила самата покруса е разказал полковник Любо Стоилов. Неговата женитба се е провела към 10 дни преди злополуката. Деньо Денев участва на женитбата на своя другар в София самичък, защото брачната половинка му е била бременна в 9-тия месец. След сватбата пък Стоилов е бил в отпуск и по тази причина не е участвал в поделението в нощта на самолетния случай.
Ръководител полети в същото време е бил генерал-майор Парапунов, тогава - старши лейтенант. А съдбовният е бил и първи нощен полет на Денев. Излетял е от летището в Чешнигирово. Задачата му е била да облети региона, тръгвайки в посока Пловдив. Минала над Куклен, Яврово, Лясково и стената, в която се е блъснал, е наоколо до Асеновград. Като една от вероятностите за случая се спряга фактът, че в този миг изгасва токът в региона. Под самолета настава цялостна мрачевина. Той е бил напълно млад лейтенант, с по-малко опит, а и това е бил първият му и финален нощен полет. Предполага се, че той се е движел с към 600 километра в час (близо 150 - 180 метра в секунда) и, че е имало слаба облачност над връх " Безово ". С тази скорост той не е имал време да реагира.
При конфликта се получава гърмеж, който озарява небето на надалеч. От поделението виждат светлината над върха, само че в първия миг не осъзнават какво се случва. Едва след няколко минути, когато самолетът изчезва от радарите и стартират да го търсят, схващат какво е станало. Взривът е бил забелязан и от компания младежи, които по това време са се забавлявали на " Метоха ". Незабавно на мястото са били изпратени избавителни екипи.
Трагичната вест е обявена по подобаващ метод и на брачната половинка му Таня, която 17 дни по-късно - на 01-ви октомври - ражда щерка и я кръщава Деница на своя брачен партньор Деньо. По стичане на събитията, Деница в този момент работи в компания за продажба на самолетни билети. Тя самата пътува по целия свят със аероплан. Води групи от хора, като екскурзовод, в разнообразни страни. Днес тя живее със брачна половинка си в Пловдив. " Много е лъчезарна и усмихната. Казват, че наподобява на татко си. Той е бил извънредно порядъчен ", показа в края на описа си пред Actualno.com Петър Георгиев.
Над Мулдавски манастир " Света Петка " има друго място, което припомня за гибелта на лейтенант Деньо Денев. При параклис " Свети оракул Илия " (гръцкия) отново от същите асеновградски планинари е основана беседка. На нейния покрив е позициониран макет на аероплан МиГ-17, носът на който сочи посоката на лобното място на летеца. Край параклиса има сложени маси и пейки, а наоколо е засадена поляна с към 2 000 лалета. При беседката е положена дървена табела с надпис по стих на Михаил Зиновиев - водач и стихотворец. Ето какво е написано там: " Ех, небе, небе, небе! Късче наслада, парченце жалост. Младости да имах две отново на тебе бих ги дал " .
Петър Георгиев има дребна ракиджийница в Садово. През 2009 година при него инцидентно отишъл Любо Стоилов - другар и съвипускник на починалия водач. Когато пристигнало време да се попълнят документи в ракиджийницата и мъжът трябвало да се подпише, на Петър му направило усещане, че подписът му е като че ли като изрисуван. Пошегувал се " Какъв е този министерски автограф? ". Негов другар дал отговор: " Не е министерски, а полковнишки ".
По този метод стартира диалог, в който Петър Георгиев схваща, че клиентът му Любо е бил летец на летището в Чешнегирово. В днешно време то не е настоящо, както е функционирало интензивно преди доста години. Продължавайки диалогът полковник Любо Стоилов, който е бил основен щурман на авиацията в България, споделя, че той не знае къде тъкмо е паднал самолетът и е прелестно сюрпризиран, когато научава, че има човек, който знае. Уговарят си среща, на която участва и дъщерята на Деньо Денев - Деница.
Пилотите пожелават Петър да ги заведе на мястото на случая, където има останали парчета от самолета. Речено - сторено. Дошъл денят и всички дружно тръгнали по пътеката. Малко преди да стигнат до мястото, на което са открити останките от самолета, Деница се стопира и споделя: " Тук е! ". Сякаш по вътрешен глас тя усетила къде е лобното място на татко й. В непосредственост до него, хората събрали част от самолетните парчета, а генерал-майор Иван Парапунов, който също пътувал с групата, извадил едно листче и написал датата на злополуката с името на починалия водач. Сложили написаното в найлонов плик и го заковали с пиронче за близкото дърво, като означение.
Постепенно, след тази идея, другарството сред планинарите от Асеновград, другите водачи и дъщерята на Деньо Денев се разраснало и заздравило. След време всички се обединили към концепцията да повдигнат дребна възпоменателна плоча в непосредствена непосредственост до лобното място на летеца. Първоначално създали една, на която бил изобразен самолетът, който е пилотирал починалият водач - МиГ-17. Има и надпис, че плочата е от неговите съвипускници от випуск `69-та и от приятелите им планинари.
На втората плоча изписан фрагмент от последното писмо на починалия. То е изпратено от лейтенант Денев до негов другар в друго отделение. Надписът гласи: " Когато съм във въздуха не мисля за кацането, желая единствено да хвърча, да хвърча и в никакъв случай да не спускам колесника " . Малко по-късно се случва тъкмо това - той в действителност не спуска колесника в никакъв случай, защото умира в злополуката.
До лобното място на водача е сложена и още една табелка от неръждаем материал, която да остане вечно непокътната от климатичните промени. Нейният надпис е: " На 13.09.1971 година при нощен полет умира военният водач Деньо Денев при изпълнени на служебния си дълг ". Освен плочите, основателите създали и дребна скамейка. От тогава, всяка година към 13-ти септември, другари и познати на починалия посещават мястото, където се прави неподготвено възпоменание със слово и поднасяне на цветя.
Петър Георгиев посочи, че тялото на лейтенантът е намерено и заровено в село Дълбоки, област Стара Загора, откъдето е родом самият той. А по какъв начин се е случила самата покруса е разказал полковник Любо Стоилов. Неговата женитба се е провела към 10 дни преди злополуката. Деньо Денев участва на женитбата на своя другар в София самичък, защото брачната половинка му е била бременна в 9-тия месец. След сватбата пък Стоилов е бил в отпуск и по тази причина не е участвал в поделението в нощта на самолетния случай.
Ръководител полети в същото време е бил генерал-майор Парапунов, тогава - старши лейтенант. А съдбовният е бил и първи нощен полет на Денев. Излетял е от летището в Чешнигирово. Задачата му е била да облети региона, тръгвайки в посока Пловдив. Минала над Куклен, Яврово, Лясково и стената, в която се е блъснал, е наоколо до Асеновград. Като една от вероятностите за случая се спряга фактът, че в този миг изгасва токът в региона. Под самолета настава цялостна мрачевина. Той е бил напълно млад лейтенант, с по-малко опит, а и това е бил първият му и финален нощен полет. Предполага се, че той се е движел с към 600 километра в час (близо 150 - 180 метра в секунда) и, че е имало слаба облачност над връх " Безово ". С тази скорост той не е имал време да реагира.
При конфликта се получава гърмеж, който озарява небето на надалеч. От поделението виждат светлината над върха, само че в първия миг не осъзнават какво се случва. Едва след няколко минути, когато самолетът изчезва от радарите и стартират да го търсят, схващат какво е станало. Взривът е бил забелязан и от компания младежи, които по това време са се забавлявали на " Метоха ". Незабавно на мястото са били изпратени избавителни екипи.
Трагичната вест е обявена по подобаващ метод и на брачната половинка му Таня, която 17 дни по-късно - на 01-ви октомври - ражда щерка и я кръщава Деница на своя брачен партньор Деньо. По стичане на събитията, Деница в този момент работи в компания за продажба на самолетни билети. Тя самата пътува по целия свят със аероплан. Води групи от хора, като екскурзовод, в разнообразни страни. Днес тя живее със брачна половинка си в Пловдив. " Много е лъчезарна и усмихната. Казват, че наподобява на татко си. Той е бил извънредно порядъчен ", показа в края на описа си пред Actualno.com Петър Георгиев.
Над Мулдавски манастир " Света Петка " има друго място, което припомня за гибелта на лейтенант Деньо Денев. При параклис " Свети оракул Илия " (гръцкия) отново от същите асеновградски планинари е основана беседка. На нейния покрив е позициониран макет на аероплан МиГ-17, носът на който сочи посоката на лобното място на летеца. Край параклиса има сложени маси и пейки, а наоколо е засадена поляна с към 2 000 лалета. При беседката е положена дървена табела с надпис по стих на Михаил Зиновиев - водач и стихотворец. Ето какво е написано там: " Ех, небе, небе, небе! Късче наслада, парченце жалост. Младости да имах две отново на тебе бих ги дал " .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ