Иван Брегов, юрист: За трайни промени в съдебната власт са необходими стабилни политически мнозинства
Разговаряме с юриста Иван Брегов, юридически специалист в Института за пазарна стопанска система
Разкажете ни за какво настоящата политическа конюнктура е директно обвързана със положението на правосъдната с-ма, както и неналичието на воля за реформирането ѝ?
За да се реализиран една част от нещата като промени, както и трайно промени в правосъдната власт, са нужни няколко обособени стъпки. Първата е нуждата от постоянни болшинства, които да трансформират законодателството, както и глава шеста от Конституцията на България. След това би трябвало да бъде обезпечена среда, която ползва тези закони по добър метод, а не незабавно със идващите дейности да бъдат пренебрегнати. Ще го илюстрирам - през 2015г. бяха признати редица промени на Конституцията, свързани с устройството на Висш съдебен съвет, тъй че той да бъде разграничен на две обособени колегии съдийска и прокурорска. През 2016г. в осъществяване на този план и като логическа поредност бяха доразвити редица правни положения, свързани със статуса на съдиите и прокурорите – главно при назначението, оценката, наказването и повишението им, в това число и мъчителните въпроси по командироването на съдии и прокурори.
Знаем командировките се трансфораха от краткотрайно решение в инструмент за предопределение по заобиколен и противоречив метод. През 2017г. Народното събрание организира избор за членове на Висш съдебен съвет, подбирайки главно негодни хора. Те и към сегашния миг задават тона в работата на действащия Висш съдебен съвет и с практиката си извратиха замисъла, духа на промените в съдоустройствения закон от 2016 година, включително избора на ръководители на съдилищата, конкурсните процедури, пасивното и изборно опълчване на похищения против редовите съдии...
Отново през 2017г. болшинството, водено от ГЕРБ и Движение за права и свободи и следващите псевдопатриоти, внесе промени и усоетиха огромна част от приоритет през 2016 година С практиката си Върховният административен съд преиначи още повече нещата. Та, да се върнем първоначално - належащо е устойчиво болшинство, което доста поредно да постанова управническа воля дружно с гаранции, че няма нещо да бъде променяно неведнъж, тъй че то да не може да бъде работещо като идея. Моделът е явен – гласуваш текстовете, даваш време за правоприлагане, редом с това изграждаш човешки потенциал на самите институции и една след избран интервал от време и след разбор правиш още веднъж промени.
В момента чисто политически сме изправени пред това, че от една страна имаме две декларирали се прореформаторски сили. Това са Демократична България и Политическа партия, които настояват, че са носители на новаторски дух и модел на държавност, учредена на демократичните правила – ценене на самостоятелните права на хората, бизнеса и строго разделяне на управляващите с подчертана грижа за правосъдната власт, най-малко това се разпознава от политическите им концепции и редица от дейностите ми.
Доказателство за това са и част от техните законопроекти, импортирани в предходното и в настоящото Народно събрание – в региона на битката с корупцията, статуса на основния прокурор, между другото, планът на екипа на Надежда Йорданова откри позитивна оценка от Венецианската комисия, а екипът на Крум Зарков доизчисти каквото имаше като механически бележки. Но Демократична България и Политическа партия не могат да акумулират политическа поддръжка, която да е задоволителна тези политики да бъдат изпълнени. Което демонстрира и друго - хората не се вълнуват от правораздаване, добра среда за живот или пък политиците на могат да привлекат вниманието им, само че проблемите остават нерешени като краен резултат.
От друга страна стои огромният въпрос – ясно е, че не можем да чакаме идеалния политически миг, в който тези две прореформаторски сили ще могат да акумулират поддръжка, с цел да осъществят концепциите си в региона на правосъдната власт, денят за правене на утопична идеална страна няма да настъпи и рано или късно ще им се наложи да се договарят със силите на статуквото, изключително мъчно ще бъде това, само че единствено с фанатизъм не става. От друга страна, всички помним т. Нар. исторически компромис от 2015 година.. Необходимо е прореформаторските сили по доста по-убедителен метод да обяснят на обществото какво целят, а до тогава просто статуквото ще владее институциите.
Разбира се, няма по какъв начин да гласуваш доверие на хора, които са оказали, че по-удобният сътрудник за тях е този, който разрушава устоите на държавността, този, който съчинява исторически взаимни отстъпки и по-късно ги осуетява. Трайното преодоляване на правосъдната власт, мощните политически играчи в правосъдната власт са Движение за права и свободи и ГЕРБ, тъй че си постановат своя интерес, а ние виждаме какви са следствията и резултатите от това.
Защо толкоз години сме очевидци на това по какъв начин липсва воля и решителност за реализация на съответна правосъдна промяна, която ще разреши да имаме работещи институции, функциониращо правораздаване и така нататък?
Правосъдието и в този момент е функциониращо, просто изборно и комфортно детайли от системата обслужват икономическите и персоналните ползи на избрани политически и стопански кръгове. През тези години, в които ние се радваме на сякаш не до такава степен изпълнените хрумвания, още веднъж да се върнем на 2014-2022г. Корпоративните и партийните болшинства проведоха доста крепко програмата си за това какво желаят да свършат в правосъдната власт – кого къде да назначат, по какъв начин да обезпечат с фрагменти съдилища и съответни институции, образец за това е Върховният административен съд. В момента виждаме, че в правосъдната власт е доста мъчно. Докато се търсиха болшинства за провеждането на промени, Движение за права и свободи и ГЕРБ действаха на терен, обезпечиха с фрагменти значими и основни институции. Това доста мъчно може да бъде обратимо с елементарни и поредни старания. Държавата не е на автопилот. Тя е в хватката на политически и стопански ползи тъй че всички процеси да работят за стеснен кръг хора.
Защо има изборно правораздаване – т.е. за закононарушения, които не са в изключително огромни размери има присъди, а за други, които са за крупни суми и ощетяват страната, могат да се проточват с години и най-сетне да няма отговорни?
Това е остарелият проблем – че не всички са равни пред закона. С друг критерий се мери кой би трябвало да бъде разследван и кой не. Ако стоят съществени стопански ползи или политически авторитетни фигури за тях следствията вървят постепенно, не се дава никаква обществена информация. Всичко е замаскирано като богослужение и ние не може да разберем какво се случва по тези преписки. Ако преписката е против неуместни на избран кръг политически лица, там към този момент деликатно се гледат материалите по делото, т.е има изборен метод.
Законопроектът за промените на Наказателно-процесуални кодекс, план на Надежда Йорданова, внася осезаема изясненост по тематиката, да вземем за пример – за това по какъв начин следва да се разгласяват материали по следствието. Предвидено е представители на средствата за всеобща информация да имат право на достъп до постановленията на прокурора за отвод да образува досъдебно произвеждане, за прекъсване и преустановяване на наказателното произвеждане. Отказът за достъп от страна на прокурора ще предстои на правосъден надзор.
Това е опит да се вкара по-ясна отчетност по какъв начин да се изнася информация. Според мен това е едно положително позволение, стига да има болшинство в Народно събрание, което да го поддържа и да го гласоподава.
Опит да бъде комплициран Главният прокурор под някаква обществена отчетност е заложена в Правилника за организация на работата в Народно събрание. Тя се показва в това Главният прокурор да се явава от време на време в Народното събрание, да бъде изслушван там по основни и организационни въпроси за активността на прокуратурата и по съответни проблеми по използване на закона. Ще се върна малко обратно. 2015г бе изработен опит да се постави фокус върху годишния отчет на основния прокурор. С лекост и финес тогава Цацаров осуети сходно деяние, не и без помощта на конституционните съдии.
Добре, ясно стана, че не може да се пита за съответна кореспонденция, само че може да се слагат въпроси, които директно да обиден пълномощията на основния - как употребява инструмента на командироването, както и по какъв начин провежда редица други въпроси в самата прокуратура – да вземем за пример бюджетните – Гешев да вземем за пример стана експерт по покупка на скъпи домашен уреди и прилагане на държавни резиденции, но даже не му отива, няма класата, въпреки и да може да злоупотребява. Но тук трябват и грамотни депутати, т. е. имаме поредни старания за поя-ясни правила, за повече информация. Необходимо е те да бъдат употребявани добре.
Фигурата на Главния прокурор е противоречива сама по себе си. Защо Гешев толкоз доста държи да остане на своята служба, макар апелите през годините на жителите да подаде оставка?
Това е един прекомерно висок пост, с прекомерно ниска проследимост по какъв начин се упражняват тези пълномощия, феодал, затворен в удобната среда в границите на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Напоследък виждаме наклонност актуалният основен прокурор Гешев да върви и да плаши популацията с взрив на престъпността, отправяйки необразовани жалейки за закритите профилирани съд и прокуратура. Обаче равнището е като на несполучлив тракторист-кооператор или замогнал се кандидат-политик от интелектуалнити низини. Откровено лъже без да се преценява с данните в годишните отчети на прокуратурата и няма по какъв начин да му се потърси отговорност и за това.
Защо публичното доверие е смазващо ниско към прокуратурата? Според данни то е 6-8%.
Общественото доверие към прокуратурата и съда стъпва на две неща – първо, когато някой съответно се обърне към съда и прокуратурата, второ – по обществено известните преписки. Човек не доста постоянно употребява тези услуги. Той построява своето усещане и отношение към прокуратурата въз основата на публично-известни проблеми, които звучат гръмко в обществото. Те са свързани с огромни стопански ползи, както и с хора на високи политически позиции, както и такива проблеми, които касаят човешката персона, живот и достолепие. Тогава обществото образува своето мнение. Тези, които са свързани с човешката персона и достолепие са изключително сложни за коментар, напълно неверно, не и без „ помощта “ на политици и посредствени началници в прокуратурата, се наслагва очакване за свирепи санкции при пределната изясненост, че това не работи. Системата на наказването работи, в случай че изтърпяването е съпроводено със суровост, само че и усърдна обществена работа с нарушителя, само че това са комплицирани неща, не са за сегашния основен. Прокуратурата е повдигнала това обвиняване, което е потвърдено и за него се поставя такова наказване, което съдът е предписал. По-интересни са другите два проблема, когато става въпрос за лица, които са по високите етажи на властта и каузи с огромен стопански интерес. Там се срутва доверието в институциите, тъй като тези преписки попадат в ръцете на добре тествани фрагменти, които по един или различен метод следят преписките, смачкват ги и остават безнаказани. По този метод институционално се срутва целият облик на всички, които работят в правосъдната система, а в голям брой случаи и несправедливо.
Ето, по тази причина ни трябват промени – с цел да има опция движимостите и грамотни хора в тези системи да се развиват, а некадърните и услужливи да бъдат дисциплинирани. Сега се получава противоположното – некадърните и корумпираните комфортно порастват и оглавяват, подигравайки се на хората вътре и на обществото ни, освен това с нашите налози.
Разкажете ни за какво настоящата политическа конюнктура е директно обвързана със положението на правосъдната с-ма, както и неналичието на воля за реформирането ѝ?
За да се реализиран една част от нещата като промени, както и трайно промени в правосъдната власт, са нужни няколко обособени стъпки. Първата е нуждата от постоянни болшинства, които да трансформират законодателството, както и глава шеста от Конституцията на България. След това би трябвало да бъде обезпечена среда, която ползва тези закони по добър метод, а не незабавно със идващите дейности да бъдат пренебрегнати. Ще го илюстрирам - през 2015г. бяха признати редица промени на Конституцията, свързани с устройството на Висш съдебен съвет, тъй че той да бъде разграничен на две обособени колегии съдийска и прокурорска. През 2016г. в осъществяване на този план и като логическа поредност бяха доразвити редица правни положения, свързани със статуса на съдиите и прокурорите – главно при назначението, оценката, наказването и повишението им, в това число и мъчителните въпроси по командироването на съдии и прокурори.
Знаем командировките се трансфораха от краткотрайно решение в инструмент за предопределение по заобиколен и противоречив метод. През 2017г. Народното събрание организира избор за членове на Висш съдебен съвет, подбирайки главно негодни хора. Те и към сегашния миг задават тона в работата на действащия Висш съдебен съвет и с практиката си извратиха замисъла, духа на промените в съдоустройствения закон от 2016 година, включително избора на ръководители на съдилищата, конкурсните процедури, пасивното и изборно опълчване на похищения против редовите съдии...
Отново през 2017г. болшинството, водено от ГЕРБ и Движение за права и свободи и следващите псевдопатриоти, внесе промени и усоетиха огромна част от приоритет през 2016 година С практиката си Върховният административен съд преиначи още повече нещата. Та, да се върнем първоначално - належащо е устойчиво болшинство, което доста поредно да постанова управническа воля дружно с гаранции, че няма нещо да бъде променяно неведнъж, тъй че то да не може да бъде работещо като идея. Моделът е явен – гласуваш текстовете, даваш време за правоприлагане, редом с това изграждаш човешки потенциал на самите институции и една след избран интервал от време и след разбор правиш още веднъж промени.
В момента чисто политически сме изправени пред това, че от една страна имаме две декларирали се прореформаторски сили. Това са Демократична България и Политическа партия, които настояват, че са носители на новаторски дух и модел на държавност, учредена на демократичните правила – ценене на самостоятелните права на хората, бизнеса и строго разделяне на управляващите с подчертана грижа за правосъдната власт, най-малко това се разпознава от политическите им концепции и редица от дейностите ми.
Доказателство за това са и част от техните законопроекти, импортирани в предходното и в настоящото Народно събрание – в региона на битката с корупцията, статуса на основния прокурор, между другото, планът на екипа на Надежда Йорданова откри позитивна оценка от Венецианската комисия, а екипът на Крум Зарков доизчисти каквото имаше като механически бележки. Но Демократична България и Политическа партия не могат да акумулират политическа поддръжка, която да е задоволителна тези политики да бъдат изпълнени. Което демонстрира и друго - хората не се вълнуват от правораздаване, добра среда за живот или пък политиците на могат да привлекат вниманието им, само че проблемите остават нерешени като краен резултат.
От друга страна стои огромният въпрос – ясно е, че не можем да чакаме идеалния политически миг, в който тези две прореформаторски сили ще могат да акумулират поддръжка, с цел да осъществят концепциите си в региона на правосъдната власт, денят за правене на утопична идеална страна няма да настъпи и рано или късно ще им се наложи да се договарят със силите на статуквото, изключително мъчно ще бъде това, само че единствено с фанатизъм не става. От друга страна, всички помним т. Нар. исторически компромис от 2015 година.. Необходимо е прореформаторските сили по доста по-убедителен метод да обяснят на обществото какво целят, а до тогава просто статуквото ще владее институциите.
Разбира се, няма по какъв начин да гласуваш доверие на хора, които са оказали, че по-удобният сътрудник за тях е този, който разрушава устоите на държавността, този, който съчинява исторически взаимни отстъпки и по-късно ги осуетява. Трайното преодоляване на правосъдната власт, мощните политически играчи в правосъдната власт са Движение за права и свободи и ГЕРБ, тъй че си постановат своя интерес, а ние виждаме какви са следствията и резултатите от това.
Защо толкоз години сме очевидци на това по какъв начин липсва воля и решителност за реализация на съответна правосъдна промяна, която ще разреши да имаме работещи институции, функциониращо правораздаване и така нататък?
Правосъдието и в този момент е функциониращо, просто изборно и комфортно детайли от системата обслужват икономическите и персоналните ползи на избрани политически и стопански кръгове. През тези години, в които ние се радваме на сякаш не до такава степен изпълнените хрумвания, още веднъж да се върнем на 2014-2022г. Корпоративните и партийните болшинства проведоха доста крепко програмата си за това какво желаят да свършат в правосъдната власт – кого къде да назначат, по какъв начин да обезпечат с фрагменти съдилища и съответни институции, образец за това е Върховният административен съд. В момента виждаме, че в правосъдната власт е доста мъчно. Докато се търсиха болшинства за провеждането на промени, Движение за права и свободи и ГЕРБ действаха на терен, обезпечиха с фрагменти значими и основни институции. Това доста мъчно може да бъде обратимо с елементарни и поредни старания. Държавата не е на автопилот. Тя е в хватката на политически и стопански ползи тъй че всички процеси да работят за стеснен кръг хора.
Защо има изборно правораздаване – т.е. за закононарушения, които не са в изключително огромни размери има присъди, а за други, които са за крупни суми и ощетяват страната, могат да се проточват с години и най-сетне да няма отговорни?
Това е остарелият проблем – че не всички са равни пред закона. С друг критерий се мери кой би трябвало да бъде разследван и кой не. Ако стоят съществени стопански ползи или политически авторитетни фигури за тях следствията вървят постепенно, не се дава никаква обществена информация. Всичко е замаскирано като богослужение и ние не може да разберем какво се случва по тези преписки. Ако преписката е против неуместни на избран кръг политически лица, там към този момент деликатно се гледат материалите по делото, т.е има изборен метод.
Законопроектът за промените на Наказателно-процесуални кодекс, план на Надежда Йорданова, внася осезаема изясненост по тематиката, да вземем за пример – за това по какъв начин следва да се разгласяват материали по следствието. Предвидено е представители на средствата за всеобща информация да имат право на достъп до постановленията на прокурора за отвод да образува досъдебно произвеждане, за прекъсване и преустановяване на наказателното произвеждане. Отказът за достъп от страна на прокурора ще предстои на правосъден надзор.
Това е опит да се вкара по-ясна отчетност по какъв начин да се изнася информация. Според мен това е едно положително позволение, стига да има болшинство в Народно събрание, което да го поддържа и да го гласоподава.
Опит да бъде комплициран Главният прокурор под някаква обществена отчетност е заложена в Правилника за организация на работата в Народно събрание. Тя се показва в това Главният прокурор да се явава от време на време в Народното събрание, да бъде изслушван там по основни и организационни въпроси за активността на прокуратурата и по съответни проблеми по използване на закона. Ще се върна малко обратно. 2015г бе изработен опит да се постави фокус върху годишния отчет на основния прокурор. С лекост и финес тогава Цацаров осуети сходно деяние, не и без помощта на конституционните съдии.
Добре, ясно стана, че не може да се пита за съответна кореспонденция, само че може да се слагат въпроси, които директно да обиден пълномощията на основния - как употребява инструмента на командироването, както и по какъв начин провежда редица други въпроси в самата прокуратура – да вземем за пример бюджетните – Гешев да вземем за пример стана експерт по покупка на скъпи домашен уреди и прилагане на държавни резиденции, но даже не му отива, няма класата, въпреки и да може да злоупотребява. Но тук трябват и грамотни депутати, т. е. имаме поредни старания за поя-ясни правила, за повече информация. Необходимо е те да бъдат употребявани добре.
Фигурата на Главния прокурор е противоречива сама по себе си. Защо Гешев толкоз доста държи да остане на своята служба, макар апелите през годините на жителите да подаде оставка?
Това е един прекомерно висок пост, с прекомерно ниска проследимост по какъв начин се упражняват тези пълномощия, феодал, затворен в удобната среда в границите на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Напоследък виждаме наклонност актуалният основен прокурор Гешев да върви и да плаши популацията с взрив на престъпността, отправяйки необразовани жалейки за закритите профилирани съд и прокуратура. Обаче равнището е като на несполучлив тракторист-кооператор или замогнал се кандидат-политик от интелектуалнити низини. Откровено лъже без да се преценява с данните в годишните отчети на прокуратурата и няма по какъв начин да му се потърси отговорност и за това.
Защо публичното доверие е смазващо ниско към прокуратурата? Според данни то е 6-8%.
Общественото доверие към прокуратурата и съда стъпва на две неща – първо, когато някой съответно се обърне към съда и прокуратурата, второ – по обществено известните преписки. Човек не доста постоянно употребява тези услуги. Той построява своето усещане и отношение към прокуратурата въз основата на публично-известни проблеми, които звучат гръмко в обществото. Те са свързани с огромни стопански ползи, както и с хора на високи политически позиции, както и такива проблеми, които касаят човешката персона, живот и достолепие. Тогава обществото образува своето мнение. Тези, които са свързани с човешката персона и достолепие са изключително сложни за коментар, напълно неверно, не и без „ помощта “ на политици и посредствени началници в прокуратурата, се наслагва очакване за свирепи санкции при пределната изясненост, че това не работи. Системата на наказването работи, в случай че изтърпяването е съпроводено със суровост, само че и усърдна обществена работа с нарушителя, само че това са комплицирани неща, не са за сегашния основен. Прокуратурата е повдигнала това обвиняване, което е потвърдено и за него се поставя такова наказване, което съдът е предписал. По-интересни са другите два проблема, когато става въпрос за лица, които са по високите етажи на властта и каузи с огромен стопански интерес. Там се срутва доверието в институциите, тъй като тези преписки попадат в ръцете на добре тествани фрагменти, които по един или различен метод следят преписките, смачкват ги и остават безнаказани. По този метод институционално се срутва целият облик на всички, които работят в правосъдната система, а в голям брой случаи и несправедливо.
Ето, по тази причина ни трябват промени – с цел да има опция движимостите и грамотни хора в тези системи да се развиват, а некадърните и услужливи да бъдат дисциплинирани. Сега се получава противоположното – некадърните и корумпираните комфортно порастват и оглавяват, подигравайки се на хората вътре и на обществото ни, освен това с нашите налози.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ