Необходим ли е нов 10 януари?
Разглеждайки тези дни всякакви остарели трудове и бележки, още веднъж попаднах на дневника си от 10 януари 1997 година Прочетох го. Стана ми благо от младежката му доверчивост, почувствах се носталгично и се замислих: " Какво беше 10 януари? Защо се случи? Имаше ли резултат (смисъл)? И най-много – би трябвало ли да се повтори? Имаме ли потребност от нов 10 януари? ".
От дистанцията на времето мисля, че мога да опитам да дам отговор на някои от тези щуращи се в главата ми въпроси.
Какво беше 10 януари? Бунт? Въстание? Преврат?!!?? За мен това си беше ясна и безапелационна демонстрация на гражданско неодобрение. Нито протест, нито въстание, да не приказваме за прелом. Очевидно има моменти в развиването на обществото, когато ръководените (гражданите) преценят, че нещата са стигнали пределна точка и употребяват изконното си право да " обяснят " на определените да ръководят, че " по този начин повече не може ".
В началото на 90-те години, с всички негови несъгласия, стартира преходът към капитализъм и пазарна стопанска система. Правителството на Виденов (Жан Виденов - министър-председател в интервала 25 януари 1995 – 11 февруари 1997 година - бел. ред.) очевидно реши, че може да обърне тази наклонност. И обществото в България се подвигна да му каже, че не може.
Казвано беше и преди, само че на 10 януари категоричността на казаното и изразните му средства – обсада на Парламента с депутатите в него, гражданското непокорство и конфликти с полицията и най-много явната заплаха от физическа разпра с определените да ръководят най-сетне накара същите тези определени да ръководят да чуят какво им се споделя.
Не знам дали си даваме сметка, само че на 10 януари в действителност се реши какво ще се случи в България през идващите години. И НАТО, и Европейски Съюз, и нарасналите приходи, и опцията да обикаляме света си извоювахме на 10 януари. Българските жители " удариха по масата " и обявиха ясното си предпочитание, че не желаят повече остарялата система. Искат да са европейски жители и идващите определени да ръководят бяха длъжни да се преценяват с това. И до скоро тъкмо това и правеха. И ОДС, и Национална движение „Симеон Втори", и Българска социалистическа партия (макар и неохотно), че и ГЕРБ, които даже сложиха европейското в името на партията си.
Да, само че мина много време от този момент. Избраните да ръководят наподобява взеха решение, че са " родени да ръководят ". Бавно и бавно силите, които желаеха да ни върнат към остарялата система, в лицето на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ, овладяха държавното ръководство и към този момент все по-отчетливо ни тласкат още веднъж натам – към властническия режим. Режим, който може да съществува единствено с помощта на държавната поддръжка и изсмукване на публичен запас в своя изгода.
На мен това доста ми наподобява на Стария режим във Франция преди Революцията. Ето по какъв начин го е описал Фукуяма в труда си " Произход на политическия ред ":
" Франция по времето на Стария режим е ранен първообраз на това, което през днешния ден назоваваме рентоориентирано общество. В такова общество елитите изразходват цялото си време в домогване до обществени длъжности, с цел да си обезпечат облаги – във френския случай законно право за приемане на регулярни доходи, предопределени за персонално прилагане.
...
Самите притежатели на длъжности изпитват слаба благосклонност към другите с изключение на към себе си. Но те не могат да толерират концепцията за промяна заради своя персонален интерес от съществуването на системата. Следователно това е съвършеният проблем на груповото деяние: обществото като цяло би било облагодетелствано от премахването на системата, само че персоналните ползи на участниците, които са я основали, им пречат да се обединят в името на смяната.
...общество, в което страната прави опити, само че в последна сметка не съумява да постави ръка върху благосъстоянията на олигархичния хайлайф. В резултат на това е принудена да събира доходи от бедните и политически слабите, с което ускорява неравенствата и приготвя личната си гибел ".
Да сменим името " Франция " с " България " и " законно право за приемане на регулярни доходи " с " обезпечени доходи от бюджет/еврофондове " и напълно тъкмо ще опишем днешната обстановка в България. Как са се справили французите с тази мъртва хватка? С гражданска война. За страдание. За страдание, тъй като историята е потвърдила, че Революцията ражда изроди, а еволюцията - хора. Макар че от време на време революциите са нужни и като цяло с позитивни последствия за обществата. Както споделя Едмънд Бърк – " Който не умее да се реформира, си проси гражданска война... "
Да се върнем на въпроса нужен ли е нов 10 януари. Аз считам, че да . Трябва да има ново " тропване по масата ", което да каже на определените да ръководят, че не са постоянно ръководещи и че са определени с задачата България да бъде европейска страна, а българите - с европейски стандарт на живот. Че са определени да водят война ЗА, а не СРЕЩУ демокрацията в България. Че гражданското общество може да е зложелател единствено на бюрокрацията, а не и на определеното ръководство. Че България би трябвало да е страна, която пази частната благосъстоятелност, а не я лишава без съд.
" Тропването по масата " би трябвало да е пределно ясно и изрично (но без насилие), с цел да може да бъде чуто.
Време ни е за нов 10 януари, само че като се сетя за какво беше вероятен този от 1997 година, съм черноглед . Тогава доларът растеше всекидневно, инфлацията беше голяма, нямаше самун по магазините. Тогава застрашени бяха трапезата и битът на всеки от нас. Сегашните са си научили урока и най-малко не протягат ръка на хляба. Не и непосредствено. Взимат заеми, раздават еврофондове и бюджетни средства, единствено и единствено да обезпечат подправеното възприятие за благополучие посредством цялостен корем. Ситуация, доста напомняща на късния социализъм от 80-те години. Както тогава, и в този момент балонът ще се спука . И тъкмо по тази причина се тормозя вместо 10 януари да не получим нов 10 ноември.
Авторът е участник в митинга на 10 януари 1997 година, тогава е студент по право. Днес адв. Грозданов е член на Съюз на демократичните сили, беше единствената номинация за водач на Съюз на демократичните сили против Божидар Лукарски на 22-та Национална конференция на партията, само че загуби. Член е на Националния съвет на Съюз на демократичните сили. Секретар е по секторна политика " Правосъдие и правосъдна промяна ".
От дистанцията на времето мисля, че мога да опитам да дам отговор на някои от тези щуращи се в главата ми въпроси.
Какво беше 10 януари? Бунт? Въстание? Преврат?!!?? За мен това си беше ясна и безапелационна демонстрация на гражданско неодобрение. Нито протест, нито въстание, да не приказваме за прелом. Очевидно има моменти в развиването на обществото, когато ръководените (гражданите) преценят, че нещата са стигнали пределна точка и употребяват изконното си право да " обяснят " на определените да ръководят, че " по този начин повече не може ".
В началото на 90-те години, с всички негови несъгласия, стартира преходът към капитализъм и пазарна стопанска система. Правителството на Виденов (Жан Виденов - министър-председател в интервала 25 януари 1995 – 11 февруари 1997 година - бел. ред.) очевидно реши, че може да обърне тази наклонност. И обществото в България се подвигна да му каже, че не може.
Казвано беше и преди, само че на 10 януари категоричността на казаното и изразните му средства – обсада на Парламента с депутатите в него, гражданското непокорство и конфликти с полицията и най-много явната заплаха от физическа разпра с определените да ръководят най-сетне накара същите тези определени да ръководят да чуят какво им се споделя.
Не знам дали си даваме сметка, само че на 10 януари в действителност се реши какво ще се случи в България през идващите години. И НАТО, и Европейски Съюз, и нарасналите приходи, и опцията да обикаляме света си извоювахме на 10 януари. Българските жители " удариха по масата " и обявиха ясното си предпочитание, че не желаят повече остарялата система. Искат да са европейски жители и идващите определени да ръководят бяха длъжни да се преценяват с това. И до скоро тъкмо това и правеха. И ОДС, и Национална движение „Симеон Втори", и Българска социалистическа партия (макар и неохотно), че и ГЕРБ, които даже сложиха европейското в името на партията си.
Да, само че мина много време от този момент. Избраните да ръководят наподобява взеха решение, че са " родени да ръководят ". Бавно и бавно силите, които желаеха да ни върнат към остарялата система, в лицето на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ, овладяха държавното ръководство и към този момент все по-отчетливо ни тласкат още веднъж натам – към властническия режим. Режим, който може да съществува единствено с помощта на държавната поддръжка и изсмукване на публичен запас в своя изгода.
На мен това доста ми наподобява на Стария режим във Франция преди Революцията. Ето по какъв начин го е описал Фукуяма в труда си " Произход на политическия ред ":
" Франция по времето на Стария режим е ранен първообраз на това, което през днешния ден назоваваме рентоориентирано общество. В такова общество елитите изразходват цялото си време в домогване до обществени длъжности, с цел да си обезпечат облаги – във френския случай законно право за приемане на регулярни доходи, предопределени за персонално прилагане.
...
Самите притежатели на длъжности изпитват слаба благосклонност към другите с изключение на към себе си. Но те не могат да толерират концепцията за промяна заради своя персонален интерес от съществуването на системата. Следователно това е съвършеният проблем на груповото деяние: обществото като цяло би било облагодетелствано от премахването на системата, само че персоналните ползи на участниците, които са я основали, им пречат да се обединят в името на смяната.
...общество, в което страната прави опити, само че в последна сметка не съумява да постави ръка върху благосъстоянията на олигархичния хайлайф. В резултат на това е принудена да събира доходи от бедните и политически слабите, с което ускорява неравенствата и приготвя личната си гибел ".
Да сменим името " Франция " с " България " и " законно право за приемане на регулярни доходи " с " обезпечени доходи от бюджет/еврофондове " и напълно тъкмо ще опишем днешната обстановка в България. Как са се справили французите с тази мъртва хватка? С гражданска война. За страдание. За страдание, тъй като историята е потвърдила, че Революцията ражда изроди, а еволюцията - хора. Макар че от време на време революциите са нужни и като цяло с позитивни последствия за обществата. Както споделя Едмънд Бърк – " Който не умее да се реформира, си проси гражданска война... "
Да се върнем на въпроса нужен ли е нов 10 януари. Аз считам, че да . Трябва да има ново " тропване по масата ", което да каже на определените да ръководят, че не са постоянно ръководещи и че са определени с задачата България да бъде европейска страна, а българите - с европейски стандарт на живот. Че са определени да водят война ЗА, а не СРЕЩУ демокрацията в България. Че гражданското общество може да е зложелател единствено на бюрокрацията, а не и на определеното ръководство. Че България би трябвало да е страна, която пази частната благосъстоятелност, а не я лишава без съд.
" Тропването по масата " би трябвало да е пределно ясно и изрично (но без насилие), с цел да може да бъде чуто.
Време ни е за нов 10 януари, само че като се сетя за какво беше вероятен този от 1997 година, съм черноглед . Тогава доларът растеше всекидневно, инфлацията беше голяма, нямаше самун по магазините. Тогава застрашени бяха трапезата и битът на всеки от нас. Сегашните са си научили урока и най-малко не протягат ръка на хляба. Не и непосредствено. Взимат заеми, раздават еврофондове и бюджетни средства, единствено и единствено да обезпечат подправеното възприятие за благополучие посредством цялостен корем. Ситуация, доста напомняща на късния социализъм от 80-те години. Както тогава, и в този момент балонът ще се спука . И тъкмо по тази причина се тормозя вместо 10 януари да не получим нов 10 ноември.
Авторът е участник в митинга на 10 януари 1997 година, тогава е студент по право. Днес адв. Грозданов е член на Съюз на демократичните сили, беше единствената номинация за водач на Съюз на демократичните сили против Божидар Лукарски на 22-та Национална конференция на партията, само че загуби. Член е на Националния съвет на Съюз на демократичните сили. Секретар е по секторна политика " Правосъдие и правосъдна промяна ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ