Разделяне с властта, скандали, проблеми, произтичащи от пандемията, международни кризи

...
Разделяне с властта, скандали, проблеми, произтичащи от пандемията, международни кризи
Коментари Харесай

2021 г. - сложна година за жените лидери по света

Разделяне с властта, кавги, проблеми, произлизащи от пандемията, интернационалните рецесии - 2021 година бе комплицирана година за лидерките по света, пише Габриела Големанска в обзорна публикация за БТА. 

На 6 декември публично завърши ерата на Ангела Меркел . През 16-те й години на власт канцлерката наложи собствен жанр на ръководство - по този начин наречения меркелизъм, белязан от неотстъпчивост, работохолизъм, вдишване на опасности, когато се постанова, нюх към разговора, само че и осъзнаване на потребността от взаимни отстъпки, прагматизъм и смяна на позицията, в случай че това е нужно за оправянето с рецесии. А рецесии през ръководството на Меркел имаше колкото си изиска човек - международната финансова рецесия, дълговата рецесия в Еврозоната, мигрантската и коронавирусната рецесия.

Сега някогашната канцлерка обмисля, съгласно медийни информации, да написа автобиография, в която да изясни някои от по-важните си решения. А през това време нейният правоприемник на поста, социалдемократът Олаф Шолц, ще би трябвало да изведе страната от рецесията, породена от пандемията и да я върне към икономическия напредък, както и да се оправи с редица други световни провокации. В тази задача той ще бъде подпомаган от женски триумвират на основни постове - еколожката Аналена Бербок, която е външен министър, Нанси Фезер, която е вътрешен министър, и Кристине Ламбрехт отпред на защитата. Първата е тройна бронзова медалистка в немския шампионат по батут, която оприличава външната политика на този спорт и споделя, че и двете неща изискват храброст и водят до непредвидим свършек.

Още в първите дни на поста Бербок показва забележителен меркелов активизъм и се срещна с Еманюел Макрон в Париж, с сътрудниците си от другите страни членки на Европейски Съюз в Брюксел, с полския си сътрудник във Варшава, а по време на срещата на външните министри на Г-7 в Ливърпул през уикенда, тя беше главният глас съобщаващ значимите решения, взети на нея. Фезер пък ще би трябвало да се оправи с миграцията, защитата на границите, възхода на крайнодесния екстремизъм и повишаването на антисемитизма в страната. Ламбрехт, която до момента беше правосъден министър, само че която има дребен опит по въпросите на сигурността, ще би трябвало с бюджет от десетки милиарди евро да модернизира немските въоръжени сили, тъй че те да останат благонадежден сътрудник в НАТО. 

В Норвегия също завърши една епоха. След 8 години на власт на десницата на премиерката Ерна Сулберг , на изборите през септември победи левицата. През годините си отпред на Норвегия Сулберг, известна с политическата си неотстъпчивост, откъдето идва и прякорът й Желязната Ерна, разшири създаването на петролните и газовите залежи, понижи налозите и се постара да направи държавната администрация по-ефикасна. Петролът и природният газ помогнаха на Норвегия да стан

Сега новото ляво държавно управление, управлявано от Йонас Гас Стьоре, ще би трябвало да взема решение какво ще е бъдещето на сполучливия бранш на петрола и природния газ и по какъв начин страната ще реализира екологичните си цели, залагайки на по-чисти сили. Последните месеци от ръководството на Желязната Ерна обаче бяха белязани от публично неодобрение по отношение на непопулярните антиковидни ограничения, които тя вкара и от това, че самата тя ги наруши, организирайки през февруари празненство за рождения си ден в планински курорт, в миг, в който събиранията на доста хора бяха неразрешени. Заради това Сулберг отнесе санкция от 20 000 норвежки крони (около 2350 долара). 

В прилежаща Швеция 100 години, откакто на дамите бе обещано право на избор и близо 150 години след учредяването на премиерския пост, той беше ангажиран за първи път от жена - досегашната министърка на финансите, социалдемократката Магдалена Андершон . Заради директния си метод, твърдостта си, работохолизма си, тя си завоюва прозвището булдозер. А поради привързаността си към правилото за бюджетна сдържаност мнозина я нарекоха Шведската Меркел. До този нечуван женски дебют на шведския премиерски пост се стигна заради няколко фактора.

След 7 години на власт социалдемократите на Стефан Льовен от ден на ден изгубиха позиции, а през това време страната претърпя миграционна рецесия, напредък на крайната десница, доближаване на шведската Умерена съдружна партия с крайнодесните от Шведските демократи, повишаване на проведената престъпност и на стрелбите в доста от огромните градове. Коронакризата пък извади нескрито и дефекти на обществената система на страната. Позицията на Льовен се разклати още повече през лятото поради план за либерализиране на наемите. Това докара до избор на съмнение за него в Народното събрание по самодейност на подкрепящата го до този миг Лява партия. В последна сметка Льовен бе избран отново отпред на държавното управление, а либерализирането на наемите бе отсрочено, само че министър председателят самичък си даде сметка, че в случай че остане на власт умората на шведите от социалдемократите ще се ускори и на идващите избори през септември 2022 година ще победи различен политически лагер.

Льовен се отдръпна от лидерския пост на социалдемократите и от премиерския пост, и на тях го наследи Андершон. Бивша състезателка по плуване, в този момент тя ще би трябвало да се потопи в нерадостната шведска реалност и да се оправи с всички проблеми, натрупали се през годините на ръководството на Льовен. Че няма да й елементарно стана ясно още от началото, когато се оказа, че тя ще би трябвало да ръководи с бюджет, препоръчан не от нейното държавно управление, а от три опозиционни партии, измежду които и Шведски демократи.

В този различен бюджет вместо 74 милиарда шведски крони (8,2 милиарда долара) за промени, както искаше Андершон, за същата цел са планувани едвам 20 милиарда крони (2,2 милиарда долара). Но в него е заложено понижаване на акциза върху бензина и дизела и увеличение на парите за силовите структури. Това не се хареса на досегашния съдружен сътрудник в държавното управление - Партията на зелените, и тя разгласи, че се отдръпва от бъдещо ръководство на Андершон. Сега нейното държавно управление, формирано единствено от социалдемократи, ще разполага единствено със 100 места в 349-местния парламент. Андершон разгласи, че всичко това не я плаши и че се надява да е на власт още 10 години, само че тя ще би трябвало да убеди сънародниците си, че не е просто краткотраен министър председател до изборите следващата година, а човек на промените, който също така ще би трябвало да възвърне доверието в социалдемократите.

В Дания коронавирусен скандал опетни репутацията на премиерката Мете Фредериксен . Като част от ограниченията за битка против коронавирусната болест, Фредериксен разпореди небрежно през ноември 2020 година избиването на 15 милиона норки, когато при тези животни бяха открити няколко случая на ковид разновидност и когато бяха регистрирани и случаи на болест на хора след контакт със инфектирани норки. До този миг Дания беше първи експортьор в света и втори производител в света след Китай на кожи на норки.

Като част от ограниченията предходната година датският парламент одобри и закон, забраняващ развъждането на норки през 2021 година и 2022 година Всичко това опустоши бранша. Сега парламентарна комисия проверява разпореждането на Фредериксен за избиването на норките, тъй като се оказа, че тя не е имала юридическа база да взима такова решение. Комисията ще би трябвало да откри дали Фредериксен е била наясно с тази детайлност, дали въобще решението й не е било преждевременно, дали фактически случаите на ковид при норките са застрашавали цялата страна от рискова вирусна разновидност. На 9 декември Фредериксен даде показания пред комисията, до момента в който в Копенхаген протестиращи скандираха против нея, че е безконтролна лъжкиня.

Младата финландска премиерка Сана Марин също се оказа тези дни забъркана в коронаскандал. Светски издания я засякоха да купонясва в дискотека в Хелзинки, макар че е била контактна на инфектирания с вируса външен министър Пека Хависто. Тогава се провиниха и министрите на стопанската система Мика Линтила и на защитата Анти Кайконен, които макар че също бяха контактни на Хависто, отидоха надлежно на мач и на публична вечеря. Но огънят на рецензиите се стовари главно върху Марин, която трябваше да се извинява и оправдава, че е получила инструкции, че защото е с две дози ваксина, не трябвало да се изолира. А по време на празненството в дискотеката тя не съумяла да получи по-актуални упътвания да се изолира, защото била оставила служебния си телефон вкъщи. Тази дискусия не беше единствената за Марин за годината.

През пролетта избухна абсурдът " закускагейт ", когато медии разкриха, че месечно са били харчени към 850 евро от хазната за закуски на премиерката и нейното семейство в премиерската резиденция. Сега се води следствие дали Марин е имала право на такива разноски. Тя се оправдава, че съществуващите правила по въпроса били неразбираеми. Скандалът закупи такива измерения, че в медиите се появиха и изказвания, че сватбата на Марин с дългогодишния й сътрудник предходната година е била платена с пари на данъкоплатците. Наложи се премиерката да изяснява, че е платила всички разноски по сватбеното тържеството с персонални спестявания.

Младата социалдемократка пристигна на власт преди 2 години отпред на петпартийна коалиция с амбициозна стратегия за промени, за битка с домашното принуждение, за превъзмогване на неравенствата сред мъжете и дамите, за усъвършенствано обучение за децата от небогати и имигрантски фамилии, за улеснение на признаването на пола на транссексуалните. Марин, която е имала мъчно детство и която от рано е трябвало да работи, с цел да се устоя, беше възприемана като представител на едно ново младо потомство, което желае гласът му да бъде чут, което се ангажира повече с националните и международните каузи и което подхваща дейности против статуквото на по-старите политически генерации. Но амбициозните й проекти за ръководство и фантазията й да бъде възприемана като модел за подражателство бяха помрачени от серията от кавги.

В Централна Европа словашката президентка Зузана Чапутова , пристигнала на власт през 2020 година, с упоритости за премахване на корупция и безнаказаността и за секване на връзките на политици с незаконните среди, тази година трябваше да направлява изкусно една тежко наранена от пандемията страна. Чапутова ловко се оправи и с държавна рецесия, зародила поради доставката на съветската ваксина Спутник V, разединила ръководещата коалиция и станала мотив за министерски оставки и рокади. Иначе Чапутова съумя да се наложи през годината пред интернационалната общественост като оня водач от Вишеградската група, с който най-лесно може да се поддържа връзка, за разлика от водачите на Унгария, Полша и Чехия. Доверието на словашкото общество в нея продължава да е огромно и наскоро намек на словашки популист, че щерка й Ема е пробила в манекенския отрасъл единствено тъй като е президентска дъщеря, провокира както възмущението на елементарните словаци, по този начин и на редица словашки политици.

За литовската премиерка Ингрида Шимоните проблемите тази година пристигнаха от Беларус и от Китай. Между Беларус и Литва напрежението в действителност ескалира още предходната година, когато Вилнюс се трансформира във втори дом за беларуската опозиционерка и някогашен претендент за президент Светлана Тихановска. През май Беларус отклони аероплан от Атина за Вилнюс и смъкна от него и арестува в Минск сериозния към властта беларуски публицист Роман Протасевич. Вилнюс стартира следствие за тероризъм във връзка със случилото се, а Европейски Съюз наложи наказания на Минск. И малко по-късно започнаха да прииждат от Близкия изток мигранти първо по границата на Беларус с Литва, след това и по границите на Беларус с Латвия и Полша, с цел да се стигне до актуалната миграционна рецесия.

Първа още през юли Шимоните съзря в този нехарактерен миграционен поток хибридна офанзива от страна на Минск поради наложените му европейски наказания и стартира да строи ограда по границата с Беларус. Тя ще коства към 100 милиона евро, само че няма да бъде финансирана от Европейски Съюз, който нормално не отпуска европейски средства за построяването на гранични бариери. Но Брюксел даде обещание на Литва 20-30 милиона евро за по-добра система за защита на границите, която да включва мониторинг.

А в това време през ноември във Вилнюс Тайван откри свое посланичество. Това стана допустимо с помощта на решението от 2020 година на ръководещата коалиция на Шимоните " да поддържа тези, които се борят за независимост в Тайван ". Тайван има и други представителства в европейски страни и в Съединени американски щати, само че те нормално носят името " посланичество на Тайпе ". Това във Вилнюс обаче се споделя " посланичество на Тайван " и името породи гнева на Пекин, съгласно който по този начин се основава неправилно усещане, че Тайван е нещо настрана от Китай. Китай счита Тайван за своя провинция.

В отговор Пекин намали степента на дипломатическите си връзки с Вилнюс. А на 9 декември Ройтерс заяви, че Китай е предизвестил мултинационалните компании да пресечен връзките си с Литва или ще бъдат изключени от китайския пазар. Това би могло да сътвори проблем за Шимоните. По принцип Литва има скромни търговски връзки с Китай. Но поради насочената си към износ стопанска система тя е приютила стотици компании, които създават разнородни неща, от обзавеждане до лазери, от храни до дрехи за мултинационални колоси, които след това ги продават в Китай.

2021 година бе годината, в която Естония се раздели с прагматичната си президентка Керсти Калюлайд и се снабди с премиерка, залагаща на промените - Кая Калас от десноцентристката Партия на промените. Калюлайд, която бе определена за президент на Естония преди 5 години, стана жертва на своята искреност и опълчването си на предходното съдружно държавно управление, в състава на което влизаха и крайнодесните от Консервативната национална партия на Естония. Ако естонският президент се избираше директно от народа, Калюлайд щеше да бъде избрана отново. Но изборът се прави от Народното събрание и тази година либералката Калюлайд избра да не се кандидатира за преизбиране, тъй като си даваше сметка, че няма да събере поддръжка измежду депутатите. Иначе през петте си години на власт Калюлайд сподели прагматичен и пряк метод и по адрес на Русия.

Още при започване на мандата си тя изиска на естонска земя да бъдат ситуирани американски военни и ракети Пейтриът, с цел да бъде защитена Естония от все по-войнствената Москва. Според Калюлайд в случай че се случи нещо, реакцията от страна на Съединени американски щати би била по-бърза от тази на НАТО. Това мнение за опасността, идваща от Русия, не попречи на Калюлайд да отиде преди 2 години в Москва за среща с съветския президент Владимир Путин. Заради нея Калюлайд си навлече рецензии от прилежащите Литва и Латвия, възприели това като тип оттегляне на Естония пред Русия. Визитата бе разкритикувана и от редица естонски политици, които споделиха, че програмата й не е била съгласувана с естонското държавно управление. Калюлайд отбрани визитата си с аргумента, че доста постоянно въпросът за сигурността на трите балтийски страни се разисква без тяхното присъединяване.

Тя се разгласи против правилото за протест на всевъзможни контакти с Русия. За самата среща с Путин, тя сподели, че двамата са се изслушали един различен с почитание, призна, че по принцип е мъчно да приказваш с някого, чиито полезности са толкоз разнообразни от твоите и искрено съобщи, че в последна сметка диалогът не е довел до нищо. С директния си и прагматичен метод, в случай че беше останала на власт, Калюлайд би образувала доста добър управленчески тандем с премиерката Калас, която е щерка на някогашния естонски министър председател и някогашен еврокомисар по превоза Сийм Калас. Тя пристигна на власт през януари с обещанието за " по-зелено " бъдеще на страната, което значи завършек на вложенията в промишлеността, обвързвана с изкопаемите горива.

Калас е мощен покровител на софтуерните нововъведения и съперник на пречките пред основаването на новаторски компании. Освен това тя даде обещание и бракът в Естония да не бъде дефиниран единствено като съюз сред мъж и жена. Но първоначално задачата на Калас си оставя справяне с коронавирусната рецесия. Във външнополитически проект Калас тези дни се нарежда като един от пламенните поддръжници на позицията, че Русия би трябвало да заплати висока цена, в случай че предприеме каквото и да е деяние против Украйна. Неотдавна над 1700 естонски резервисти бяха извикани на военно обучение, включващо и инсталиране на ограда от режеща тел по продължение на 40 километра от границата на Естония с Русия. Калас отбрани тази стъпка в изявление за Ройтерс, като сподели, че Естония не желае да се озове в обстановката на Литва, а да бъде готова, в случай че по някаква причина против нея бъде употребявано оръжието на миграцията и миграционен поток бъде ориентиран през Русия към естонската граница.

През юли Партията на действието и солидарността на прозападната президентка на Молдова Мая Санду завоюва предварителните парламентарни избори, а месец по-късно страната се снабди и с ръководено от прозападна премиерка държавно управление - това на някогашната финансова министърка Наталия Гаврилица, която е доближена на Санду. Така след години на ръководство на проруския президент Игор Додон, Молдова, която има евроатлантически аспирации, се ориентира към Запада. Но за неприятен шанс месец по-късно изтече петгодишен контракт за доставка на съветски природен газ. И внезапно Москва стартира да изисква от Кишинев да заплаща по 790 $ месечно за 1000 кубични метра газ по отношение на 148 $ приблизително през миналата година. Молдова изпадна в енергийна рецесия, разгласи изключително състояние, потърси различни снабдители, купи за първи път в историята си газ от Полша.

А през това време преговаряше интензивно с Москва по ново съглашение за доставки. Накрая то беше подписано, само че според новия контракт сред газовите компании " Газпром " и " Молдовагаз " Молдова трябваше да заплаща по 450 $ за 1000 кубични метра газ през ноември, а " Газпром " се сети и за остарял дълг в размер на 709 милиона $. Така се стигна до ново напрежение на газовия фронт, когато " Газпром " насочи ултиматум за заплащане до 48 часа на неплатени фактури за октомври и ноември, или врътване на кранчето.

Напрежението поспадна, когато молдовският парламент утвърди разпределяне на изключителни 74 милиона $ за поисканото заплащане от Газпром. Двете страни се договориха и следващата година да има самостоятелен одит на насъбрания до момента дълг на Молдовагаз към Газпром, като по-късно ще бъдат дефинирани методът и периодите за погасяването му. Всичко това беше възприето като наказване от страна на Москва поради избора на прозападна президентка и премиерка в Молдова. Москва отхвърля и твърди, че става дума единствено за търговски въпрос.

За президентката на Грузия Саломе Зурабишвили тази година проблемите пристигнаха от завръщането след дълги години зад граница на някогашния президент Михаил Саакашвили. Той твърди, че се е върнал в Грузия, с цел да гласоподава на локалните избори през октомври, само че съгласно Зурабишвили той го е сторил, с цел да дестабилизира страната. Саакашвили бе незабавно арестуван и пратен в пандиза, защото до момента в който отсъстваше, бе наказан задочно поради корист с власт и прикриване на доказателства. Но с подобен прочут пандизчия, който побърза да разгласи гладна стачка зад решетките и който не спря да твърди, че делата против него са били политически стимулирани, Грузия попадна в полезрението на интернационалната общественост.

Зурабишвили трябваше да обещае, че Саакашвили ще бъде третиран като специфичен пандизчия, макар че и дума не може да става за помилването му. Друг проблем за грузинската лидерка пристигна от неотдавнашното искане на съветското външно министерство НАТО да отдръпна решение си от 2008 година, отварящо вратата за участие в алианса на Украйна и Грузия. В отговор генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели, че Украйна сама избира по какъв път да поеме, че Русия няма дума по този въпрос и че връзките на Киев с алианса се дефинират от неговите страни членки и от самата Украйна. Случайно или не в този отговор не беше упоменато нищо за Грузия.

В останалата част на света новозеландската премиерка Джасинда Ардърн , избрана отново предходната година, се сблъска с вълна от митинги против продължителните локдауни, наложени поради коронавирусния вид Делта и трябваше да промени тактиката си и да заприказва вместо за премахване на вируса за общуване с вируса. Появиха се изказвания, че тя възнамерява отдръпване, които тя опроверга. На 9 декември тя потвърди усета си за промени и показа невъобразим до момента в света проект, който ще забрани на идващите генерации новозеландци да пушат.

Съгласно проекта, който би трябвало да бъде утвърден следващата година и да влезе в действие през 2027 година, хората, които тогава ще са на 14 години, до края на живота си няма на имат опция да си купят цигари, тъй като това ще е неразрешено в страната. Това значи де факто, че през 2073 година, човек, който тогава ще е на 60 години (и който през 2027 година е бил на 14 години), няма да може да си купи цигари поради доживотната възбрана.

В Тайван президентката Цай Ингвен ускори през тази година дипломацията на фона на най-високото от 40 години напрежение с Китай. Тя одобри делегации от Европейския парламент, от Франция и Словакия, задълбочи връзките с Литва и прати тайванския външен министър на обиколка в Чехия и Словакия. Китай реагира на всичко това остро, напомни задачата си да си върне острова и стартира да изпраща от ден на ден военни самолети в тайванската въздушна зона за идентификация. 

В Мианма на 1 февруари военните смъкнаха с прелом от власт нобеловата лауреатка за мир за 1991 година Аун Сан Су Чжи . През 2015 година нейната партия Национална лига за демокрацията завоюва изборите и тя влезе в ръководството на страната, в която военните обаче държаха също властовите лостове. Доказателство за това беше 2017 г, когато военните започнаха интервенция против мюсюлманското малцинство рохинги, дефинирана от интернационалната общественост като геноцид. Близо 750 000 рохинги избягаха в прилежащ Бангладеш от издевателствата в Мианма.

Но изненадващо Аун Сан Су Чжи не осъди намерено дейностите на военните, което пък потресе интернационалната общественост и даже се чуха апели за лишаване на нобеловата й премия. През 2020 година партията на Аун Сан Су Чжи завоюва още веднъж изборите с огромна преднина и това породи гнева на военните в страната. Така се стигна до преврата, потопил Мианма в безпорядък и принуждение. Аун Сан Су Чжи е държана в този момент под домакински арест на скрито място. Срещу нея бяха повдигнати голям брой обвинявания - от владение на нелицензирано телекомуникационно съоръжение, до нарушение на антиковидните ограничения по време на предизборната акция предходната година, от подстрекателство към нарушение на публичния ред и протест посредством разпространение на подправени информации до нарушение на законите за държавната загадка.

Най-фрапантни бяха обвиняванията против нея за корупция. Тя беше набедена, че е получила през 2017-2018 година рушвет от 600 000 $ и 7 златни кюлчета, и че е употребила властовото си състояние, с цел да наеме на по-ниски от пазарните цени парцел, в който настанила фондация, кръстена на майка си. Аун Сан Су Чжи отхвърля всички обвинявания. По най-тежките обвинявания тя може да получи до 15 години затвор. А в това време изборната комисия на Мианма стартира следствие против нея и още 15 политици за изборни измами и в последна сметка може да се стигне до разформироване на нейната партия. Според военните партията на Аун Сан Су Чжи е виновна за над 11 000 изборни измами на вота предходната година - нещо, което тя естествено отхвърля.

В Тунис за първи път жена бе назначена за министър председател. Нажла Буден , която е експерт по сеизмично стабилно инженерство, ще би трябвало да се оправи с трусовете в родината си, провокирани от решението на президента Каис Сайед да концентрира цялата власт в ръцете си, да уволни предходното държавно управление и да суспендира Народното събрание. Мнозина гледат на Буден като на марионетка на президента, назначена единствено с цел да бъдат заглушени обвиняванията против него в осъществяване на самобитен прелом.

Хондурас също в края на ноември избра първата жена за президент в историята си. Левичарката Сиомара Кастро , брачна половинка на сваления през 2009 година с прелом президент Мануел Селая, в този момент ще би трябвало да убеди сънародниците си, че точно тя, а не мъжът й " командва парада ". Тя към този момент се разгласи за легализиране на лечебните аборти и на еднополовите бракове - две деликатни тематики в Хондурас, където доминират католиците и евангелистите. Кастро ще би трябвало да се оправи и с престъпността и бедността, поради които Хондурас е неизменим източник на противозаконна миграция към Съединени американски щати. Тя дава обещание и да откри дипломатически връзки с Китай, само че това ще сложи Хондурас в внимателно състояние пред Тайван, тъй като до момента тя беше една от 15-те страни по света, които признаваха суверенитета на острова.  

Източник: БТА 
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР