Анализ: Напрежението в Егейско море и Кипър заради интересите на големите играчи
Разбирайки заплахите, които се появяват вследствие на последните събития в Източното Средиземноморие, Вашингтон упражнява своето въздействие. Въпреки това, надеждни оценки и солидни прогнози не могат да бъдат направени, като се има поради територията, в която американско-турските връзки се движат.
Междувременно бюрокрацията, в това число Пентагонът, е гневен за случая с съветските оръжейни системи С-400. Изпращат се ясни известия. На алегорично равнище се вършат изявления за „ провокативни дейности “.
В същото време чиновници във Вашингтон упорстват, че те значат това, което споделят и се движат към идната фаза, като изготвят наказания, ориентирани към турската стопанска система. Въпреки това съвсем всички предават посланието, че Съединени американски щати не желаят да „ изгубят ” Турция.
Геополитически казано, те не желаят досегашната световна и в западен жанр народна власт - с всички нейни особености и недостатъци - и важен съдружник да се трансфорат в властнически режим като Пакистан. Все отново омразата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган към Запада, дружно с интензивните ислямски черти на неговата персона и неговата неоосманска визия, трансформират тази огромна страна в дестабилизиращ фактор в района.
Що се отнася до Гърция и Кипър, американците изрично признават - и освен в частни диалози, само че в обществени изказвания - че стратегическият избор на Атина и Никозия - в сегашната обстановка на засилено напрежение - се движи в вярната посока.
Нещо повече, настоящето съдействие на Вашингтон с Атина е чудесно и има разбиране, че това ще продължи при държавното управление на Кириакос Мицотакис. Бяха преодолени някои търкания, основно от персонален темперамент, и към този момент се изготвят проекти за съдействие с новото държавно управление.
Демократичната ос Йерусалим, Никозия и Атина се развива на солидна основа и оттатък партийните линии - нещо рядко в тази ситуация с Гърция. Това разрешава дълготрайно обмисляне и голям брой дейности - от взаимни военни учения и продан на информация до комерсиално съдействие. Бяха подхванати доста стъпки в вярната посока със Съединени американски щати и Европейския съюз.
Също по този начин могат да бъдат подхванати стъпки към Организация на обединените нации с представянето на географски координати, маркиращи външните граници на гръцкия континентален шелф в Източното Средиземноморие. Ердоган обаче знае, че най-силният състезател - във връзка с необятен кръг въпроси от стопанската система до геополитиката - е Съединени американски щати. Конгресът и бюрокрацията не са задоволителни. Де факто най-важният фактор е президентът.
Доналд Тръмп е непредсказуем.Стига един пост в Twitter, с цел да преобърне политиките, избрани от федералните институции и министерства. Освен това той сподели, че се възхищава на хегемонистичния жанр на Ердоган. В този подтекст, срещата сред Тръмп и Ердоган в края на седмицата на срещата на върха на Г-20 в Осака ще бъде от решаващо значение за американско-турските връзки. Това също ще повлияе в Източното Средиземноморие.
…………….
Том Елис, в. „ Катимерини, Превод:БГНЕС
Междувременно бюрокрацията, в това число Пентагонът, е гневен за случая с съветските оръжейни системи С-400. Изпращат се ясни известия. На алегорично равнище се вършат изявления за „ провокативни дейности “.
В същото време чиновници във Вашингтон упорстват, че те значат това, което споделят и се движат към идната фаза, като изготвят наказания, ориентирани към турската стопанска система. Въпреки това съвсем всички предават посланието, че Съединени американски щати не желаят да „ изгубят ” Турция.
Геополитически казано, те не желаят досегашната световна и в западен жанр народна власт - с всички нейни особености и недостатъци - и важен съдружник да се трансфорат в властнически режим като Пакистан. Все отново омразата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган към Запада, дружно с интензивните ислямски черти на неговата персона и неговата неоосманска визия, трансформират тази огромна страна в дестабилизиращ фактор в района.
Що се отнася до Гърция и Кипър, американците изрично признават - и освен в частни диалози, само че в обществени изказвания - че стратегическият избор на Атина и Никозия - в сегашната обстановка на засилено напрежение - се движи в вярната посока.
Нещо повече, настоящето съдействие на Вашингтон с Атина е чудесно и има разбиране, че това ще продължи при държавното управление на Кириакос Мицотакис. Бяха преодолени някои търкания, основно от персонален темперамент, и към този момент се изготвят проекти за съдействие с новото държавно управление.
Демократичната ос Йерусалим, Никозия и Атина се развива на солидна основа и оттатък партийните линии - нещо рядко в тази ситуация с Гърция. Това разрешава дълготрайно обмисляне и голям брой дейности - от взаимни военни учения и продан на информация до комерсиално съдействие. Бяха подхванати доста стъпки в вярната посока със Съединени американски щати и Европейския съюз.
Също по този начин могат да бъдат подхванати стъпки към Организация на обединените нации с представянето на географски координати, маркиращи външните граници на гръцкия континентален шелф в Източното Средиземноморие. Ердоган обаче знае, че най-силният състезател - във връзка с необятен кръг въпроси от стопанската система до геополитиката - е Съединени американски щати. Конгресът и бюрокрацията не са задоволителни. Де факто най-важният фактор е президентът.
Доналд Тръмп е непредсказуем.Стига един пост в Twitter, с цел да преобърне политиките, избрани от федералните институции и министерства. Освен това той сподели, че се възхищава на хегемонистичния жанр на Ердоган. В този подтекст, срещата сред Тръмп и Ердоган в края на седмицата на срещата на върха на Г-20 в Осака ще бъде от решаващо значение за американско-турските връзки. Това също ще повлияе в Източното Средиземноморие.
…………….
Том Елис, в. „ Катимерини, Превод:БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ