Как и кога Западът ще нормализира отношенията с Русия?
Разбира се, обсегът и единодушието на ограниченията, въведени през последните дни от Съединени американски щати и техните съдружници против страната ни, няма по какъв начин да не впечатляват. Дори обичайно неутрална Швейцария, където са ситуирани доста интернационалните организации: политически, финансови, филантропични и впрочем, промени своята над двестагодишна процедура и се причисли към режима на наказания. А това значи, че световните „ центрове за взимане на решения “ са изрично недоволни от дейностите на Русия и персонално от нейното висше политическо управление, в това число от специфичната военна интервенция в Украйна, че тези центрове са почнали „ война на заличаване “ и това е извънредно сериозен сигнал към Кремъл.
Най-важното в сегашната обстановка е, че няма връщане обратно, че всеобщо и окончателно се „ палят мостове” сред страните в спора, на процедура се отрязват всичките им пътища за оттегляне. Създава се усещането, че груповият Запад не се опасява да загуби Русия нито като огромен кредитоспособен пазар, нито като източник на първични материали и други артикули, нужни на международната стопанска система. Тоест, разчита само на своята победа и нашата капитулация – непременно и с всевъзможни средства. Тази убеденост в този момент се излъчва от международните медии през всички по света: от 46-ия президент на Съединените щати до последния украински националист. Но какво ще стане, в случай че въпреки всичко не, в случай че развиването на обстановката върви по друг сюжет?
Изчисленията демонстрират, че без пълноценното присъединяване на Русия в международната търговия, актуалната финансово-икономическа система е в положение да издържи месец-два, не повече от това - тогава всичко ще стартира да се разрушава без каквато и да е международна война. Дори такива рупори на западната агитация като американския “Форин Полиси” са принудени да признаят, че енергийната рецесия се трансформира във все по-осезаема опасност. Вярно е, че обичайно се пробват да обвинят за появяването на такава опасност Руската федерация и нейния президент, а не авантюристичната хиперемисия на валута от системата на централните банки, на първо място на $ от Федералния запас на Съединени американски щати.
Наистина, цените на петрола, газа и въглищата - тези кръв, въздух и самун на международната стопанска система сега се повишават със скокове. През годината те се усилват надлежно с 81,8%, 65,5% и 144%. И в случай че доставката на тези енергийни носители от Русия бъде доста лимитирана или даже спряна (което към момента не се случва), тогава нарастването може да придобие темперамент на същински гърмеж. Не единствено инфлационен, само че и обществено-политически. И към момента не е ясно по какъв начин западните ни сътрудници могат да си върнат обратно всичко, което споделиха и направиха против страната ни в края на 2021 – началото на 2022 година. И дали въобще ще могат да го създадат: в края на краищата „ каймата не може да се трансформира назад в месо” и още повече, в случай че е толкоз течна по консистенция и гнила по качество.
Това се отнася безусловно за всички сфери на живота: от дипломацията до спорта, където водачите и обществата на „ демократичните “ страни ясно демонстрираха, че следват правилата на свободата и правата на индивида единствено там и когато им е от изгода, че даже поясняват тези правила само от позиция на личните си егоистични ползи. Така че нормалният фокус, когато „ отработените “ и дискредитирани водачи в формалните управляващи са сменени от техните съперници, които стартират да организират различна политика, призовавайки към „ забравяне на предишното “, надали ще свърши работа във връзка с Украйна. Въпреки че демократите в Съединените щати може да бъдат сменени от републиканци, Джонсън във Великобританияот някой от членовете на консервативната партия, Макрон във Франция - от някой от другите претенденти на президентските избори, а “светофарната” обединението в Германия евентуално просто ще се разпадне с прехвърлянето на поста канцлер на друго лице.
Но си коства да се подчертае, че всички тези проблеми ще бъдат настоящи за водещите страни от груповия Запад единствено в случай че войната, която към този момент са оповестили против Русия, не приключи с победа до началото на май. Затова в този момент главната задача за нас е да не се предадем под настоящия гневен напън на „ международния съюз на демокрациите”, да запазим системата и фронта. Това не е като „ да останеш през нощта и да издържиш денем “, само че въпреки всичко няколко месеца са кардинално осъществима задача.
Превод: В. Сергеев
Най-важното в сегашната обстановка е, че няма връщане обратно, че всеобщо и окончателно се „ палят мостове” сред страните в спора, на процедура се отрязват всичките им пътища за оттегляне. Създава се усещането, че груповият Запад не се опасява да загуби Русия нито като огромен кредитоспособен пазар, нито като източник на първични материали и други артикули, нужни на международната стопанска система. Тоест, разчита само на своята победа и нашата капитулация – непременно и с всевъзможни средства. Тази убеденост в този момент се излъчва от международните медии през всички по света: от 46-ия президент на Съединените щати до последния украински националист. Но какво ще стане, в случай че въпреки всичко не, в случай че развиването на обстановката върви по друг сюжет?
Изчисленията демонстрират, че без пълноценното присъединяване на Русия в международната търговия, актуалната финансово-икономическа система е в положение да издържи месец-два, не повече от това - тогава всичко ще стартира да се разрушава без каквато и да е международна война. Дори такива рупори на западната агитация като американския “Форин Полиси” са принудени да признаят, че енергийната рецесия се трансформира във все по-осезаема опасност. Вярно е, че обичайно се пробват да обвинят за появяването на такава опасност Руската федерация и нейния президент, а не авантюристичната хиперемисия на валута от системата на централните банки, на първо място на $ от Федералния запас на Съединени американски щати.
Наистина, цените на петрола, газа и въглищата - тези кръв, въздух и самун на международната стопанска система сега се повишават със скокове. През годината те се усилват надлежно с 81,8%, 65,5% и 144%. И в случай че доставката на тези енергийни носители от Русия бъде доста лимитирана или даже спряна (което към момента не се случва), тогава нарастването може да придобие темперамент на същински гърмеж. Не единствено инфлационен, само че и обществено-политически. И към момента не е ясно по какъв начин западните ни сътрудници могат да си върнат обратно всичко, което споделиха и направиха против страната ни в края на 2021 – началото на 2022 година. И дали въобще ще могат да го създадат: в края на краищата „ каймата не може да се трансформира назад в месо” и още повече, в случай че е толкоз течна по консистенция и гнила по качество.
Това се отнася безусловно за всички сфери на живота: от дипломацията до спорта, където водачите и обществата на „ демократичните “ страни ясно демонстрираха, че следват правилата на свободата и правата на индивида единствено там и когато им е от изгода, че даже поясняват тези правила само от позиция на личните си егоистични ползи. Така че нормалният фокус, когато „ отработените “ и дискредитирани водачи в формалните управляващи са сменени от техните съперници, които стартират да организират различна политика, призовавайки към „ забравяне на предишното “, надали ще свърши работа във връзка с Украйна. Въпреки че демократите в Съединените щати може да бъдат сменени от републиканци, Джонсън във Великобританияот някой от членовете на консервативната партия, Макрон във Франция - от някой от другите претенденти на президентските избори, а “светофарната” обединението в Германия евентуално просто ще се разпадне с прехвърлянето на поста канцлер на друго лице.
Но си коства да се подчертае, че всички тези проблеми ще бъдат настоящи за водещите страни от груповия Запад единствено в случай че войната, която към този момент са оповестили против Русия, не приключи с победа до началото на май. Затова в този момент главната задача за нас е да не се предадем под настоящия гневен напън на „ международния съюз на демокрациите”, да запазим системата и фронта. Това не е като „ да останеш през нощта и да издържиш денем “, само че въпреки всичко няколко месеца са кардинално осъществима задача.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ