До Гложенския манастир: Свят на вълшебство и чудеса
Разбира се, хубаво е в горещото лято да се отиде на дълго пътешестване, дълготрайно летуване, само че не всеки път съществува такава опция. Затова дано не подценяваме шанса да се отделим от нормалната си среда и да излезем от града за ден-два, да посетим нещо по-достъпно, само че също толкоз вълнуващо и зареждащо ни с хубост място. Например манастира “Св. Георги Победоносец ” в Стара планина, на 10 километра от село Гложене.
Аз не съм вярваща, само че не мога да отрека, че и у нас, и по света местата, където са строени здания, предопределени за някакъв тип духовна активност, са подбирани деликатно предвид на цялостното влияние. Гложенският манастир е необикновен, той не е закътан в планинските пазви, а е издигнат на каменна тераса, към която са непристъпните скали на планинския хълм Лисец под връх Камен лисец. Гледката от високото към заобикалящата го планина те кара да затаиш мирис пред хубостта, с която природата благосклонно е дарила земята ни. Духа вятър и в най-горещия летен ден, чувството граничи с мистично премеждие в светове на магии и чудеса.
Това е епархийски, настоящ мъжки манастир. За него от предишното има непотвърдена легенда, че е учреден от бягащия от татарите киевски княз Георгий Глож през 1224 година, който получил позволение от цар Иван Асен ІІ да се засели по тези земи. За ХVІ в. към този момент сигурно знаем, че е имало настоящ манастир, чийто архитектурен проект копира тези на атонските. В края на ХVІ и началото на ХVІІ век миряни са преписвали там ръкописи от близкия Етрополски манастир.
Манастирът е обичано място на Васил Левски, който в близкото село Голям извор е основал първия си революционен комитет.
По време на Третото българско царство тук е заточен Васил Друмев – по това време към този момент Търновски митрополит Климент. Причина за тази наказателна мярка е проповедта му в отбрана на православието (и срещу католицизма) на 14 февруари 1893 година, навлякла му гнева на католика цар Фердинанд, който в същия ден се сгодявал. В манастира има дребен музей, отдаден на създателя на “Нещастна фамилия ”.
Старата църква е съществено разрушена от Чирпанското земетресение през 1928 година и през 1931 година е съборена и издигната отначало.
На 3 август 2008 година тогавашният свещеник йеромонах Панкратий подпалва манастира. Разжалван е и е лишен от църковен сан; против него се води дело.До манастира има шосеен път. От автомагистрала “Хемус ” би трябвало да се отбие към Ябланица, да се мине през центъра и да се продължи към село Малък извор.
Манастирът може да подслони към 20 души за нощувка. Има място, където да се подкрепите – ресторантът е с една от допустимо най-впечатляващите фасади. Аз персонално при тази панорама бих предпочела съдържателите да бяха се постарали асортиментът, сходно на други такива места по света, да е по-свързан с територията – локални гозби ли, що ли, а не сладоледи или безалкохолни питиета от огромни мултинационални компании. Но...
Аз не съм вярваща, само че не мога да отрека, че и у нас, и по света местата, където са строени здания, предопределени за някакъв тип духовна активност, са подбирани деликатно предвид на цялостното влияние. Гложенският манастир е необикновен, той не е закътан в планинските пазви, а е издигнат на каменна тераса, към която са непристъпните скали на планинския хълм Лисец под връх Камен лисец. Гледката от високото към заобикалящата го планина те кара да затаиш мирис пред хубостта, с която природата благосклонно е дарила земята ни. Духа вятър и в най-горещия летен ден, чувството граничи с мистично премеждие в светове на магии и чудеса.
Това е епархийски, настоящ мъжки манастир. За него от предишното има непотвърдена легенда, че е учреден от бягащия от татарите киевски княз Георгий Глож през 1224 година, който получил позволение от цар Иван Асен ІІ да се засели по тези земи. За ХVІ в. към този момент сигурно знаем, че е имало настоящ манастир, чийто архитектурен проект копира тези на атонските. В края на ХVІ и началото на ХVІІ век миряни са преписвали там ръкописи от близкия Етрополски манастир.
Манастирът е обичано място на Васил Левски, който в близкото село Голям извор е основал първия си революционен комитет.
По време на Третото българско царство тук е заточен Васил Друмев – по това време към този момент Търновски митрополит Климент. Причина за тази наказателна мярка е проповедта му в отбрана на православието (и срещу католицизма) на 14 февруари 1893 година, навлякла му гнева на католика цар Фердинанд, който в същия ден се сгодявал. В манастира има дребен музей, отдаден на създателя на “Нещастна фамилия ”.
Старата църква е съществено разрушена от Чирпанското земетресение през 1928 година и през 1931 година е съборена и издигната отначало.
На 3 август 2008 година тогавашният свещеник йеромонах Панкратий подпалва манастира. Разжалван е и е лишен от църковен сан; против него се води дело.До манастира има шосеен път. От автомагистрала “Хемус ” би трябвало да се отбие към Ябланица, да се мине през центъра и да се продължи към село Малък извор.
Манастирът може да подслони към 20 души за нощувка. Има място, където да се подкрепите – ресторантът е с една от допустимо най-впечатляващите фасади. Аз персонално при тази панорама бих предпочела съдържателите да бяха се постарали асортиментът, сходно на други такива места по света, да е по-свързан с територията – локални гозби ли, що ли, а не сладоледи или безалкохолни питиета от огромни мултинационални компании. Но...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ