Ново райониране на България обсъждат регионалното министерство и общините
Районирането e икономическо, а не териториално и няма да промени границите на в този момент съществуващите области и общини. Причината да се промени картата - условия на Европейски Съюз за приемане на еврофинансиране, стана ясно на полемика, проведена от в. „ 24 часа “. Масово кметове на общини от Западна България не желаят да бъдат в един регион със София, тъй като по този начин възможностите им да получават средства и от бюджета, и от Европейски Съюз понижават. Защо изяснява Александър Марков.
Сега България е разграничена на шест стопански региона, градовете и селата в границите на които могат да аплайват за еврофинансиране. Главното условие е едно: в един регион да има най-малко 800 000 поданици, най-много - 3 милиона, съобщи репортерът на Българска национална телевизия Александър Марков.
Заради демографския срив, обаче, Северозападният и Северният централен регион към този момент са надалеч под 800 000 души и по този начин губят правото да аплайват за еврофинансиране. Затова Министерство на регионалното развитие предлага три нови разновидността на райониране.
Затова Министерство на регионалното развитие предлага три нови разновидността на райониране. Първият е с 5 региона, в който няма Северен Централен, а има уедряване до два - Северозападен и Североизточен - региони с повече население.
Вторият вид окрупнява в допълнение регионите и ги свива до 4. Югозападен с център София, Тракийско-Родопски с център Пловдив, Черноморски с център Варна или Бургас и Дунавски с център Русе, Велико Търново или Плевен.
Третият резервира шест региона, само че обособява София като независим.
Проблемите са няколко - кои градове ще са центрове на новите региони и кои ще са в един регион със София. Защото, парадоксално, само че съгласно европравилата, колкото по-икономически напреднал е един град, толкоз по-малък достъп до европари има.
Защо никой не желае да дружи със София - вижте повече:
Според евростандартите, всички български региони са „ едва развити стопански “, т.е. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е под 75% от този в Европейски Съюз. Така шестте българските региона, като най-бедни, имат право на максимален достъп до еврофинансиране. За разлика от София, която е стопански мощно развита.
Десислава Николова, основен икономист на „ Института за пазарна стопанска система “: Образно казано, слонът в стаята във връзка с новото райониране е точно столицата.
В два от трите разновидността за ново райониране София е обединена с цялата или с по-голямата част от Западна България. А това не е по никакъв начин добре за най-бедните общини - Северозападните.
Десислава Николова, основен икономист на „ Института за пазарна стопанска система “: Районът, в който ще попадне столицата, към този момент ще има Брутният вътрешен продукт от най-малко 76% от средноевропейското равнище, а това автоматизирано значи... по-малък достъп до запас.
Регионалното министерство стартира полемика за новото райониране на страната
Министерството на районното развиване и благоустройството стартира полемика за новото райониране на страната. Началото ще бъде сложено от министъра...
За самата София е значимо едно: да резервира темповете на асимилиране. Трудовата миграция към столицата е голяма: 30 000 души на ден пътуват от Перник, усвоените европари през последните години са 2 милиарда евро, а метрото e най-видимият план, сбъднат благодарение на пари от Европа.
Йорданка Фандъкова, кмет на София: Средствата в края на краищата би трябвало да се насочват там, където са хората. Защото всичките тези планове, за които говорихме, при тях средствата отиват шеф при хората. От метрото се възползват всекидневно към този миг 350 000 души. Очакваме с построяването на третата линия да се възползват към половин милион души. Това са хора софиянци, само че и от цялата страна.
Заради отличника София, другите кметове не желаят да са в един регион с нея.
Петър Паунов, кмет на Кюстендил: Пет пъти и половина е разликата в стандарта сега. Около 5000 лева е междинното равнище на заплащане годишен приход в Югозападния район. В София е над 27 000 лева Някой загатна тук, че средствата би трябвало да бъдат ориентирани там, където са хората. Мога да Ви уверя, обаче, че и хората са там, където са средствата.
Според районния министър, новото райониране се постанова освен поради еврофинансирането.
Николай Нанков, министър на районното развиване и благоустройството: Ние би трябвало да създадем едни мощни, едни витални, едни устойчиви, витални, с дълготрайна вероятност за развиване региони в България. Със мощни и икономически, и демографски, културни и транспортни връзки.
Според екипа, изготвил предложенията, регионите могат да се развиват в разнообразни сфери: Северозападният - да развива туризъм, Черноморският - морски туризъм, Тракийско-родопският да е икономическа и индустриална зона.
Новото райониране, което още веднъж да повторя - не е административно-териториално разделяне, ще е готово в края на 2018 година, когато би трябвало да приключат публичните разисквания. След това би трябвало да бъде утвърдено от Министерски съвет и Народното събрание.
Сега България е разграничена на шест стопански региона, градовете и селата в границите на които могат да аплайват за еврофинансиране. Главното условие е едно: в един регион да има най-малко 800 000 поданици, най-много - 3 милиона, съобщи репортерът на Българска национална телевизия Александър Марков.
Заради демографския срив, обаче, Северозападният и Северният централен регион към този момент са надалеч под 800 000 души и по този начин губят правото да аплайват за еврофинансиране. Затова Министерство на регионалното развитие предлага три нови разновидността на райониране.
Затова Министерство на регионалното развитие предлага три нови разновидността на райониране. Първият е с 5 региона, в който няма Северен Централен, а има уедряване до два - Северозападен и Североизточен - региони с повече население.
Вторият вид окрупнява в допълнение регионите и ги свива до 4. Югозападен с център София, Тракийско-Родопски с център Пловдив, Черноморски с център Варна или Бургас и Дунавски с център Русе, Велико Търново или Плевен.
Третият резервира шест региона, само че обособява София като независим.
Проблемите са няколко - кои градове ще са центрове на новите региони и кои ще са в един регион със София. Защото, парадоксално, само че съгласно европравилата, колкото по-икономически напреднал е един град, толкоз по-малък достъп до европари има.
Защо никой не желае да дружи със София - вижте повече:
Според евростандартите, всички български региони са „ едва развити стопански “, т.е. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е под 75% от този в Европейски Съюз. Така шестте българските региона, като най-бедни, имат право на максимален достъп до еврофинансиране. За разлика от София, която е стопански мощно развита.
Десислава Николова, основен икономист на „ Института за пазарна стопанска система “: Образно казано, слонът в стаята във връзка с новото райониране е точно столицата.
В два от трите разновидността за ново райониране София е обединена с цялата или с по-голямата част от Западна България. А това не е по никакъв начин добре за най-бедните общини - Северозападните.
Десислава Николова, основен икономист на „ Института за пазарна стопанска система “: Районът, в който ще попадне столицата, към този момент ще има Брутният вътрешен продукт от най-малко 76% от средноевропейското равнище, а това автоматизирано значи... по-малък достъп до запас.
Регионалното министерство стартира полемика за новото райониране на страната Министерството на районното развиване и благоустройството стартира полемика за новото райониране на страната. Началото ще бъде сложено от министъра...
За самата София е значимо едно: да резервира темповете на асимилиране. Трудовата миграция към столицата е голяма: 30 000 души на ден пътуват от Перник, усвоените европари през последните години са 2 милиарда евро, а метрото e най-видимият план, сбъднат благодарение на пари от Европа.
Йорданка Фандъкова, кмет на София: Средствата в края на краищата би трябвало да се насочват там, където са хората. Защото всичките тези планове, за които говорихме, при тях средствата отиват шеф при хората. От метрото се възползват всекидневно към този миг 350 000 души. Очакваме с построяването на третата линия да се възползват към половин милион души. Това са хора софиянци, само че и от цялата страна.
Заради отличника София, другите кметове не желаят да са в един регион с нея.
Петър Паунов, кмет на Кюстендил: Пет пъти и половина е разликата в стандарта сега. Около 5000 лева е междинното равнище на заплащане годишен приход в Югозападния район. В София е над 27 000 лева Някой загатна тук, че средствата би трябвало да бъдат ориентирани там, където са хората. Мога да Ви уверя, обаче, че и хората са там, където са средствата.
Според районния министър, новото райониране се постанова освен поради еврофинансирането.
Николай Нанков, министър на районното развиване и благоустройството: Ние би трябвало да създадем едни мощни, едни витални, едни устойчиви, витални, с дълготрайна вероятност за развиване региони в България. Със мощни и икономически, и демографски, културни и транспортни връзки.
Според екипа, изготвил предложенията, регионите могат да се развиват в разнообразни сфери: Северозападният - да развива туризъм, Черноморският - морски туризъм, Тракийско-родопският да е икономическа и индустриална зона.
Новото райониране, което още веднъж да повторя - не е административно-териториално разделяне, ще е готово в края на 2018 година, когато би трябвало да приключат публичните разисквания. След това би трябвало да бъде утвърдено от Министерски съвет и Народното събрание.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ