164 години от рождението на Райна Княгиня (ВИДЕО)
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила основното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на оповестяването на въстанието тя го развява паралелно с Бенковски
Райна Футекова е родена на 18 януари (6 януари по остарял стил) 1856 година в Панагюрище.
След Априлското въстание е хваната от турците и подложена на тежки премеждия: бита, измъчвана неведнъж и оставена на самун и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За присъединяване ѝ във въстанието и последвалия затвор споделя Захари Стоянов в Записки по българските въстания, Райна участва и в репортажите на Я. Макгахан.
След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка – първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „ Автобиография “, излязла на първо време на съветски език. Едва през 1934 година е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна съумява да уреди посредством дамите от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, измежду които е и по-малкият ѝ брат. Райна Футекова е поканена да бъде учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, само че по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си откри работа.
През 1898 Васил Дипчев е определен за депутат и фамилията се реалокира в София. Умира скоро в резултат на политическо гонене и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Райна и Васил Дипчеви имат петима синове-генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев.
Райна Футекова е единствено на 20 години, основна учителка в девическото учебно заведение в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по пример на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „ Свобода или гибел “ в долния край има и две букви — „ П “ и „ О “ (за „ Панагюрски окръг “). На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена линия. Освещава се от свещеници от града и близките села. Райна разказва по следния метод шествието след освещаването на знамето:
„ На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по избор на жителите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на определен кон, с цел да мина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е отхвърлено вечно. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна независимост. Беловласи старци, паралелно с невръстни деца, вървяха на всички места след мен, пееха обичани национални песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкоз доста ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше застлан с тях като превъзходен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена върволица продължи до вечерта. “
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови флагове — копия на истинското. Запазени са единствено две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората международна война.
Райна Княгиня умира 61-годишна на 29 юли 1917 година
ПОКЛОН ПРЕД БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ!
Инфо: pia-news
