БАН прогнозира ръст на икономиката между 3 и 3.5%
Растеж на стопанската система сред 3 и 3,5% до края на годината, както и в средносрочен проект, предвиждат икономистите на Българска академия на науките, заяви БНР. Според специалистите предстоящият растеж ще се дефинира от повишаването на вътрешното ползване, на износа и на вложенията.
" България би трябвало да има едно по-добро икономическо развиване, догонващо развиване, тъй като даже един напредък от 3-4 %, който за една развита, за една мощна стопанска система е добър, за нас той е непълен, с цел да се доближим до европейските стандарти. България би трябвало да се опита да активизира своите благоприятни условия и капацитет, с цел да имаме едно по-добро бъдеще ", разяснява Александър Тасев, шеф на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
" Растежът беше релативно добър – 3,6% – за жалост, малко по-нисък от този през 2016 година. Все отново би трябвало да знаем, че предстоят корекции през лятото, така че са вероятни и някакви поправки в позитивна посока ", съобщи и доцент Виктор Йоцов. " Това, което е по-неблагоприятно, е, че макар че растежът в България е над междинния за Европа, виждате, че ние към този момент отиваме – от новите страни-членки, горе-долу, на дъното. Има единствено две страни с по-нисък напредък. Това е неприятно, тъй като забавя темповете на доближаване и на конвергенция, което ние по този начин желаеме ", счита той. По думите му е малко разочароващо, че някои от структуроопределящите браншове, като индустрия, информация, далекосъобщения, понижават приноса си в общия напредък, изключително по брутна добавена стойност.
Това, че икономическият напредък се дължи главно на вътрешни фактори, го прави по-устойчив, по-предвидим, само че и по-слаб, показват икономистите от Българска академия на науките. Те предизвестиха още за ниските равнища на асимилиране на евросредствата през първите две години от началото на сегашния програмен интервал.
Професор Гарабед Минасян назова " порочна " наклонността през последните години на задържането на разходната част на държавния бюджет, както и при финансовите разноски, където се следи също закъснение от плануваното харчене, което ощетява растежа. " За 2009-2017 година " са спестени " повече от 10 милиарда лв. финансови разноски – държавни вложения, от публично плануваните. Ако те бяха осъществени, брутният вътрешен артикул щеше да бъде с към 33 милиарда лв. повече – т.е. към 2017 година брутният вътрешен артикул можеше да бъде примерно с към една трета повече ", изясни проф. Минасян.
" Имаме и вътрешен пазар на труда, който към този момент поема 3 милиона дейни българи ", уточни професор Победа Луканова. Като позитивна наклонност тя изведе обстоятелството, че хората остават в областта на заетостта, а не излизат от нея или не минават още веднъж в категорията на неактивните. Проф. Луканова отхвърли и постоянно повтаряната теза на работодателите за неналичието на работна мощ. Според нея фрагменти няма единствено за избрани позиции.
" България би трябвало да има едно по-добро икономическо развиване, догонващо развиване, тъй като даже един напредък от 3-4 %, който за една развита, за една мощна стопанска система е добър, за нас той е непълен, с цел да се доближим до европейските стандарти. България би трябвало да се опита да активизира своите благоприятни условия и капацитет, с цел да имаме едно по-добро бъдеще ", разяснява Александър Тасев, шеф на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
" Растежът беше релативно добър – 3,6% – за жалост, малко по-нисък от този през 2016 година. Все отново би трябвало да знаем, че предстоят корекции през лятото, така че са вероятни и някакви поправки в позитивна посока ", съобщи и доцент Виктор Йоцов. " Това, което е по-неблагоприятно, е, че макар че растежът в България е над междинния за Европа, виждате, че ние към този момент отиваме – от новите страни-членки, горе-долу, на дъното. Има единствено две страни с по-нисък напредък. Това е неприятно, тъй като забавя темповете на доближаване и на конвергенция, което ние по този начин желаеме ", счита той. По думите му е малко разочароващо, че някои от структуроопределящите браншове, като индустрия, информация, далекосъобщения, понижават приноса си в общия напредък, изключително по брутна добавена стойност.
Това, че икономическият напредък се дължи главно на вътрешни фактори, го прави по-устойчив, по-предвидим, само че и по-слаб, показват икономистите от Българска академия на науките. Те предизвестиха още за ниските равнища на асимилиране на евросредствата през първите две години от началото на сегашния програмен интервал.
Професор Гарабед Минасян назова " порочна " наклонността през последните години на задържането на разходната част на държавния бюджет, както и при финансовите разноски, където се следи също закъснение от плануваното харчене, което ощетява растежа. " За 2009-2017 година " са спестени " повече от 10 милиарда лв. финансови разноски – държавни вложения, от публично плануваните. Ако те бяха осъществени, брутният вътрешен артикул щеше да бъде с към 33 милиарда лв. повече – т.е. към 2017 година брутният вътрешен артикул можеше да бъде примерно с към една трета повече ", изясни проф. Минасян.
" Имаме и вътрешен пазар на труда, който към този момент поема 3 милиона дейни българи ", уточни професор Победа Луканова. Като позитивна наклонност тя изведе обстоятелството, че хората остават в областта на заетостта, а не излизат от нея или не минават още веднъж в категорията на неактивните. Проф. Луканова отхвърли и постоянно повтаряната теза на работодателите за неналичието на работна мощ. Според нея фрагменти няма единствено за избрани позиции.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ