Високи лихви - през 2025 г., инфлацията ще пада много бавно
Ръстът на заплатите може да изпревари този на цените до края на тази година
Банките още са цялостни със пресен запас евтино
Банките, работещи у нас, не подвигат лихвите с толкоз, че да охладят кредитирането и това да погаси високата инфлация. Това демонстрират данни на Българска народна банка, инспекция на " 24 часа " и отзиви на специалисти.
Тази политика е в цялостен асинхрон с придвижванията на лихвите и на инфлацията в света и в Европа. Централните банки на 20-те най-големи стопански системи в света към този момент са нараснали главните лихви приблизително с 3,5 процентни пункта.
В същото време формалните изказвания на ЕЦБ и ФЕД сочат, че упованията са за прекомерно постепенно връщане на инфлацията до мечтаните 2% годишно. Все повече анализатори считат, че
лихвените равнища не са задоволително мощно оръжие против инфлацията,
и търсят кои са аргументите за това.
Въпреки че у нас инфлацията е висока, лихвените равнища в България не престават да бъдат ниски и няма признаци, че ще тръгнат нагоре.
Според последните данни на Българска народна банка годишното оскъпяване на потребителските и ипотечните заеми пада, даже откакто Българска народна банка в опит да охлади кредитирането остави 2% буфер за рисковите заеми до второто тримесечие следващата година и продължава да покачва главната рента.
За май централната банка регистрира увеличение на лихвените равнища и за семействата, и за бизнеса, само че данните за размерите на новите заеми демонстрират, че това придвижване е направило бизнеса напълно малко по-предпазлив, до момента в който жителите не престават да теглят с ускорени темпове.
Средният лихвен % по левовите заеми за ползване е достигнал 8,66%, което е с 0,85 пункта повече отпреди година.
При ипотеките в левове междинната рента се покачва за месец с 0,06 пункта до 2,6%, а за година - с 0,05. Всъщност от началото на годината до края на май банките са вдигали лихвите през три месеца, а в другите два са ги намалявали. В последна сметка обаче даже с годишните разноски жилищните заеми остават с под 3% рента.
" Прогнозите са за по-сериозна инфлация в България през идващите няколко години - не двуцифрените растежи от 2022 година, само че надалеч над спокойните цени, на които бяхме привикнали през предишното десетилетие ", сподели пред " 24 часа " икономистът от ИПИ Адриан Николов.
На всичкото от горната страна при храните, чието търсене няма по какъв начин да намалее, инфлацията е по-висока, а това бърка в джоба на нискодоходните жители.Затова съгласно Николов остава отворен въпросът дали работодателите ще съумяват да компенсират растежа на цените при заплатите на служащите по този начин, както стана през предходната година.
Икономистът Петър Ганев обаче обърна внимание върху обстоятелството, че инфлацията през последната година-две върви, жестоко казано, в сходни мащаби като растежа на приходите. " Инфлацията беше 11-12%, след това 15%, стигна чак до 19% според от това кой показател гледаме - българския или хармонизирания. Ръстът на заплатите е по-постоянен и се движи към 15% на годишна база, тъй че
единствено когато бяхме в пика на повишаването, инфлацията изяде огромна част от този растеж
Предполагам, че през идващите месеци инфлацията ще падне под 10% и в случай че растежът на приходите от заплати се резервира на тези равнища, това ще обърне наклонността ", сподели той.
Все повече специалисти считат, че растежът на заплатите, изключително в частния бранш, е една от аргументите, които държат висока инфлацията у нас.
В същото време банките са претъпкани с на ниска цена пресен запас главно от депозитите на жителите и на компаниите и до момента в който не изпитват ликвидни усложнения, няма да вдигнат лихвите.
Острата банкова конкуренция също забавя темповете за повдигане на лихвите. " Всеки си пази нишата и клиентите и до момента в който не стане неизбежно, няма да пипне по-сериозно лихвите ", разказа обстановката върховен банкер.
Очакванията са пробивът при лихвените равнища у нас да се състои през 2024 година,
като ще стартира от дребни банки,
които първи ще изпитат дефицит на на ниска цена финансиране. Едва тогава огромните може да ги последват. Засега множеството от тях започнаха да си пазят огромните депозанти, като оферират лихви над 2% за влогове над 200 хиляди лева, до момента в който за останалите доходността продължава да се колебае към нулата или малко под 1%.
" Цената на заема за семействата ще се увеличи, само че материализирането на тази наклонност ще отнеме повече време от плануваното ", написаха в своя разбор преди дни икономистите на УниКредит Булбанк. Те чакат покачванията на лихвените проценти по новоотпуснатите ипотечни заеми в лв.
да доближат приблизително до 3,5% през 2024 година
и до 3,75% през 2025 година В момента те са към 2,7%. Прогнозата за лихвените проценти по към този момент отпуснатите ипотечни заеми е да се повишат с към 0,5 прочие п. през 2024 година и 2025 година, когато икономистите на банката чакат края на ерата на свръхниските лихви по заемите за семействата. Банковите специалисти изясняват, че тъкмо с по-бавното преместване на по-високите лихвени проценти в развитите стопански системи към цената на заемите в България е една от аргументите да се избегне по-рязко стесняване на икономическия растеж.
Едновременно с тези аргументи финансови специалисти показват, че забавянето на инфлацията също въздейства върху по-ниския ритъм на повишаване на доходността. Очакванията, заложени и в бюджета до края на тази година, демонстрират, че
инфлацията ще се свие до 9% за тази година
Икономистът Красен Станчев да вземем за пример счита, че у нас с изключение на свръхликвидността на банките, паричната политика следва измененията в Европа с към 6 месеца закъснение във времето. Той също чака по-чувствително повишение на лихвите след средата на 2024 година
Според финансисти отпушването на лихвите ще настъпи и когато стопанските системи се стабилизират, другите възможности на депозитите станат освен по-доходни, само че и по-малко рискови и стартират да притеглят спестените пари. Бившият финансов министър Милен Велчев пък е уверен, че повишението на лихвите ще бъде гладко и няма да провокира взрив на неприятните заеми, каквито са опасенията на някои финансисти.
Всичко това в последно време налива вода в мелницата на тези, които изясняват, че има огромни структурни промени в стопанските системи от 90-те години до момента. И в случай че тогава елементарното повдигане на лихвите е можело да укроти бързо инфлацията, то през днешния ден това става доста по-бавно, по-трудно и по-плавно.
Банките още са цялостни със пресен запас евтино
Банките, работещи у нас, не подвигат лихвите с толкоз, че да охладят кредитирането и това да погаси високата инфлация. Това демонстрират данни на Българска народна банка, инспекция на " 24 часа " и отзиви на специалисти.
Тази политика е в цялостен асинхрон с придвижванията на лихвите и на инфлацията в света и в Европа. Централните банки на 20-те най-големи стопански системи в света към този момент са нараснали главните лихви приблизително с 3,5 процентни пункта.
В същото време формалните изказвания на ЕЦБ и ФЕД сочат, че упованията са за прекомерно постепенно връщане на инфлацията до мечтаните 2% годишно. Все повече анализатори считат, че
лихвените равнища не са задоволително мощно оръжие против инфлацията,
и търсят кои са аргументите за това.
Въпреки че у нас инфлацията е висока, лихвените равнища в България не престават да бъдат ниски и няма признаци, че ще тръгнат нагоре.
Според последните данни на Българска народна банка годишното оскъпяване на потребителските и ипотечните заеми пада, даже откакто Българска народна банка в опит да охлади кредитирането остави 2% буфер за рисковите заеми до второто тримесечие следващата година и продължава да покачва главната рента.
За май централната банка регистрира увеличение на лихвените равнища и за семействата, и за бизнеса, само че данните за размерите на новите заеми демонстрират, че това придвижване е направило бизнеса напълно малко по-предпазлив, до момента в който жителите не престават да теглят с ускорени темпове.
Средният лихвен % по левовите заеми за ползване е достигнал 8,66%, което е с 0,85 пункта повече отпреди година.
При ипотеките в левове междинната рента се покачва за месец с 0,06 пункта до 2,6%, а за година - с 0,05. Всъщност от началото на годината до края на май банките са вдигали лихвите през три месеца, а в другите два са ги намалявали. В последна сметка обаче даже с годишните разноски жилищните заеми остават с под 3% рента.
" Прогнозите са за по-сериозна инфлация в България през идващите няколко години - не двуцифрените растежи от 2022 година, само че надалеч над спокойните цени, на които бяхме привикнали през предишното десетилетие ", сподели пред " 24 часа " икономистът от ИПИ Адриан Николов.
На всичкото от горната страна при храните, чието търсене няма по какъв начин да намалее, инфлацията е по-висока, а това бърка в джоба на нискодоходните жители.Затова съгласно Николов остава отворен въпросът дали работодателите ще съумяват да компенсират растежа на цените при заплатите на служащите по този начин, както стана през предходната година.
Икономистът Петър Ганев обаче обърна внимание върху обстоятелството, че инфлацията през последната година-две върви, жестоко казано, в сходни мащаби като растежа на приходите. " Инфлацията беше 11-12%, след това 15%, стигна чак до 19% според от това кой показател гледаме - българския или хармонизирания. Ръстът на заплатите е по-постоянен и се движи към 15% на годишна база, тъй че
единствено когато бяхме в пика на повишаването, инфлацията изяде огромна част от този растеж
Предполагам, че през идващите месеци инфлацията ще падне под 10% и в случай че растежът на приходите от заплати се резервира на тези равнища, това ще обърне наклонността ", сподели той.
Все повече специалисти считат, че растежът на заплатите, изключително в частния бранш, е една от аргументите, които държат висока инфлацията у нас.
В същото време банките са претъпкани с на ниска цена пресен запас главно от депозитите на жителите и на компаниите и до момента в който не изпитват ликвидни усложнения, няма да вдигнат лихвите.
Острата банкова конкуренция също забавя темповете за повдигане на лихвите. " Всеки си пази нишата и клиентите и до момента в който не стане неизбежно, няма да пипне по-сериозно лихвите ", разказа обстановката върховен банкер.
Очакванията са пробивът при лихвените равнища у нас да се състои през 2024 година,
като ще стартира от дребни банки,
които първи ще изпитат дефицит на на ниска цена финансиране. Едва тогава огромните може да ги последват. Засега множеството от тях започнаха да си пазят огромните депозанти, като оферират лихви над 2% за влогове над 200 хиляди лева, до момента в който за останалите доходността продължава да се колебае към нулата или малко под 1%.
" Цената на заема за семействата ще се увеличи, само че материализирането на тази наклонност ще отнеме повече време от плануваното ", написаха в своя разбор преди дни икономистите на УниКредит Булбанк. Те чакат покачванията на лихвените проценти по новоотпуснатите ипотечни заеми в лв.
да доближат приблизително до 3,5% през 2024 година
и до 3,75% през 2025 година В момента те са към 2,7%. Прогнозата за лихвените проценти по към този момент отпуснатите ипотечни заеми е да се повишат с към 0,5 прочие п. през 2024 година и 2025 година, когато икономистите на банката чакат края на ерата на свръхниските лихви по заемите за семействата. Банковите специалисти изясняват, че тъкмо с по-бавното преместване на по-високите лихвени проценти в развитите стопански системи към цената на заемите в България е една от аргументите да се избегне по-рязко стесняване на икономическия растеж.
Едновременно с тези аргументи финансови специалисти показват, че забавянето на инфлацията също въздейства върху по-ниския ритъм на повишаване на доходността. Очакванията, заложени и в бюджета до края на тази година, демонстрират, че
инфлацията ще се свие до 9% за тази година
Икономистът Красен Станчев да вземем за пример счита, че у нас с изключение на свръхликвидността на банките, паричната политика следва измененията в Европа с към 6 месеца закъснение във времето. Той също чака по-чувствително повишение на лихвите след средата на 2024 година
Според финансисти отпушването на лихвите ще настъпи и когато стопанските системи се стабилизират, другите възможности на депозитите станат освен по-доходни, само че и по-малко рискови и стартират да притеглят спестените пари. Бившият финансов министър Милен Велчев пък е уверен, че повишението на лихвите ще бъде гладко и няма да провокира взрив на неприятните заеми, каквито са опасенията на някои финансисти.
Всичко това в последно време налива вода в мелницата на тези, които изясняват, че има огромни структурни промени в стопанските системи от 90-те години до момента. И в случай че тогава елементарното повдигане на лихвите е можело да укроти бързо инфлацията, то през днешния ден това става доста по-бавно, по-трудно и по-плавно.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ