Татарска плячка на Калиакра спасена от българските археолози
Рано сутринта на 17 август 2018 година в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. археолози откриват малко глинено гърне, в което е трезорирано богато богатство. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 приложения и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато.
Находката е открита по време на постоянни археологически разкопки, които се организират за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 година те се финансират от Министерството на културата на република България, Община Каварна и Националния исторически музей (НИМ). Екипът се управлява от шефа на НИМ доцент доктор Бони Петрунова. В него вземат участие археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университети, студенти от Нов български университет и Шуменски университет.
Открито през 2018 година богатство съдържа извънредно скъпи монети. От направения първичен обзор на една дребна част, се установи, че то не включва единствено сребърни османски монети, а и доста български. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) заемат почти 60% от количеството. Основно принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402), и дребна част на неговият предходник Мурад I (1362- 1389).
Всички скъпоценности са били укрити в края на 14 в., по време на някое от трагичните набези над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е разказано в една от хрониките от това време, в която е маркирано, че през 1399 година татарите от ордата на Актав атакуват Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 година татарите на Актав, който е бил прочут като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в разнообразни селища като Провадия, Русокастро и други Възможно е едно от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра богатство. Очевидно той ги е заграбил от разнообразни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена. В същата постройка, при изследванията през 2014 – 2017 година бяха открити част от сребърен обков от църковна книга, тока за колан от бял нефрит, както и групова находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм (1389 -1402).
Самата постройка е издигната директно върху руините на антични постройки и към нея се откриват богати погребения от 14 в. В един от гробовете, през 2014 година бяха открити три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при ръководството на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). В годините обратно, през които полуострова е проучван, откривателите са имали шанс да попаднат на още две доста по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, само че в дребната каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни украшения.
Находката е открита по време на постоянни археологически разкопки, които се организират за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 година те се финансират от Министерството на културата на република България, Община Каварна и Националния исторически музей (НИМ). Екипът се управлява от шефа на НИМ доцент доктор Бони Петрунова. В него вземат участие археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университети, студенти от Нов български университет и Шуменски университет.
Открито през 2018 година богатство съдържа извънредно скъпи монети. От направения първичен обзор на една дребна част, се установи, че то не включва единствено сребърни османски монети, а и доста български. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) заемат почти 60% от количеството. Основно принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402), и дребна част на неговият предходник Мурад I (1362- 1389).
Всички скъпоценности са били укрити в края на 14 в., по време на някое от трагичните набези над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е разказано в една от хрониките от това време, в която е маркирано, че през 1399 година татарите от ордата на Актав атакуват Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 година татарите на Актав, който е бил прочут като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в разнообразни селища като Провадия, Русокастро и други Възможно е едно от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра богатство. Очевидно той ги е заграбил от разнообразни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена. В същата постройка, при изследванията през 2014 – 2017 година бяха открити част от сребърен обков от църковна книга, тока за колан от бял нефрит, както и групова находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм (1389 -1402).
Самата постройка е издигната директно върху руините на антични постройки и към нея се откриват богати погребения от 14 в. В един от гробовете, през 2014 година бяха открити три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при ръководството на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). В годините обратно, през които полуострова е проучван, откривателите са имали шанс да попаднат на още две доста по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, само че в дребната каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни украшения.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ