Глобализацията накъде - след ковид и геополитическата ескалация
Рана Форухар, колумнист на Financial Times, в изявление за Harvard Business Review
В световната стопанска система настъпиха промени на фона на ковид-19 и на повишеното геополитическо напрежение. Веригите за доставки постепенно, само че несъмнено биват реорганизирани, до момента в който фирмите правят преоценка на своите практики за набиране на запаси и се целят в по-голяма резистентност. Но по какъв начин ще наподобява новата система?
Рана Форухар преглежда този въпрос в новата си книга Homecoming: The Path to Prosperity in a Post-Global World. Тя твърди, че миналите няколко десетилетия на глобализация са били неуспех и една нова и по-локализирана стопанска система може да обезпечи както устойчивост, по този начин и резистентност.
Реклама Вие казвате, че глобализацията се е провалила. Кои бяха печелившите от тази система?
Бих споделила, че неолибералната глобализация се провали. Дефинирам я като концепцията, че финансовите артикули и хората ще пътуват безпроблемно през границите, когато е най-продуктивно за тях да го създадат. Това е концепцията, възприета от Международния валутен фонд и Вашингтонския консенсус, и е дефиницията, за която се сещаме, когато мислим за миналия половин век на глобализация. В реалност тя сътвори по-голямо световно благосъстояние от всеки път. Ако погледнете в интервала 2003 - 2007 година, това беше пикът на световния напредък.
Но до момента в който световното благосъстояние нарастваше, в съвсем всяка страна неравенството също се усилваше. И това докара освен до огромни стопански проблеми, само че и до популистки политики, които следим по какъв начин се разрастват в Съединени американски щати и Европа. Тъкмо се връщам от Италия, където има определен крайнодесен водач. Виждаме войната в Украйна и национализма в Китай. Има доста отрицателни политически последствия, които се свързват с този тип небалансиран напредък.
В книгата си изтъквам едно доста забавно проучване от звеното за търговия и развиване на Организация на обединените нации, което демонстрира, че същинските печеливши от тази необуздана глобализация са главно огромните мултинационални компании и китайската страна. Така че поради всичко това бих споделила, че съгласно мен стандартната глобализация се провали. И считам, че в този момент махалото се насочва към нещо друго.
Истинските печеливши от необузданата глобализация са главно огромните мултинационални компании и китайската страна. Реклама В книгата си говорите какъв брой нежни са станали световните вериги за доставка. Защо едни по-локализирани мрежи ще бъдат по-устойчиви?
Като начало имаме близостта. Едно от посланията в моята книга, което в действителност се пробвам да разпространявам, е, че мястото има значение - светът не е плосък, светът е неравномерен. Имаме тези " ефикасни " вериги за доставки, които придвижват стоките по света постоянно през едни геополитически сложни региони като Южнокитайско море. Ако нищо не се обърка, това икономисва на огромните компании доста пари. Но когато нещо се обърка - да вземем за пример цунами, някое геополитическо събитие, война, комерсиална война, студена война, се стига до проблеми. Докато в случай че имаме по-локализирани системи, няма да имаме такива спънки, свързани с превозването на неща през половината земно кълбо и попадането на всевъзможен тип компликации.
Много преди пандемията или войната в Украйна фирмите към този момент започваха да мислят за повече районни и местни хъбове по разнообразни аргументи. Една от тях е, че този модел на на ниска цена капитал за евтина работна ръка сред Съединени американски щати и Азия в действителност стартира да се изчерпва. Заплатите се подвигаха задоволително на изток, тъй че този модел към този момент няма толкоз смисъл, колкото преди.
Освен това стартират да се появяват опасения, свързани с околната среда, и фирмите към този момент са питани: Колко въглероден диоксид изпускате, с цел да преместите продукта Х до местоположението Y? Всичко това подтиква разбирането за резистентност посредством локализация.
Много преди пандемията или войната в Украйна фирмите към този момент започваха да мислят за повече районни и местни хъбове.
В световната стопанска система настъпиха промени на фона на ковид-19 и на повишеното геополитическо напрежение. Веригите за доставки постепенно, само че несъмнено биват реорганизирани, до момента в който фирмите правят преоценка на своите практики за набиране на запаси и се целят в по-голяма резистентност. Но по какъв начин ще наподобява новата система?
Рана Форухар преглежда този въпрос в новата си книга Homecoming: The Path to Prosperity in a Post-Global World. Тя твърди, че миналите няколко десетилетия на глобализация са били неуспех и една нова и по-локализирана стопанска система може да обезпечи както устойчивост, по този начин и резистентност.
Реклама Вие казвате, че глобализацията се е провалила. Кои бяха печелившите от тази система?
Бих споделила, че неолибералната глобализация се провали. Дефинирам я като концепцията, че финансовите артикули и хората ще пътуват безпроблемно през границите, когато е най-продуктивно за тях да го създадат. Това е концепцията, възприета от Международния валутен фонд и Вашингтонския консенсус, и е дефиницията, за която се сещаме, когато мислим за миналия половин век на глобализация. В реалност тя сътвори по-голямо световно благосъстояние от всеки път. Ако погледнете в интервала 2003 - 2007 година, това беше пикът на световния напредък.
Но до момента в който световното благосъстояние нарастваше, в съвсем всяка страна неравенството също се усилваше. И това докара освен до огромни стопански проблеми, само че и до популистки политики, които следим по какъв начин се разрастват в Съединени американски щати и Европа. Тъкмо се връщам от Италия, където има определен крайнодесен водач. Виждаме войната в Украйна и национализма в Китай. Има доста отрицателни политически последствия, които се свързват с този тип небалансиран напредък.
В книгата си изтъквам едно доста забавно проучване от звеното за търговия и развиване на Организация на обединените нации, което демонстрира, че същинските печеливши от тази необуздана глобализация са главно огромните мултинационални компании и китайската страна. Така че поради всичко това бих споделила, че съгласно мен стандартната глобализация се провали. И считам, че в този момент махалото се насочва към нещо друго.
Истинските печеливши от необузданата глобализация са главно огромните мултинационални компании и китайската страна. Реклама В книгата си говорите какъв брой нежни са станали световните вериги за доставка. Защо едни по-локализирани мрежи ще бъдат по-устойчиви?
Като начало имаме близостта. Едно от посланията в моята книга, което в действителност се пробвам да разпространявам, е, че мястото има значение - светът не е плосък, светът е неравномерен. Имаме тези " ефикасни " вериги за доставки, които придвижват стоките по света постоянно през едни геополитически сложни региони като Южнокитайско море. Ако нищо не се обърка, това икономисва на огромните компании доста пари. Но когато нещо се обърка - да вземем за пример цунами, някое геополитическо събитие, война, комерсиална война, студена война, се стига до проблеми. Докато в случай че имаме по-локализирани системи, няма да имаме такива спънки, свързани с превозването на неща през половината земно кълбо и попадането на всевъзможен тип компликации.
Много преди пандемията или войната в Украйна фирмите към този момент започваха да мислят за повече районни и местни хъбове по разнообразни аргументи. Една от тях е, че този модел на на ниска цена капитал за евтина работна ръка сред Съединени американски щати и Азия в действителност стартира да се изчерпва. Заплатите се подвигаха задоволително на изток, тъй че този модел към този момент няма толкоз смисъл, колкото преди.
Освен това стартират да се появяват опасения, свързани с околната среда, и фирмите към този момент са питани: Колко въглероден диоксид изпускате, с цел да преместите продукта Х до местоположението Y? Всичко това подтиква разбирането за резистентност посредством локализация.
Много преди пандемията или войната в Украйна фирмите към този момент започваха да мислят за повече районни и местни хъбове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ