Как администрацията на ВСС за пет години набъбна с повече от 1/2
Ръководената от Димитър Узунов комисия дава отговор за администрацията във Висш съдебен съвет
© Анелия Николова Още по тематиката
Copy paste нравственос
Висшият правосъден съвет прави оценка моралните качества на магистратите незадълбочено и официално
7 мар 2014
Когато съдията го няма в делото
Системата за оценка на магистрати е фасада за непрозрачно кадруване
8 окт 2013
" Всеки води по някого ". Това е имитация, която член на отиващия си състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), е чул когато с сътрудниците си обсъждали въпроса за какво администрацията на кадровия орган на правосъдната власт е набъбнала с повече от една втора през последните пет години, колкото е мандатът на съвета.
Въпреки, че беше разтоварен от редица свои отговорности, които минаха към Инспектората към Висш съдебен съвет, за интервала от 2013 година насам служителите в съвета от 104 са станали 158. Всеки месец съветът заплаща в допълнение по 118 хил.лв. за заплати и осигуровки за новоназначените, което значи, че раздутият щат на администрацията на кадровия орган на правосъдната власт коства на бюджета 1.45 млн. лева на година. В това нямаше да има нищо неприятно, в случай че имаше изясненост, че назначението на нови хора е в действителност належащо.
Малко разбор и след това безмълвие
През юли 2013 година, когато членът на съвета Димитър Узунов предлага администрацията да бъде увеличена със седем индивида, поражда спор с останалите членове на съвета, които упорстват сходно решение да бъде взето едвам след правенето на " аргументиран разбор на щатната бройка на администрацията ", който да бъде подготвен до края на септември.
Чак при започване на октомври комисията по правосъдна администрация, ръководена от Димитър Узунов, взима решение този разбор да бъде предоставен външен специалист, като по предложение на Магдалена Лазарова е определена Соня Ангелова. За това тя получава еднократно възнагражение от 3000 лв.. Договорът е подписан след още един месец, като чак в края на февруари отчетът е направен и малко по-късно е признат " за сведение " от Висш съдебен съвет.
Член на съвета разяснява пред " Капитал ", че Соня Ангелова е била извънредно доброжелателна и е желала да изготви изчерпателен разбор, само че е срещала опозиция. В последна сметка е признат документ, който аргументирано давал тенденция за действителните нужди, без съответни цифрови изражения. С него обаче никой не се е съобразявал. Стигнало се до такава степен, че словосъчетанието " функционален разбор " било възприемано като нещо неприятно и враждебно. Така да вземем за пример, във всяка офанзива против ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов болшинството заговаря от потребността на " функционален разбор " на ръководената от него институция.
В месеците след приемането на разбора Димитър Узунов внася пет оферти за увеличение на администрацията на съвета. Без спор е взето решение тя да нарасне с 31 индивида. Следва двегодишно мъртвило. През лятото на 2016 година, още веднъж без спор, е взето решение във Висш съдебен съвет да бъдат назначени още 11 индивида.
От Висш съдебен съвет прецизираха, че претекстовете за назначенията се виждат от протоколите на съвещанията на съвета, т.е. претекстове няма.
Няма субективно и обективно, има наивни пояснения
На въпрос какви са обективните и субективните аргументи за това повишаване, основният секретар на Висш съдебен съвет Димитър Тончев дава отговор: " Не е ясно въз основа на какъв аршин се желае разграничение на справедливи и субективни аргументи за увеличение на броя на чиновниците ", след което изброява две аргументи - прехвърлянето на ръководството на правосъдните здания от Министерството на правораздаването към Висш съдебен съвет и разделянето на съвета на две колегии.
Въпросните промени бяха направени напролет на 2016 година, т.е. могат да обяснят едвам 1/5 от направените назначения, тъй като след влизането в действие на цитираните от основния секретар промени са назначени всичко 13 индивида.
Същевременно, обаче, със същите промени на правосъдния закон, от Висш съдебен съвет бяха и конфискувани някои функционалности, които бяха трансферирани към Инспектората към Висш съдебен съвет (конфликт на ползи, етични инспекции и т.н.). От протоколите на Висш съдебен съвет не се вижда по никакъв метод тази смяна да се е отразила в понижаване на щата на чиновниците.
Член на Висш съдебен съвет описа, че няма смисъл да се търси логичност в назначенията, а в коридорите се знаело, че измежду новоназначените има и такива, " доведени " от членове на съвета от благоевградския район.
В различен от случаите били зачислени чиновници към комисията, която атестира магистратите, тъй като нейната председателка, желала " единствено да подписва ", споделя член на Висш съдебен съвет. Според източника ни се стигало до парадокса атестации на съдии с дълготраен стаж да се пишат от специалист, приключил Минно-геоложкия институт.
Подобна била обстановката и в етичната комисия, където очевидно специалистите не са си давали доста напън, тъй като преди време стана ясно, че текстовете на оценките за моралните качества на съдиите и прокурорите се придвижват с copy&paste от една препоръка в друга, постоянно без да се сменят и имената.
Проблемът не е в това, че се назначават хора, тъй като във Висш съдебен съвет фактически има потребност от експерти, изключително от статистици и IT-специалисти. Статистици, тъй като съветът систематизира цялата правосъдна статистика и в случай че тази работа не се прави точно, това блокира решаването на значими проблеми като натовареността на съдиите, така наречен правосъдна карта (равномерното разпределение на ресурсите в правосъдната система) и други IT-специалистите пък са нужни основно, с цел да работят по сигурността на осведомителните системи, употребени от съдилищата.
Но нищо сходно не се случва. От всички нови назначения има двама индивида, които се занимават със статистика, единият от които е експерт по осведомителни технологии. За сметка на това има осем назначени младши експерти на длъжността " компютърен оператор ", в чиято длъжностна характерност апропо е записано, че " сканира, развъжда, комплектова материали за съвещанието на комисията, изготвя машинописно материалите, свързани в комисията ", както и че " води протокол от всяко съвещание на комисията ". Бърз обзор на протоколите от бюджетната комисия и тази по правосъдна администрация дават визия защо става дума - в тях няма изявления на членовете на комисията, диспути или тъй наречените, а единствено точките от дневния ред и решенията. Или протоколите са водени немарливо или решенията се взимат като в Северна Корея. Последното, в действителност, го видяхме през последните пет години.
В последна сметка кадровата политика на Висш съдебен съвет не се разграничава значително от тази на останалата държавна администрация - голословна, непланирана, безредна и без всякаква угриженост за бюджетните запаси. И досега не е открит метод това да се поправя.
© Анелия Николова Още по тематиката
Copy paste нравственос
Висшият правосъден съвет прави оценка моралните качества на магистратите незадълбочено и официално
7 мар 2014
Когато съдията го няма в делото
Системата за оценка на магистрати е фасада за непрозрачно кадруване
8 окт 2013
" Всеки води по някого ". Това е имитация, която член на отиващия си състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), е чул когато с сътрудниците си обсъждали въпроса за какво администрацията на кадровия орган на правосъдната власт е набъбнала с повече от една втора през последните пет години, колкото е мандатът на съвета.
Въпреки, че беше разтоварен от редица свои отговорности, които минаха към Инспектората към Висш съдебен съвет, за интервала от 2013 година насам служителите в съвета от 104 са станали 158. Всеки месец съветът заплаща в допълнение по 118 хил.лв. за заплати и осигуровки за новоназначените, което значи, че раздутият щат на администрацията на кадровия орган на правосъдната власт коства на бюджета 1.45 млн. лева на година. В това нямаше да има нищо неприятно, в случай че имаше изясненост, че назначението на нови хора е в действителност належащо.
Малко разбор и след това безмълвие
През юли 2013 година, когато членът на съвета Димитър Узунов предлага администрацията да бъде увеличена със седем индивида, поражда спор с останалите членове на съвета, които упорстват сходно решение да бъде взето едвам след правенето на " аргументиран разбор на щатната бройка на администрацията ", който да бъде подготвен до края на септември.
Чак при започване на октомври комисията по правосъдна администрация, ръководена от Димитър Узунов, взима решение този разбор да бъде предоставен външен специалист, като по предложение на Магдалена Лазарова е определена Соня Ангелова. За това тя получава еднократно възнагражение от 3000 лв.. Договорът е подписан след още един месец, като чак в края на февруари отчетът е направен и малко по-късно е признат " за сведение " от Висш съдебен съвет.
Член на съвета разяснява пред " Капитал ", че Соня Ангелова е била извънредно доброжелателна и е желала да изготви изчерпателен разбор, само че е срещала опозиция. В последна сметка е признат документ, който аргументирано давал тенденция за действителните нужди, без съответни цифрови изражения. С него обаче никой не се е съобразявал. Стигнало се до такава степен, че словосъчетанието " функционален разбор " било възприемано като нещо неприятно и враждебно. Така да вземем за пример, във всяка офанзива против ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов болшинството заговаря от потребността на " функционален разбор " на ръководената от него институция.
В месеците след приемането на разбора Димитър Узунов внася пет оферти за увеличение на администрацията на съвета. Без спор е взето решение тя да нарасне с 31 индивида. Следва двегодишно мъртвило. През лятото на 2016 година, още веднъж без спор, е взето решение във Висш съдебен съвет да бъдат назначени още 11 индивида.
От Висш съдебен съвет прецизираха, че претекстовете за назначенията се виждат от протоколите на съвещанията на съвета, т.е. претекстове няма.
Няма субективно и обективно, има наивни пояснения
На въпрос какви са обективните и субективните аргументи за това повишаване, основният секретар на Висш съдебен съвет Димитър Тончев дава отговор: " Не е ясно въз основа на какъв аршин се желае разграничение на справедливи и субективни аргументи за увеличение на броя на чиновниците ", след което изброява две аргументи - прехвърлянето на ръководството на правосъдните здания от Министерството на правораздаването към Висш съдебен съвет и разделянето на съвета на две колегии.
Въпросните промени бяха направени напролет на 2016 година, т.е. могат да обяснят едвам 1/5 от направените назначения, тъй като след влизането в действие на цитираните от основния секретар промени са назначени всичко 13 индивида.
Същевременно, обаче, със същите промени на правосъдния закон, от Висш съдебен съвет бяха и конфискувани някои функционалности, които бяха трансферирани към Инспектората към Висш съдебен съвет (конфликт на ползи, етични инспекции и т.н.). От протоколите на Висш съдебен съвет не се вижда по никакъв метод тази смяна да се е отразила в понижаване на щата на чиновниците.
Член на Висш съдебен съвет описа, че няма смисъл да се търси логичност в назначенията, а в коридорите се знаело, че измежду новоназначените има и такива, " доведени " от членове на съвета от благоевградския район.
В различен от случаите били зачислени чиновници към комисията, която атестира магистратите, тъй като нейната председателка, желала " единствено да подписва ", споделя член на Висш съдебен съвет. Според източника ни се стигало до парадокса атестации на съдии с дълготраен стаж да се пишат от специалист, приключил Минно-геоложкия институт.
Подобна била обстановката и в етичната комисия, където очевидно специалистите не са си давали доста напън, тъй като преди време стана ясно, че текстовете на оценките за моралните качества на съдиите и прокурорите се придвижват с copy&paste от една препоръка в друга, постоянно без да се сменят и имената.
Проблемът не е в това, че се назначават хора, тъй като във Висш съдебен съвет фактически има потребност от експерти, изключително от статистици и IT-специалисти. Статистици, тъй като съветът систематизира цялата правосъдна статистика и в случай че тази работа не се прави точно, това блокира решаването на значими проблеми като натовареността на съдиите, така наречен правосъдна карта (равномерното разпределение на ресурсите в правосъдната система) и други IT-специалистите пък са нужни основно, с цел да работят по сигурността на осведомителните системи, употребени от съдилищата.
Но нищо сходно не се случва. От всички нови назначения има двама индивида, които се занимават със статистика, единият от които е експерт по осведомителни технологии. За сметка на това има осем назначени младши експерти на длъжността " компютърен оператор ", в чиято длъжностна характерност апропо е записано, че " сканира, развъжда, комплектова материали за съвещанието на комисията, изготвя машинописно материалите, свързани в комисията ", както и че " води протокол от всяко съвещание на комисията ". Бърз обзор на протоколите от бюджетната комисия и тази по правосъдна администрация дават визия защо става дума - в тях няма изявления на членовете на комисията, диспути или тъй наречените, а единствено точките от дневния ред и решенията. Или протоколите са водени немарливо или решенията се взимат като в Северна Корея. Последното, в действителност, го видяхме през последните пет години.
В последна сметка кадровата политика на Висш съдебен съвет не се разграничава значително от тази на останалата държавна администрация - голословна, непланирана, безредна и без всякаква угриженост за бюджетните запаси. И досега не е открит метод това да се поправя.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ