Работодателските организации поискаха оставката на социалния министър Бисер Петков заради

...
Работодателските организации поискаха оставката на социалния министър Бисер Петков заради
Коментари Харесай

Работодателските организации поискаха оставката на социалния министър

Работодателските организации желаеха оставката на обществения министър Бисер Петков поради заложеното административно нарастване на минималните осигурителни прагове с 3,9% и повдигането на минималната работна заплата с 50 лева, което би трябвало да стане факт следващата година.
Предложенията, написани в плана на бюджета на държавното публично обезпечаване, не са съветвани с тях като представители на работодателите в България, настояват организациите в писмо до министъра.
Според бизнеса дейностите на обществения министър са стъпка против обществения разговор и проява на отвод да се извърши европейската рекомендация за актуализация на минималната заплата след приемане на механизъм.
В края на предходната седмица от Асоциацията на индустриалния капитал предизвестиха, че в случай че общественият министър Бисер Петков удържи на обещанието си за административно увеличение на минималните осигурителни прагове за следващата година, бизнесът ще реагира остро, съобщи Дарик.
Васил Велев напомни, че предходната година поради отхвърли на работодателите не е имало договаряния за тези прагове и без интервенция на страната приходите са нарастнали.
" Средният застрахователен приход е повишен с 6 на 100 при растеж на праговете от 2,5%. Според синдикатите трябваше да се срине, а в действителност приходите в Национален осигурителен институт са нарастнали с 14% ", сподели Велев.
В писмото до министър Бисер Петков от бизнеса показват, че минимални осигурителни прагове по специалности и стопански действия не се ползват в нито една друга страна членка на Европейски Съюз. Организациите обръщат внимание също на заложеното повдигане на вноската за пенсия при в началото декларирани планове за отвод от увеличение на данъчната тежест, както и на административното повдигане на минималната пенсия, което не е обвързано с осигурителния принос и нарушава правилата на пенсионния модел у нас.
Заради публично импортираните и неконсултирани със обществените сътрудници оферти за увеличение на праговете и на минималната заплата, работодателите упорстват за незабавното отдръпване на Бисер Петков от поста обществен министър.

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
Във връзка с препоръчаното в Проекта на Закон за бюджет на ДОО административно нарастване на минималния застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности /МОД/ от 3,9% и на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 лева през 2018 година, и предвид на фрапантното несъгласие на тези планове с обективните стопански действителности и рекомендации на Европейската комисия, като представителни на национално ниво организации на българските работодатели, заявяваме следното:
Минималните осигурителни приходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на приходите от труд. В първите години от действието си, тази мярка създаде прочут резултат, само че с течение на времето, с измененията в нормативната уредба и икономическата среда, е към този момент неактуална, остаряла, неефективна и се трансформира в задължение и тежест за конкурентостта на стопанската система и заетостта.
В годините след отключване на световната икономическа рецесия от 2008 година, административно определяният най-малък застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности /МОД/ се разминава фрапантно със характерното положение на обособените браншове и предприятия, динамичността на заетостта, общата и секторна продуктивност на труда и растежа на цените. Този метод усилва сивия бранш и лимитира заетостта в обособени райони, браншове, предприятия и на уязвими обществени групи с ниска подготовка. Тези причини са представяни неведнъж и в рекомендации на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд.
Подобни механизми за установяване на прагове на МОД по обособени специалности, длъжности и стопански действия не се ползват в нито една от страните членки на Европейски Съюз. В ход е и увеличение на ставките на осигурителните вноски за фонд „ Пенсии " на ДОО, без значение от в началото декларираните планове за отвод от увеличение на данъчно осигурителната тежест. Същевременно в Наказателния кодекс бяха признати текстове за наказателно гонене на отклоняването от осигурителни отговорности в обилни размери, което в допълнение обезсмисля нормативното установяване на прагове за МОД.
Обръщаме внимание и на подхванатото административно нарастване на минималните пенсии за застрахователен стаж и възраст, което не е обвързано с осигурителния принос, и нарушава правилата на признатия пенсионно застрахователен модел. Тези спомагателни заплащания следваше да бъдат поети от системата на общественото подкрепяне.
Реалното административно нарастване на МОД за 2017 година възлиза на 2.5%, макар че не бе приложено административно увеличение по реда на член 6, алинея 2, т. 3 на КСО. В същото време през първото полугодие на 2017 година растежът на разноските на работодателите за труд през второто тримесечие е 11%, по отношение на същия интервал на 2016 година, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още един път и изрично потвърждава неадекватността на праговете за МОД.
Прегледът на измененията в така наречен „ характерни рекомендации за страната " от последните години демонстрира, че Европейска комисия също не поддържа определянето на МОД по длъжности и стопански действия, включително заради неналичието на „ транспарантен механизъм за установяване на МРЗ и правила за административните нараствания на МОД ", повишаването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско заплатен труд, и неналичието на обвръзка с растежа на продуктивността на труда. Все още не е закрита и процедурата против Република България по така наречен несъразмерни макроикономически несъответствия на Европейска комисия (execive macroecomic imballances), съответно по отношение на несъразмерния растеж на индикатора за така наречен единични разноски на труд (Unit labor cost).
Публично декларираните планове за административно повишаване на праговете за МОД с 3,9 % и нарастване на МРЗ на 510 лева, през 2018 година, не са съветвани авансово с нас като национално представителни работодателски организации.
Това е стъпка, директно ориентирана против обществения разговор, която показва отвод от осъществяване на характерните рекомендации на Европейска комисия, включително за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен транспарантен механизъм за нейното установяване, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни промени на пазара на труда, гарантиращи конкурентостта на стопанската система и дълготраен постоянен стопански напредък.
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
Тъй като съответните оферти за административно, недоговорено сред обществените сътрудници нарастване на МОД и МРЗ, са към този момент импортирани по формален път посредством плана на Закон за бюджета на ДОО, като национално представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели ние настояваме за Вашето неотложно отдръпване от заеманата от Вас служба.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ
БОЖИДАР ДАНЕВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БТПП
КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КРИБ
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР