Работим повече от германците за 4 пъти по-ниски заплати. Взимаме

Работим повече от германците за 4 пъти по-ниски заплати. Взимаме приблизително 700 евро след налози на месец, а в Гърция – 1386 евро, демонстрират данни на Евростат.

Българите работят повече от германците, само че получават четири пъти по-ниски заплати. У нас след заплащане на всички налози и осигуровки междинният размер на чистата заплата е 701 евро, демонстрират данни на Евростат за 2022 година А чистата заплата в Германия е 2870 евро. Същевременно междинното работно време в България е 39,2 часа на седмица, а в Германия е 34,6 часа.


Голямата разлика
сред размера на заплатите у нас и в множеството страни от Европейски Съюз води до това, че сме най-бедни измежду жителите на Европейски Съюз. В България част от стоките и услугите са по-евтини в сравнение с в Германия, само че някои храни даже са по-скъпи. Всичко това е причина за ниския витален стандарт на огромна част
от популацията на страната.
Най-близо до нас по чисти заплати е Румъния, демонстрират данните на Евростат. Средната заплата в Румъния след заплащане на всички налози и осигуровки е 746 евро. Това значи, че в северната ни съседка взимат приблизително по 45 евро повече на месец, в случай, че
множеството храни там са по-евтини.
На трето място по най-ниски междинни чисти заплати е Унгария с 896 евро на месец. Топ пет по най-ниски заплати се добавя от Хърватия с 905 евро и Словакия с 981 евро. Във всички останали страни от Европейски Съюз междинните заплати след заплащане на налози
и осигуровки са над 1000 евро.
Най-високи заплати взимат в Люксембург – приблизително 4048 евро измежду заплащане на всички данъци. Топ три на страните с най-високи междинни заплати след удръжките за налози и осигуровки се добавя от Нидерландия и Дания, където взимат надлежно приблизително по 3463 евро и 3382 евро на месец.
На четвърто място е Ирландия
с чиста междинна заплата от 3301 евро, а на пето място е Австрия с 2959 евро. Много близо по заплати след Австрия са Швеция с 2936 евро и Финландия с 2914 евро. Германия с 2870 евро е чак на осмо място измежду страните от Европейски Съюз в класацията по чисти заплати, а топ 10 се добавя от Белгия и Франция надлежно с 2762 евро и 2504 евро.

Прави усещане, че в едни от страните с най-голям стандарт на живот работят минимум. Държавите с най-кратка междинна работна седмица са Нидерландия (32,4 часа), Австрия (33,7 часа), Норвегия (34,1 часа),
Дания и Германия (и двете по 34,6 часа).
Данъчните системи в множеството страни от Европейски Съюз са много по-различни от разпоредбите за облагане на приходите в България. Има разнообразни данъчни облекчения за деца и необлагаеми минимуми, върху които не се дължат данъци. Затова от Евростат разгласяват данни за чистите заплати за
работещи съпрузи, които нямат деца.
И в България има данъчно облекчение за деца, като един от родителите може да понижи дължимите си данъци с 50 лева на месец за едно дете, със 100 лева за две деца и със 150 лева за три и повече деца. Така действително данъчната тежест на хората с деца, които още не са навършили пълноправие, е по-ниска в сравнение с хората без деца.
Облекчението за деца важи и за приходите,
получени през актуалната 2023 година Но дали ще важи и през 2024 година следва да решат депутатите при гласоподаване на бюджета за идната година. За разлика от останалите данъчни облекчения, които трайно са записани в Закона за облагане приходите на физическите лица, депутатите гласоподават огромните данъчни облекчения за деца година за година с приемането на закона за бюджета.
Налозите върху приходите по-високи от междинните в Европейски Съюз
Данъчно-осигурителната тежест за служащите в България изобщо не е ниска, демонстрират данни на Евростат за размера на плащаните данъци. Данъкът върху приходите в България е единствено 10% и е измежду най-ниските в страните от Европейски Съюз.

Но събираните осигуровки не са ниски. Освен това няма необлагаем най-малко за приходите. В резултат общият размер на данъчно-осигурителната тежест за хората в България е 22,4%.
Това значи, че при заплата от 1000 лева,
след заплащане на всички данъци човек получава чисто 776 лева Като с изключение на осигуровките, които удържат от заплатата, осигуровки за служащия заплаща и работодателят.

Данъчно-осигурителната тежест за служащите в България даже е по-висока от междинната за страните от Европейски Съюз,
която е в размер на 20,30%.
Най-ниски налози заплащат служащите в Испания – единствено 6,87% от междинната заплата влизат в държавната хазна, демонстрират данните на Евростат. Много ниски са и данъците върху междинната заплата на хората в Кипър и Естония – надлежно 8,3% и 9,28%.
Самите данъчни ставки в страните
от Европейски Съюз са по-високи от плоския налог от 10% в България. Но в множеството страни има необлагаем най-малко. Например в Естония данъкът върху приходите е 20%. Но има необлагаем най-малко в размер до
654 евро на месец и до 7848 евро на година.
Размерът на този необлагаем най-малко зависи от прихода на индивида и понижава с увеличение на прихода. Така се оказва, че данъчната тежест върху междинната заплата в Естония е по-ниска в сравнение с в България.
Много ниска спрямо
данъците в България е и данъчно-осигурителната тежест в редица други страни от Европейски Съюз като да вземем за пример Нидерландия (12,94%), Чехия (12,95%), Ирландия (13,45%), Малта (13,85%), Гърция (13,97%), демонстрират данните на Евростат.
Най-високи са данъците върху
приходите на хората в Румъния – приблизително 36,19% от размера на междинната заплата. На второ място е Унгария с данъчно-осигурителна тежест в размер на 33,5%, а на трето място е Дания с 30,77%. В Германия за налози и осигуровки отиват приблизително по 28,65% от заплатите. Това подрежда страната на четвърто място по най-висока данъчно-осигурителна тежест. Топ пет на страните от Европейски Съюз с най-високи данъци върху приходите се добавя от Литва с 27,99%.
Разходите за дома са тежест за 15% от българите
Разходите за дома са прекомерно огромна тежест за над 15% от българите, демонстрират данни на Евростат. Това значи, че жилищните разноски на тези хора са над 40% от общите приходи на семейството.
България е измежду страните от Европейски Съюз
с максимален дял на хората, които мъчно заплащат сметките и наемите си. Причината за това са ниските приходи. В България преобладаващата част от хората живеят в лични жилища. Овен това цените на тока към момента са контролирани и са по-ниски от пазарните.
Но след излизане на семействата
на свободния пазар на ток, каквито са проектите на държавното управление, сметките за ток ще набъбнат доста, а делът на хората, които ще бъдат затруднени при заплащането им, ще нарасне доста. Помощи за ток като енергийно небогати ще получат единствено хората с мизерни приходи. Но по-високите сметки за ток ще затруднят и хората със междинни приходи, които
няма да получат никакви помощи.
Най-голям е делът на хората, за които разноските за дома са прекомерно огромна тежест, в Гърция – 26,7% от популацията. На второ място е Нидерландия с 21,7%. Причината за това са високите наеми в Гърция и Нидерландия.
Но България е измежду страните с максимален дял
на затруднените да заплащат сметките си поради ниските заплати. В Румъния, която е тъкмо пред нас по чисти заплати, единствено за 8,5% от хората заплащането на сметки и наеми е прекомерно огромна тежест.
Затрудняват работата от вкъщи с нови условия
Промени в Кодекса на труда (КТ), препоръчани от държавното управление, ще затруднят наложилата се процедура в доста компании за работа от у дома. Това излиза наяве от изпратените мнения по законопроекта, който е пуснат за публично разискване.
Новите текстове плануват,
че “работникът и служителят, който прави работа от разстояние, е задължен да даде на работодателя писмена информация за характерностите на обезпеченото от него работно място за осъществяване на работа от разстояние ”. Освен това е записано, че “помещението, в което е работното място, би трябвало да е с задоволителна повърхност и с условия, позволяващи на работещия да прави работата от разстояние без риск за здравето и сигурността ”.
Оказва се, че служащият би трябвало документално
да уведомява шефа къде ще работи и при какви условия. Но не е ясно какви характерности на помещението би трябвало да опише – дали единствено размера на стаята или да вземем за пример дали има задоволително огромни прозорци, с цел да влиза светлина, и дали се отоплява на парно или климатик и каква е температурата в помещението през зимата, с цел да не настине.
“Необходимо е регулацията на работата от
разстояние да бъде направена по този начин, че да не основава спомагателна административна тежест за работодателите и/или чиновниците, а да предизвиква главното преимущество на този модел – гъвкавостта ”, написа в мнение на Сдружение “Българска асоциация за ръководство на хора ” (БАУХ) по законопроекта. Сдружението пази ползите на експерти по ръководство на
човешките запаси от над 850 компании в страната.
В направения законопроект са заложени промени, които не предизвикват главното преимущество на работата от разстояние, считат от БАУХ. “Предлаганите промени в КТ, изискващи фиксирането на работното място до съответно място в съответно помещение, не кореспондират с потребностите
нито на работодателите, нито на чиновниците.
Това опонира на самите претекстове на законопроекта, както и на международните трендове, защото вместо да улеснява работата от разстояние, на процедура я лимитира. Предназначението на отдалечената работа е да дава опция за еластичност и полагане на труд от разнообразни местоположения, когато характерът на работата го разрешава ”, декларират от Сдружението.
Регулирането на работата от разстояние
наскоро беше разисквано и на среща на зам.-министъра на труда и обществената политика Десислава Стоянова с представители на браншови организации от сферата на осведомителните технологии, където е максимален делът на хората, работещи от разстояние. На срещата тя е обяснила, че измененията пазят ползите на работодателите. “Отговорността за обезпечаването на здравословни и безвредни условия на труд е на работодателя, като по този начин е уредено във всички държави-членки на Европейски Съюз. Няма по какъв начин работодателят да подсигурява сигурност и здраве при работа, в случай че не знае от къде работи служителят ”, е декларирала Десислава Стоянова.
Но в изпратените мнения по законопроекта
хора декларират, че домът им би трябвало да се приема за задоволително безвреден за живот, а надлежно и за работа. Според БАУХ “вменяването на работодателя на отговорности, които на практика са невъзможни за надзор, не е вярната посока в процеса по споразумяване статута на работата от разстояние. Не е допустимо един шеф физически на ежедневна база да управлява безвредните условия на труд в отдалечените работни места на всички свои чиновници. Добрите практики от страни, от дълго време прилагащи този модел на работа, демонстрират, че шерването на отговорността за това сред двете страни в трудово-правните взаимоотношения
е единственият на практика изпълним и реален метод ”.
С оферти план се уголемяват и опциите на работодателите за надзор на свършената работа от хората, които се трудят от разстояние. Това ги слага в неравностойно състояние по отношение на останалите чиновници във компанията.
Да бъде уредена опция и служителите да работят от разстояние, желаят хора от държавната администрация.