Изобретателите на съвременна Европа
Работата върху нов метод за засичане на следи от ДНК трансформира испанката Маргарита Фалгерас в първия откривател в историята на премиите с две оценки
[EPO] Церемонията по награждаване на най-хубавите хрумвания на изобретатели в Европа наподобява повече като връчване на оскари, в сравнение с като събиране на представители на бизнеса и науката. И има за какво - макар името си European Inventor Awards събира и насочва прожекторите към най-иновативните мозъци в Европа, а и по света. Затова и статуетките отпътуваха световно: като се изключи испанката Маргарита Фалгерас, която за пръв път в историята на събитието взе две изобретателски награди (на публиката и за повсеместен принос) в една вечер, всички останали статуетки потеглиха към разнообразни страни – от Австрия до Япония.
Тази година церемонията се организира във Виена, като от сцената бяха наградени изобретатели в редица посоки – от иноватори в областта на екологията и медицината до основателя на литиевата батерия. Всички те са не просто изобретатели, само че и притежатели на своя интелектуален артикул, откакто са минали през не толкоз привлекателния и бърз развой на патентоване на концепциите си. Този развой обаче е значим и за благополучие Европа има една от най-силните организации в света във връзка с интелектуалната благосъстоятелност в лицето на Европейската патентна организация (EPO).
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В отбрана на мозъците
" Това, което вършим в EPO, е да разгледаме заявките за патенти, да търсим в системата дали концепцията в действителност е нова или не, след което да преведем концепцията през нашите критерии, да забележим дали има възражения против нейното патентоване и ако не – да я патентоваме ", споделя в диалог с " Капитал " Яна Митермайер, представител на EPO. За да се случи процесът, който тя разказва, организацията първо употребява базата си данни с общо 1.2 милиарда записа, а по-късно всяка концепция се преглежда от тричленно висококвалифицирано жури.
Колко е значим този развой е показателно от обстоятелството, че трите най-големи компании по брой патенти в EPO за 2018 година - Siemens, Huawei и Samsung, са получили зелена светлина за едвам половината от патентите си, в множеството случаи поради повтаряне на хрумвания. Тези от тях, които са минали през ситната цедилка, получават отбрана на интелектуалната благосъстоятелност от EPO, само че единствено на равнище територията на страните, които вземат участие в самофинансиращата се междуправителствена организация – общо 38 европейски страни, в това число и България. За патент на тази територия обаче могат да аплайват хора и компании от целия свят, което проличава от имената на Huawei и Samsung.
Един от проблемите на патентната система е, че тя в доста случаи е мудна. Процесът по патентоване на една концепция лишава години. Целта на EPO е първата фаза – търсенето в базата данни (която Митермайер назовава " шедьовър " ), да лишава до 6 месеца. Втората – разглеждането на самата концепция – 12 месеца, а третата – оспорването на концепцията, 15 месеца. С някои етапи организацията се оправя даже по-добре от заложените цели, само че с други – по-бавно. " Когато минем целия този развой, прекосяваме към патентоването ", споделя Митермайер.
Литиевата батерия, лазер за сьомга...
Някои патенти са на първо място показателни за най-продуктивните мозъци на планетата. Такъв е казусът да вземем за пример с японеца Акиро Йошино, тазгодишният притежател на премията за страни отвън EPO. Дребният Йошино е огромният разум, който стои зад литиевата батерия и нейното развиване – тази, която задвижва всички съвременни телефони. От сцената 71-годишният Йошино споделя, че желае да е жив задоволително дълго, с цел да види използването на литиеви акумулатори в коли на толкоз всеобщо равнище, колкото и при смарт телефоните.
В други случаи обаче патентите са мотор на цели бизнеси. " Интелектуалната благосъстоятелност е 85-90% от цената на един стартъп. Когато преглеждаме стартъпи, в които да влагаме, преглеждаме на първо място интелектуалната благосъстоятелност ", споделя Ингрид Спилма, консултант на фондове за рисков капитал, по време на една от полемиките във Виена. Томас Рийнер, вицепрезидент в компанията за датчици AMS, прибавя, че броят на патентите е изключително значима метрика за вложители и бизнес сътрудници. " Повечето стартъпи не знаят същинската стойност на положително портфолио от патенти ", споделя той.
Някои обаче знаят доста добре. Есбен Бек е норвежец, основател на технология за лазерно унищожаване на паразити от сьомга и шеф в компанията Stingray, която се занимава напълно с това. На процедура целият бизнес на компанията се гради към изобретението на Бек, който отхвърля да лицензира технологията за прилагане от други компании и по този начин основава свое неповторимо конкурентно преимущество. " Идеята ми пристигна в границите на един миг. Преди това бях работил върху други софтуерни планове, в това число и машинно зрение. За мен въпросът беше по какъв начин наличните тогава технологии да се обединят в устройство, което да убива морските паразити върху сьомгата ", споделя пред " Капитал " Бек, който е измежду номинираните за премията в категория " Малки и междинни предприятия ".
Самият патент не е съответно за сьомга или морски паразити – става дума, общо казано, за външни паразити върху риби, които могат да бъдат отстранени подводно посредством фотони. В момента Stingray работи със 170 рибарника в Норвегия, като Бек прецизира, че единствено в страната има общо 5 хиляди рибарника, т.е. – голяма опция за напредък, изключително поради неналичието на опция на пазара. " На международно равнище има още по-големи благоприятни условия. Имаме бизнес и във Англия, а идната ни дестинация евентуално ще бъде Канада ", споделя той.
... и други бизнес истории
Друга бизнес история във Виена идва от Англия. Ричард Палмър и Филип Грийн са номинирани в същата категория, в която и Бек. Те стартират да опитват с течност, чието най-важно свойство е, че се втвърдява при удар. Двамата обаче са учудени, че тази примес с невероятни свойства се употребява съвсем напълно в детски играчки. Грийн и Палмър създават течността по този начин, че тя да има приложение в облекла, и я насочват към спортната промишленост.
След като патентоват откритието си – материалът е наименуван D3O, както и компанията, в която работят двамата, а името идва от лабораторията им – сполучливо го вкарват в облекла с висок коефицент на отбрана. Пред " Капитал " двамата демонстрират материала, който стои в буркан, наподобява като гел и при изваждане стартира да се разтича. Когато обаче Грийн хваща чук и го удря, той се втвърдява. Малко по-късно още веднъж е в съвсем течно положение. " Различни концерни го употребяват за разнообразни цели, в това число и нетрадиционни такива, като да вземем за пример футболни топки. Възможностите за приложение са доста, само че до неотдавна пазарът не изглеждаше изключително заинтригуван ", споделя Грийн.
В последна сметка изобретенията както на Бек, по този начин и на Грийн и Палмър губят в категорията за сметка на холандеца Рик Бройр, който основава подводна обвивка, която защищава корабите от всевъзможни налепи, като по този метод усъвършенства горивната успеваемост с 40%.
Къде да намерим нововъведението в зародиш
Годишните събития на EPO не са просто " конкурс за хубост " на новаторски хрумвания, само че и средище за обмяната им и за търсене на финансиране. Аудиторията дава на изобретателите освен опция за среща посред им, а и за контакт с представители на академичната общественост и фондове за рисков капитал. Това несъмнено дава спомагателен смисъл на провелите се за 16-и път награди и отваря небосвод за още доста издания, в които от ден на ден започващи или открити бизнеси да разпростират палитри от патенти.
По време на двата дни семинари и награди се ражда и един въпрос, който, както и в истинската му версия, на пръв взор няма елементарен отговор: кое идва първо, нововъведението или патентът? Според Райнер Остервалдер от EPO отговорът на въпроса е да се мисли отвън кутията и процесът в никакъв случай да не завършва. " Иновацията води до патенти и патентите водят до иновация ", заключава той. Победителите на European Inventor Awards 2019
Категория " Индустрия ": Клаус Файхтингер и Манфред Хекл (Австрия) за патентоването на нов метод в преработването на пластмаса и превръщането на преработвания материал във висококачествени нови артикули. Техните машини обработват 14.5 млн. тона пластмаса годишно.
Категория " Изследване ": Създателят на инструмента за по-точно диагностициране на рак Immunoscore Жером Галон (Франция). Immunoscore употребява цифрови изображения и програмен продукт за оценяване опцията за завръщане на рака.
Категория " Малки и междинни предприятия ": Рик Бройр (Холандия), основател на обвивка за кораби, която защищава от подводни налепи и понижава разхода на гориво.
Категория " Страни отвън EPO ": Създателят на модерната литиева батерия Акира Йошино (Япония), чието откритие през днешния ден се употребява в пет милиарда устройства – от телефони и преносими компютри до електрически коли.
Награда на публиката и премия за повсеместен принос: Пионерът в молекулярната генетика Маргарита Салас Фалгерас (Испания), чиято работа разрешава по-бърз, елементарен и сигурен метод за засичане на следи от ДНК, задоволително огромни за проучване. Нейните патенти се употребяват в онкология, криминалистика, археология и други посоки.
[EPO] Церемонията по награждаване на най-хубавите хрумвания на изобретатели в Европа наподобява повече като връчване на оскари, в сравнение с като събиране на представители на бизнеса и науката. И има за какво - макар името си European Inventor Awards събира и насочва прожекторите към най-иновативните мозъци в Европа, а и по света. Затова и статуетките отпътуваха световно: като се изключи испанката Маргарита Фалгерас, която за пръв път в историята на събитието взе две изобретателски награди (на публиката и за повсеместен принос) в една вечер, всички останали статуетки потеглиха към разнообразни страни – от Австрия до Япония.
Тази година церемонията се организира във Виена, като от сцената бяха наградени изобретатели в редица посоки – от иноватори в областта на екологията и медицината до основателя на литиевата батерия. Всички те са не просто изобретатели, само че и притежатели на своя интелектуален артикул, откакто са минали през не толкоз привлекателния и бърз развой на патентоване на концепциите си. Този развой обаче е значим и за благополучие Европа има една от най-силните организации в света във връзка с интелектуалната благосъстоятелност в лицето на Европейската патентна организация (EPO).
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В отбрана на мозъците
" Това, което вършим в EPO, е да разгледаме заявките за патенти, да търсим в системата дали концепцията в действителност е нова или не, след което да преведем концепцията през нашите критерии, да забележим дали има възражения против нейното патентоване и ако не – да я патентоваме ", споделя в диалог с " Капитал " Яна Митермайер, представител на EPO. За да се случи процесът, който тя разказва, организацията първо употребява базата си данни с общо 1.2 милиарда записа, а по-късно всяка концепция се преглежда от тричленно висококвалифицирано жури.
Колко е значим този развой е показателно от обстоятелството, че трите най-големи компании по брой патенти в EPO за 2018 година - Siemens, Huawei и Samsung, са получили зелена светлина за едвам половината от патентите си, в множеството случаи поради повтаряне на хрумвания. Тези от тях, които са минали през ситната цедилка, получават отбрана на интелектуалната благосъстоятелност от EPO, само че единствено на равнище територията на страните, които вземат участие в самофинансиращата се междуправителствена организация – общо 38 европейски страни, в това число и България. За патент на тази територия обаче могат да аплайват хора и компании от целия свят, което проличава от имената на Huawei и Samsung.
Един от проблемите на патентната система е, че тя в доста случаи е мудна. Процесът по патентоване на една концепция лишава години. Целта на EPO е първата фаза – търсенето в базата данни (която Митермайер назовава " шедьовър " ), да лишава до 6 месеца. Втората – разглеждането на самата концепция – 12 месеца, а третата – оспорването на концепцията, 15 месеца. С някои етапи организацията се оправя даже по-добре от заложените цели, само че с други – по-бавно. " Когато минем целия този развой, прекосяваме към патентоването ", споделя Митермайер.
Литиевата батерия, лазер за сьомга...
Някои патенти са на първо място показателни за най-продуктивните мозъци на планетата. Такъв е казусът да вземем за пример с японеца Акиро Йошино, тазгодишният притежател на премията за страни отвън EPO. Дребният Йошино е огромният разум, който стои зад литиевата батерия и нейното развиване – тази, която задвижва всички съвременни телефони. От сцената 71-годишният Йошино споделя, че желае да е жив задоволително дълго, с цел да види използването на литиеви акумулатори в коли на толкоз всеобщо равнище, колкото и при смарт телефоните.
В други случаи обаче патентите са мотор на цели бизнеси. " Интелектуалната благосъстоятелност е 85-90% от цената на един стартъп. Когато преглеждаме стартъпи, в които да влагаме, преглеждаме на първо място интелектуалната благосъстоятелност ", споделя Ингрид Спилма, консултант на фондове за рисков капитал, по време на една от полемиките във Виена. Томас Рийнер, вицепрезидент в компанията за датчици AMS, прибавя, че броят на патентите е изключително значима метрика за вложители и бизнес сътрудници. " Повечето стартъпи не знаят същинската стойност на положително портфолио от патенти ", споделя той.
Някои обаче знаят доста добре. Есбен Бек е норвежец, основател на технология за лазерно унищожаване на паразити от сьомга и шеф в компанията Stingray, която се занимава напълно с това. На процедура целият бизнес на компанията се гради към изобретението на Бек, който отхвърля да лицензира технологията за прилагане от други компании и по този начин основава свое неповторимо конкурентно преимущество. " Идеята ми пристигна в границите на един миг. Преди това бях работил върху други софтуерни планове, в това число и машинно зрение. За мен въпросът беше по какъв начин наличните тогава технологии да се обединят в устройство, което да убива морските паразити върху сьомгата ", споделя пред " Капитал " Бек, който е измежду номинираните за премията в категория " Малки и междинни предприятия ".
Самият патент не е съответно за сьомга или морски паразити – става дума, общо казано, за външни паразити върху риби, които могат да бъдат отстранени подводно посредством фотони. В момента Stingray работи със 170 рибарника в Норвегия, като Бек прецизира, че единствено в страната има общо 5 хиляди рибарника, т.е. – голяма опция за напредък, изключително поради неналичието на опция на пазара. " На международно равнище има още по-големи благоприятни условия. Имаме бизнес и във Англия, а идната ни дестинация евентуално ще бъде Канада ", споделя той.
... и други бизнес истории
Друга бизнес история във Виена идва от Англия. Ричард Палмър и Филип Грийн са номинирани в същата категория, в която и Бек. Те стартират да опитват с течност, чието най-важно свойство е, че се втвърдява при удар. Двамата обаче са учудени, че тази примес с невероятни свойства се употребява съвсем напълно в детски играчки. Грийн и Палмър създават течността по този начин, че тя да има приложение в облекла, и я насочват към спортната промишленост.
След като патентоват откритието си – материалът е наименуван D3O, както и компанията, в която работят двамата, а името идва от лабораторията им – сполучливо го вкарват в облекла с висок коефицент на отбрана. Пред " Капитал " двамата демонстрират материала, който стои в буркан, наподобява като гел и при изваждане стартира да се разтича. Когато обаче Грийн хваща чук и го удря, той се втвърдява. Малко по-късно още веднъж е в съвсем течно положение. " Различни концерни го употребяват за разнообразни цели, в това число и нетрадиционни такива, като да вземем за пример футболни топки. Възможностите за приложение са доста, само че до неотдавна пазарът не изглеждаше изключително заинтригуван ", споделя Грийн.
В последна сметка изобретенията както на Бек, по този начин и на Грийн и Палмър губят в категорията за сметка на холандеца Рик Бройр, който основава подводна обвивка, която защищава корабите от всевъзможни налепи, като по този метод усъвършенства горивната успеваемост с 40%.
Къде да намерим нововъведението в зародиш
Годишните събития на EPO не са просто " конкурс за хубост " на новаторски хрумвания, само че и средище за обмяната им и за търсене на финансиране. Аудиторията дава на изобретателите освен опция за среща посред им, а и за контакт с представители на академичната общественост и фондове за рисков капитал. Това несъмнено дава спомагателен смисъл на провелите се за 16-и път награди и отваря небосвод за още доста издания, в които от ден на ден започващи или открити бизнеси да разпростират палитри от патенти.
По време на двата дни семинари и награди се ражда и един въпрос, който, както и в истинската му версия, на пръв взор няма елементарен отговор: кое идва първо, нововъведението или патентът? Според Райнер Остервалдер от EPO отговорът на въпроса е да се мисли отвън кутията и процесът в никакъв случай да не завършва. " Иновацията води до патенти и патентите водят до иновация ", заключава той. Победителите на European Inventor Awards 2019
Категория " Индустрия ": Клаус Файхтингер и Манфред Хекл (Австрия) за патентоването на нов метод в преработването на пластмаса и превръщането на преработвания материал във висококачествени нови артикули. Техните машини обработват 14.5 млн. тона пластмаса годишно.
Категория " Изследване ": Създателят на инструмента за по-точно диагностициране на рак Immunoscore Жером Галон (Франция). Immunoscore употребява цифрови изображения и програмен продукт за оценяване опцията за завръщане на рака.
Категория " Малки и междинни предприятия ": Рик Бройр (Холандия), основател на обвивка за кораби, която защищава от подводни налепи и понижава разхода на гориво.
Категория " Страни отвън EPO ": Създателят на модерната литиева батерия Акира Йошино (Япония), чието откритие през днешния ден се употребява в пет милиарда устройства – от телефони и преносими компютри до електрически коли.
Награда на публиката и премия за повсеместен принос: Пионерът в молекулярната генетика Маргарита Салас Фалгерас (Испания), чиято работа разрешава по-бърз, елементарен и сигурен метод за засичане на следи от ДНК, задоволително огромни за проучване. Нейните патенти се употребяват в онкология, криминалистика, археология и други посоки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ