Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване Технологичните публични предлагания на акции

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Технологичните обществени предлагания на акции не са това, което бяха. Дори след години на суша във връзка с борсовите дебюти вложителите към този момент не демонстрират толкоз огромен интерес към компании, които постоянно биват наричани (или се назовават сами) извършители на пазари. Причините могат да бъдат сведени до няколко: те нямат тази тежест, която имаше Фейсбук или Alibaba при дебюта си на борсата, а и софтуерните компании към този момент не се преглеждат като новобранци с голям капацитет. Напротив, те са най-големите обществени компании в света.

Така да вземем за пример Уолстрийт най-сетне дочака дебюта на Uber, откакто от години бленуваше да стартира да търгува с акциите на най-големия останал стартъп в Силициевата котловина. Няколко месеца по-късно Uber към този момент не наподобява толкоз перспективна, а усещанията от новаторския бизнес модел, технологията и опциите за смяна в цялостен един пазар отстъпиха на обстоятелството, че компанията може в никакъв случай да не излезе на облага. Проблеми, които в никакъв случай не са интересували Фейсбук, Гугъл или Amazon, които вършат едни от най-големите финансови резултати в корпоративния бранш.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Загубеният ореол

Сушата на Уолстрийт във връзка с огромни софтуерни дебюти стартира да се усеща още през 2015 и 2016 година, само че през последните 24 месеца се видя оживление. Освен Uber на борсата се появи и съперникът Lyft, който работи единствено на американския пазар. В същия интервал от време се появиха и Spotify, Pinterest, Snap, както и относително нишовите Dropbox и Zoom. Малко от тях обаче се търгуват съгласно упованията и сигурно нито една от тях не дава поръчка, че ще последва развиването на Фейсбук, Гугъл и Amazon, златното потомство на Силициевата котловина, което сформира три от петте най-големи обществени компании в света, а останалите две са от същия бранш, само че по-стари: Apple и Microsoft.

Фактът, че колосите на върха към този момент не са петролни или индустриални компании, а софтуерни, които не престават да порастват и вложителите няма причина да се отхвърлят от тях, е една от аргументите за изгубения ореол на софтуерните IPO-та. Другата е, че даже да трансформират изоснови големи пазари, като този на таксиметровата или музикалната промишленост, компании като Uber, Lyft и Spotify просто не работят на облага.

В случая на Uber и Lyft диалогът за гражданска война в напредването от дълго време е на втори или даже трети проект. По-често дебатът е по отношение на това по какъв начин те да бъдат контролирани и дали е допустимо с този модел да работят на облага, а това се отразява и на представянето на двете. " И двете огромни компании в споделените пътувания се движат фрапантно под упованията на борсата. Между двете обаче по-добрите индикатори са на Lyft ", разяснява Чарлз Мителхаус от The Motley Fool.

В сегмента със споделената стопанска система това кара вложителите да насочат погледи към друга вяра: Airbnb, платформата за отдаване на недвижими парцели. Докато при Uber се знаеше авансово, че финансовите резултати на компанията не са изключително положителни, информацията за Airbnb е, меко казано, нищожна. Компанията не демонстрира интерес към листване на борсата, а и тя също има големи проблеми със законодателства и регулатори в разнообразни елементи на света – картина, мощно напомняща на ситуацията на Uber.

Не остана какво да подриваме

Технологичните компании, които в този момент дебютират на борсата, имат един огромен проблем: мъчно е непрекъснато да подриваш всяка промишленост. Snap и Pinterest да вземем за пример, фирмите, които стоят зад обществените мрежи Snapchat и едноименната Pinterest, имат изключително комплицирана цел - да завземат пазарен дял от Фейсбук и Twitter, които сами по себе си са подривни компании. Същото важи за множеството компании освен в областта на обществените мрежи, само че и изцяло в софтуера, да вземем за пример Zoom – компания за видеософтуер, която също дебютира тази година. На процедура тя подрива в допълнение това, което беше направено първо от Skype, а след това и от други приложения. Zoom въпреки всичко е една от по-добре представящите се компании дебютанти тази година и може да се похвали с пазарна капитализация от 26 милиарда $ – един надалеч нелош резултат за компания с нишов програмен продукт.

Не по този начин стоят нещата при Dropbox, компанията за шерване и предпазване на файлове в интернет, чиито акции за последната година са изгубили 50% от цената си. Причината е относително просто: това, което Dropbox прави, към този момент не е толкоз неповторимо и доста други компании (като Google) интегрираха в платформите си.

Може би най-интересният случай измежду софтуерните платформи е този на Spotify. Компанията за стрийминг на музика продължава да не работи на облага и казусът е чудноват: още от години изпълнителният шеф Даниел Ек разяснява, че това ще се случи, когато компанията доближи 100 млн. платени клиенти. Spotify мина тази цел още при започване на годината, само че и досега продължава да работи на солидна загуба, която може да стане даже по-голяма поради новите покупко-продажби с лейбълите, за които е неразбираемо до каква степен са положителни за компанията или оставят лъвския къс в звукозаписните компании.

На борсата Spotify също се показва неубедително, даже да е с неведнъж повече консуматори, в сравнение с именитите си съперници от Apple и Гугъл. След първичното стремително повдигане на цената на акциите през 2018 година, през последната година Spotify е изгубила 27% от пазарната си капитализация.

и ще става по-трудно

Uber, Lyft и Spotify сигурно не се трансфораха в новия Фейсбук на борсата и това може да се одобри и като сигнал към компаниите от Силициевата котловина да не бързат с излизането си на обществения пазар, изключително при големите количества частен капитал, които не престават да са налични в долината. Освен това листванията на подривните компании постоянно наподобяват и като опция само на старите вложители и основателите да осребрят част от вложенията си на облага. За останалите остава вярата, че бизнес моделът им ще излезе на плюс, а оттова това да се трансферира в цените на акциите.

Но подривните компании към този момент не се борят с обичайните индустриални колоси, а едни с други, и това неимоверно губи част от ореола им на борсата. Към това може да прибавим и още един ореол – регулаторните трендове по света са софтуерните компании към този момент да не се преглеждат като спасителите на стопанската система и предвестниците на бъдещето, а като бизнеси, които постоянно се изхранват най-вече с персоналните данни на консуматори. А загубата на този ореол в никакъв случай не остава отвън полезрението на Уолстрийт.