Биосериалът на Живко Джамяров
Работата в партньорство ми работи добре и ме развива, тъй като виждам по какъв начин човек би трябвало да спре да постанова своето мнение и да види през очите на другата страна, споделя предприемачът Живко Джамяров.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Биопроизводители няма да получават нови евросубсидии през 2018 година
Евентуално финансиране на нови претенденти за агроекология ще има единствено за запазване на локални породи животни
31 яну 2018
Здравословен поврат
Здравословната вълна в храненето стигна и до българския пазар. Това трансформира разпоредбите и отваря врата за нови ниши в бизнеса с храни
19 авг 2017
Любомир Ноков: Потреблението на био храни не е обвързвано единствено с приходите и възрастта
Управителят на " Био България " пред " Регал "
16 юни 2017
Яни Драгов: Хората ще се хранят все по-здравословно
Собственикът на " Смарт органик " пред " Регал "
16 юни 2017
Austria Bio Garantie откри посланичество в България
Най-голямата австрийска компания за узаконяване на биохрани чака локалният пазар да продължи да пораства
27 мар 2014 Да започнеш " на зелено " в бизнеса за Живко Джамяров има малко по-богато значение. Освен, че доста пъти започва от нулата, и то на занапред възникващ пазар, софиянецът прецизно се придържа към биото, на което този цвят приляга най-точно. За десетте му години като бизнесмен той е измежду най-разпознаваемите в бизнеса със здравословни храни и е минал през всичко: бил е вносител на биопродукти, притежател на магазин за биохрани, кетъринг снабдител, специалист по узаконяването на био стопанства, ресторантьор, а неотдавна и производител на лична суперхрана.
Безспорно най-големият му план дотук е Soul Kitchen - ресторантът за чиста храна, класиран на 10-о място в селекцията на TripAdvisor измежду повече от хиляда заведения в столицата. През тази година бизнесът ще означи своята пета годишнина. Дали е съумял? " На път сме да възвърнем инвестицията, само че се изисква още време. В момента ресторантът прави задоволително, че да сме спокойни ", споделя Джамяров.
Немско начало
Желанието за личен бизнес го спохожда като студент в Германия, само че с какво тъкмо да се захване се избистря след конфликта със здравословен проблем, който му разкрива храната като лекарство и отрова. " Върнах се през 2007 година с един куфар, цялостен с биохрани, вместо с облекла, тъй като не знаех по какъв начин ще си сготвям тук киноа и другите неща, с които бях привикнал. " Ограниченият избор на артикули по магазините в България насочват Джамяров към първия му план - доставчика на биохрани " Зелена земя ". " Семейството ми ме поддържа, дадоха ми капитала, който бе необходим ", спомня си Джамяров и споделя, че първият артикул, с който тества пазара, е немска напитка. " С една раница, цялостна с бутилки, обикалях заведенията, желаех среща с шефа да му предложа продукта. Малко по малко заведенията започнаха да я зареждат и продължихме и с други артикули ", споделя предприемачът. От няколко години компанията е трансферирана на татко му, с цел да се опитва в други бизнес хрумвания.
Следващата по-едра е " Соул китчън ", в която в началото се обляга на двама сътрудници. " Това беше храна, която приготвяхме за обяд и доставяхме в границите на София. В началото имаше интерес, след това имахме компликации. Стигна се до миг, когато трябваше да напуснем кухнята, и тогава сегашната ми партньорка, Беси (Маргарита Райнхолд Щерк-Кревер бел. ред.) подаде ръка и влага, с цел да може да създадем ресторанта. Така планът се трансформира в нещо напълно друго ", споделя Джамяров.
Кухня за душата
Soul Kitchen не е просто заведение за хранене, а място, на което се събират хора, споделящи избрани полезности. Затова и ресторантът постоянно сменя амплоато си на изложба за изложения, сцена за концерти, място за представяния на винарски мазета и даже базар за хранителни артикули. " Искаме ресторантът да е свободен от всевъзможни клишета и наименования, по тази причина на никое място не попада, че е веган ", изяснява Джамяров и продължава: " Отворени сме за всички, които желаят да нахранят душата си. " Менюто е плътно и изчистено. От понеделник до петък има обедно предложение, а защото е посещавано от чужденци, съдържа препратки към обичайните български усети. Продължава като активност и кетъринга, най-много с доставки на обяд по офисите, като от време на време те са по-оборотни, в сравнение с посещаемостта на място в ресторанта.
" Партньорката ми е извънредно строга и не прави взаимни отстъпки с качеството - като се стартира от препаратите, с които чистим, до метода на предпазване на продуктите посредством вакуумиране. Използваме UV технология за готвене до 80 градуса, с цел да се резервират питателните субстанции. Тук не се пържи, няма заготовки, не се употребяват полуфабрикати или рафинирани артикули. Мелим си зърно за пиците на място. Подквасваме си таратора и си го вършим с бадемово мляко ", споделя Джамяров.
Всичко това неизбежно натежава върху крайните цени. Супата е 5.20 лева, салатите - от 9.20 лева до 12.30 лева, главно ядене - към 15 лева " Има хора, които ни укоряват, че не всичко е 100% био и че това било изменничество. Но би трябвало да направиш някак нещата, че да са допустими за хората и те да идват и да се хранят тук. Идеологията и бизнесът би трябвало да имат някакво златно сечение и съгласно мен успяхме. Ако сравните нашите цени с другите заведения от подобен вид, които поддържат по-високо равнище на кухнята, бих споделил, че цените ни са под техните ", счита Джамяров.
Годишните доходи на бизнеса за 2017 година са към 290 хиляди лева, демонстрира докладът му в Търговския указател, а резултатът е загуба от 63 хиляди лева Въпреки това предприемачът е спокоен, тъй като ресторантът е основал последователи и хора, които са идвали по един път просто с цел да опитат и да ревизират могат ли да се заситят без месо, се връщат още веднъж.
" Ние не вършим никаква реклама. Имаме профил във Фейсбук, Instagram, в TripAdvisor има ревюта за нас. Но може би най-мощният канал за маркетинг си остава " от уста на уста ", споделя Джамяров. Мнението му е, че обществените мрежи стартират да губят мощ като място за добра реклама. " С всички тези логаритми Фейсбук стана просто един жълт вестник. "
Към идващия план
Малко преди петгодишния празник на ресторанта и откакто е минал през отварянето (и затварянето) на магазин за биохрани, както и трупане на експертиза като лицензиран специалист по узаконяване на селскостопански производители в биоземеделието, безусловно преди месец Джамяров разгласи ново начинание, в което още веднъж не се впуска самичък, а с сътрудници. То е за личен артикул: Ancestral Superfoods - суперхрани от локални съставки, предопределени за европейския пазар. Те комбинират покълнали за 36 часа зърнени култури, които при пика на питателните им стойности се изсушават на 40 градуса и се смилат на прахуляк, българският пробиотик от кокиче ProViotic, смлени плодове за мирис и пшенична трева като алкализиращ детайл. Всички артикули са сурови и биосертифицирани. Три са комбинациите, в които храните дебютират на пазара - Drudess, Cheftain и Oracle, а цената е 33 лева за опаковка от 250 година Консумира се, като лъжица от продукта се разтваря в 100 мл течност, а също и като добавка към смутита.
Освен Джамяров съдружници в " Ансестрал суперфудс " с равни дялове са Диян Господинов, Георги Герганов и Маргарита Райнхолд Щерк-Кревер. Капиталът на сдружението е 10 хиляди лева
Производството е в профилиран завод, намиращ се в прилежаща страна, който работи на ишлеме. " Стартираме с продажбите първо в България, с цел да се натрупа опит, да забележим дали нещо не би трябвало да се усъвършенства. Защото, в случай че стартираме непосредствено на немския пазар и нещо се обърка, това ще значи край ", изяснява Джамяров.
Той не приписва чудодейни качества на суперхраната: " Не твърдим, че е лекарство, а храна, която може да носи изгоди като добавка към хранителния режим на дейните хора, които имат отношение към личното си здраве. " А за тези, които спекулират със здравословни добавки, споделя: " Всеки си носи отговорността и би трябвало да живее с следствията от дейностите си и със съвестта си. " Q&A
Какви са уроците на бизнеса, които научихте дотук?
Когато правиш бизнес, последният, който получава нещо, си ти. Преди това всички други по веригата би трябвало да получат по нещо. Трябва доста добре да се научиш да планираш. А в случай че не можеш, да платиш на експерт.
Как работите с банките?
Ние не вървим по банки. Справяме се сами, а и персонално съм дистанциран към този бранш, поради това, което се случи с КТБ - кредитирането на кухи сдружения, неизяснения генезис на вложители и средства. Кредитът не е нещото, което ти оправя бизнеса.
Каква е тайната на работата в съдружничество?
Мен работата в партньорство ми работи добре и ме развива, тъй като виждам по какъв начин човек би трябвало да спре да постанова своето мнение и да види през очите на другата страна. Така се придобива опит, учиш се да мислиш в екип. Това са неща, които са довели до такава степен развитите страни да са развити. Докато тук хората са привикнали да се прецакват един различен, в сравнение с да се развиват взаимно.
Как поддържате салдото сред работа и персонален живот?
През опита ми, а и преминавайки през здравословни проблеми, се научих да намирам баланс. Търся отмора измежду природата, виждам да работя с мозъка си. Това да правиш пари и да искаш да имаш сполучлив бизнес е неверна цел за един бизнесмен. Малко или доста в един миг рискуваш да изгубиш интерес, амортизираш се, предаваш се, заради това, че си се изтощил физически и душевен.
Как поддържате тръпката към предприемачеството?
Старая се да не съм прочувствено тотално привързан с нещата, които върша, тъй като в бизнеса е като в живота - колелото се върти и все в миналото идват спадове. Тогава би трябвало да имаш сили да продължиш напред. Искам хората да се замислят за метода си на хранене и живот, за природата, за протичащото се към тях. Реално тласкаш основаването на друго общество.
Какви са прогнозите ви за биобизнеса в България?
Връщайки се обратно и виждайки София през 2008 и София 2018, виждам какво развиване има. Има места, предлагащи висококачествени и бутикови произведения, крафт бири, неповторими виновност, създават се сурови барчета, крекери, оцети, сосове... Всички тези хора вършат тези неща сами. Това, което на мен би ми се желало, е да има някаква самодейност, финансиращи фондове, които да поддържат тези бизнесмени, а освен софтуерните планове. Защото какъв е резултатът за обществото от един app? Не е ли също толкоз значимо обществото да е крепко, да има работа и да няма такива стопански унищожени региони из България?
© Надежда Чипева Още по тематиката
Биопроизводители няма да получават нови евросубсидии през 2018 година
Евентуално финансиране на нови претенденти за агроекология ще има единствено за запазване на локални породи животни
31 яну 2018
Здравословен поврат
Здравословната вълна в храненето стигна и до българския пазар. Това трансформира разпоредбите и отваря врата за нови ниши в бизнеса с храни
19 авг 2017
Любомир Ноков: Потреблението на био храни не е обвързвано единствено с приходите и възрастта
Управителят на " Био България " пред " Регал "
16 юни 2017
Яни Драгов: Хората ще се хранят все по-здравословно
Собственикът на " Смарт органик " пред " Регал "
16 юни 2017
Austria Bio Garantie откри посланичество в България
Най-голямата австрийска компания за узаконяване на биохрани чака локалният пазар да продължи да пораства
27 мар 2014 Да започнеш " на зелено " в бизнеса за Живко Джамяров има малко по-богато значение. Освен, че доста пъти започва от нулата, и то на занапред възникващ пазар, софиянецът прецизно се придържа към биото, на което този цвят приляга най-точно. За десетте му години като бизнесмен той е измежду най-разпознаваемите в бизнеса със здравословни храни и е минал през всичко: бил е вносител на биопродукти, притежател на магазин за биохрани, кетъринг снабдител, специалист по узаконяването на био стопанства, ресторантьор, а неотдавна и производител на лична суперхрана.
Безспорно най-големият му план дотук е Soul Kitchen - ресторантът за чиста храна, класиран на 10-о място в селекцията на TripAdvisor измежду повече от хиляда заведения в столицата. През тази година бизнесът ще означи своята пета годишнина. Дали е съумял? " На път сме да възвърнем инвестицията, само че се изисква още време. В момента ресторантът прави задоволително, че да сме спокойни ", споделя Джамяров.
Немско начало
Желанието за личен бизнес го спохожда като студент в Германия, само че с какво тъкмо да се захване се избистря след конфликта със здравословен проблем, който му разкрива храната като лекарство и отрова. " Върнах се през 2007 година с един куфар, цялостен с биохрани, вместо с облекла, тъй като не знаех по какъв начин ще си сготвям тук киноа и другите неща, с които бях привикнал. " Ограниченият избор на артикули по магазините в България насочват Джамяров към първия му план - доставчика на биохрани " Зелена земя ". " Семейството ми ме поддържа, дадоха ми капитала, който бе необходим ", спомня си Джамяров и споделя, че първият артикул, с който тества пазара, е немска напитка. " С една раница, цялостна с бутилки, обикалях заведенията, желаех среща с шефа да му предложа продукта. Малко по малко заведенията започнаха да я зареждат и продължихме и с други артикули ", споделя предприемачът. От няколко години компанията е трансферирана на татко му, с цел да се опитва в други бизнес хрумвания.
Следващата по-едра е " Соул китчън ", в която в началото се обляга на двама сътрудници. " Това беше храна, която приготвяхме за обяд и доставяхме в границите на София. В началото имаше интерес, след това имахме компликации. Стигна се до миг, когато трябваше да напуснем кухнята, и тогава сегашната ми партньорка, Беси (Маргарита Райнхолд Щерк-Кревер бел. ред.) подаде ръка и влага, с цел да може да създадем ресторанта. Така планът се трансформира в нещо напълно друго ", споделя Джамяров.
Кухня за душата
Soul Kitchen не е просто заведение за хранене, а място, на което се събират хора, споделящи избрани полезности. Затова и ресторантът постоянно сменя амплоато си на изложба за изложения, сцена за концерти, място за представяния на винарски мазета и даже базар за хранителни артикули. " Искаме ресторантът да е свободен от всевъзможни клишета и наименования, по тази причина на никое място не попада, че е веган ", изяснява Джамяров и продължава: " Отворени сме за всички, които желаят да нахранят душата си. " Менюто е плътно и изчистено. От понеделник до петък има обедно предложение, а защото е посещавано от чужденци, съдържа препратки към обичайните български усети. Продължава като активност и кетъринга, най-много с доставки на обяд по офисите, като от време на време те са по-оборотни, в сравнение с посещаемостта на място в ресторанта.
" Партньорката ми е извънредно строга и не прави взаимни отстъпки с качеството - като се стартира от препаратите, с които чистим, до метода на предпазване на продуктите посредством вакуумиране. Използваме UV технология за готвене до 80 градуса, с цел да се резервират питателните субстанции. Тук не се пържи, няма заготовки, не се употребяват полуфабрикати или рафинирани артикули. Мелим си зърно за пиците на място. Подквасваме си таратора и си го вършим с бадемово мляко ", споделя Джамяров.
Всичко това неизбежно натежава върху крайните цени. Супата е 5.20 лева, салатите - от 9.20 лева до 12.30 лева, главно ядене - към 15 лева " Има хора, които ни укоряват, че не всичко е 100% био и че това било изменничество. Но би трябвало да направиш някак нещата, че да са допустими за хората и те да идват и да се хранят тук. Идеологията и бизнесът би трябвало да имат някакво златно сечение и съгласно мен успяхме. Ако сравните нашите цени с другите заведения от подобен вид, които поддържат по-високо равнище на кухнята, бих споделил, че цените ни са под техните ", счита Джамяров.
Годишните доходи на бизнеса за 2017 година са към 290 хиляди лева, демонстрира докладът му в Търговския указател, а резултатът е загуба от 63 хиляди лева Въпреки това предприемачът е спокоен, тъй като ресторантът е основал последователи и хора, които са идвали по един път просто с цел да опитат и да ревизират могат ли да се заситят без месо, се връщат още веднъж.
" Ние не вършим никаква реклама. Имаме профил във Фейсбук, Instagram, в TripAdvisor има ревюта за нас. Но може би най-мощният канал за маркетинг си остава " от уста на уста ", споделя Джамяров. Мнението му е, че обществените мрежи стартират да губят мощ като място за добра реклама. " С всички тези логаритми Фейсбук стана просто един жълт вестник. "
Към идващия план
Малко преди петгодишния празник на ресторанта и откакто е минал през отварянето (и затварянето) на магазин за биохрани, както и трупане на експертиза като лицензиран специалист по узаконяване на селскостопански производители в биоземеделието, безусловно преди месец Джамяров разгласи ново начинание, в което още веднъж не се впуска самичък, а с сътрудници. То е за личен артикул: Ancestral Superfoods - суперхрани от локални съставки, предопределени за европейския пазар. Те комбинират покълнали за 36 часа зърнени култури, които при пика на питателните им стойности се изсушават на 40 градуса и се смилат на прахуляк, българският пробиотик от кокиче ProViotic, смлени плодове за мирис и пшенична трева като алкализиращ детайл. Всички артикули са сурови и биосертифицирани. Три са комбинациите, в които храните дебютират на пазара - Drudess, Cheftain и Oracle, а цената е 33 лева за опаковка от 250 година Консумира се, като лъжица от продукта се разтваря в 100 мл течност, а също и като добавка към смутита.
Освен Джамяров съдружници в " Ансестрал суперфудс " с равни дялове са Диян Господинов, Георги Герганов и Маргарита Райнхолд Щерк-Кревер. Капиталът на сдружението е 10 хиляди лева
Производството е в профилиран завод, намиращ се в прилежаща страна, който работи на ишлеме. " Стартираме с продажбите първо в България, с цел да се натрупа опит, да забележим дали нещо не би трябвало да се усъвършенства. Защото, в случай че стартираме непосредствено на немския пазар и нещо се обърка, това ще значи край ", изяснява Джамяров.
Той не приписва чудодейни качества на суперхраната: " Не твърдим, че е лекарство, а храна, която може да носи изгоди като добавка към хранителния режим на дейните хора, които имат отношение към личното си здраве. " А за тези, които спекулират със здравословни добавки, споделя: " Всеки си носи отговорността и би трябвало да живее с следствията от дейностите си и със съвестта си. " Q&A
Какви са уроците на бизнеса, които научихте дотук?
Когато правиш бизнес, последният, който получава нещо, си ти. Преди това всички други по веригата би трябвало да получат по нещо. Трябва доста добре да се научиш да планираш. А в случай че не можеш, да платиш на експерт.
Как работите с банките?
Ние не вървим по банки. Справяме се сами, а и персонално съм дистанциран към този бранш, поради това, което се случи с КТБ - кредитирането на кухи сдружения, неизяснения генезис на вложители и средства. Кредитът не е нещото, което ти оправя бизнеса.
Каква е тайната на работата в съдружничество?
Мен работата в партньорство ми работи добре и ме развива, тъй като виждам по какъв начин човек би трябвало да спре да постанова своето мнение и да види през очите на другата страна. Така се придобива опит, учиш се да мислиш в екип. Това са неща, които са довели до такава степен развитите страни да са развити. Докато тук хората са привикнали да се прецакват един различен, в сравнение с да се развиват взаимно.
Как поддържате салдото сред работа и персонален живот?
През опита ми, а и преминавайки през здравословни проблеми, се научих да намирам баланс. Търся отмора измежду природата, виждам да работя с мозъка си. Това да правиш пари и да искаш да имаш сполучлив бизнес е неверна цел за един бизнесмен. Малко или доста в един миг рискуваш да изгубиш интерес, амортизираш се, предаваш се, заради това, че си се изтощил физически и душевен.
Как поддържате тръпката към предприемачеството?
Старая се да не съм прочувствено тотално привързан с нещата, които върша, тъй като в бизнеса е като в живота - колелото се върти и все в миналото идват спадове. Тогава би трябвало да имаш сили да продължиш напред. Искам хората да се замислят за метода си на хранене и живот, за природата, за протичащото се към тях. Реално тласкаш основаването на друго общество.
Какви са прогнозите ви за биобизнеса в България?
Връщайки се обратно и виждайки София през 2008 и София 2018, виждам какво развиване има. Има места, предлагащи висококачествени и бутикови произведения, крафт бири, неповторими виновност, създават се сурови барчета, крекери, оцети, сосове... Всички тези хора вършат тези неща сами. Това, което на мен би ми се желало, е да има някаква самодейност, финансиращи фондове, които да поддържат тези бизнесмени, а освен софтуерните планове. Защото какъв е резултатът за обществото от един app? Не е ли също толкоз значимо обществото да е крепко, да има работа и да няма такива стопански унищожени региони из България?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ