Имате цял живот да работите, но децата ви ще са малки само веднъж
Работа, кариера, отмалялост, бодърствуване – аргументи, с цел да желаете да останете за малко без деца, доста. Въпросът е коя от тях си коства?
Наложете си да поспрете. Изключете си телефона. Затворете преносимия компютър. Обърнете очи към децата си. Вижте тези камъчета, които ви показват; чуйте забавната история, която желаят да ви опишат. Един от тези пъти ще е финален.
Всичко може да изчака. Само времето не.
Двете чертички – бременност – раждане – първото хващане на пръстчето – кърмене – кръщене - лазене – прохождане – проговаряне – прощъпулник – детска градина – първи образователен ден – бал – женитба - внуци… Вчера ли беше? Превъртаме лентата и като че ли не е било. Щрак и идва идващият кадър. Щрак и към този момент сме с побелели коси. Достатъчно ли време бяхме с децата си? Никога не е задоволително? Достатъчно отдадени ли бяхме на всички тези мигове? Запомнихме ли ги вечно? Достатъчно ли приказки прочетохме? Достатъчно ли пъти целунахме ожулените колена?
Струваше ли си всичко, което пропуснахме?
Отделяйте време за децата си. Не им пускайте телевизия, не им бутайте телефон в ръцете, с цел да помълчат. Един ден ще желаете да ги прегърнете, само че те ще ви отхвърлен. Ще ви се желае да споделите време с тях, само че те ще предпочетат приятелите си.
Наслаждавайте се на всеки момент, до момента в който са дребни и са единствено „ ваши “.
Децата са празник, който е с нас единствено за малко.
